яки вицове с Иванчо

Last updated on 

Госпожата в училище казала на децата:
– Когато кажа дума която има крака станете.
Госпожата казала:
– Куче.
Децата станали. После госпожата казала:
– Дете.
Отново децата станали. После госпожата казала:
– Слънце.
Но тогава само Иванчо станал. И госпожата го попитала:
– Защо стана бе Иванчо? Слънцето няма крака.
Иванчо отговорил на госпожата:
– Ами госпожо вчера като минах покрай вашата къща чух мъжки глас, да казва "Слънце разтвори си краката."

Иванчо разхожда кучето си и среща съседа си. Той го спира и го пита:
– Абе Иванчо, каква порода е това куче?
– Чау–чау.
– Ами чао.

Учителката казала на учениците всеки да си донесе домашния любимец за следващия час по биология. Всички донесли кученца, котки, костенурки, рибки... Все страхотни животинки. Добре отгледани и пригласени за изложба. Започнала Марийка:
–Това е моето кученце, храним го със специални храни, всеки ден го къпем, то е най–красивото кученце на света.
Всички деца пляскали. Минали още няколко деца и дошъл ред на Иванчо. Учителката го запитала:
–Какво е това Иванчо, всички са донесли красиви животинки – кученца, котки, рибки, зайчета, а твоето някакво опърпано, оръфано, проскубано, смачкано – на абсолютно нищо не прилича.
–Това е морско свинче, госпожо. – отговорил Иванчо.
–Е как морско свинче бе Иванчо, виж морското свинче на Гошко, колко е хубаво... А твоето цялото проскубано, окъсано и смачкано...
–Еми това е от тиксото, госпожо...
–Какво тиксо бе Иванчо?
–Еми докато го чукам го овивам с тиксо да не се пръсне като свърша :)

Връщайки се от детската градина Иванчо влиза вкъщи, и родителите му забелязват, че в речника му са се появили нови думички. Иванчо:
– Мамо, а какво е котенце?
Майка му отваря енциклопедията и му показва рисунка на котка.
– А а какво е кучка?
Майка му пак отваря енциклопедията и му показва рисунка на женско куче. Недоволен от отговорите, Иванчо отива при баща си:
– Тате, а какво е котенце?
Баща му изважда един "Плейбой" и на снимката на гола леля загражда с молив мястото между краката: Ето!
– Тате, а какво е кучка?
– Кучка, синко, е всичко останало извън кръга...

Иванчо кани приятел в къщи и казва:
– Имаме си ново куче!
Другарчето му:
– Хапе ли?
Иванчо:
– Точно това искам да разбера.

Иванчо и Марийка гледат как две кучета правят с*кс.
Марийка пита:
– А мъжкото куче как познава дали на нея й се иска?
– Знам ли го, сигурно по миризмата.
Стоят още, гледат... По някое време Марийка пак пита:
– Абе ти да не си нещо хремав?

След дискотека Марийка харесала Иванчо и го води вкъщи. Тяхните отсъствали от града. Влизат в коридора и Марийка направо в банята:
– Аз ще се приготвя и идвам!
Иванчо в този момент му се присрало ужасно. Няма къде, тоалетната и банята били общи! Зор ужасен!! Отваря вратата на хола, а на дивана лежи едно огромно куче. Изсрал се на средата на хола и си мисли: "Като дойде Марийка, ще помисли, че кучето се е изсрало.."
Седнал в кухнята и чака. Излиза Марийка и го пита:
– Що не отиде в хола?
– Ами аз отворих вратата, там има едно голямо куче на дивана, а мен ме е много страх от тях!
– Милият ми глупчо сладък. То е плюшено, ама нали изглежда като истинско...

"Скъпи, Дядо Коледа! Много, много искам кученце тази година. Моля те, моля те, моля те да ми подариш кученце!" Иванчо.
Отговор:
"Иванчо, твоето мрънкане може да мине пред твоите родители, но при мен няма да стане. Отново ще получиш пуловер!" Дядо Коледа.

– Иванчо, защо по всички предмети имаш само двойки?
– Еми... мамо, то сега оценките ги пишат разделно. Три двойки–и става шестица.

– Ученици, нека пристъпим към днешния урок. Ролята на подлога в... Момент! Иванчо, защо стоиш прав?
– Тате ми насини дирника с колана си, госпожице!
– Ех, момче... Ти и твоят вулгарен език! Аз бих се изразила по съвсем друг начин:
"Нашляпа ме по задните части!"
– Ами, вижте сега, госпожице... Вас – тате може и да Ви е нашляпал по задните части. Ама, на мен ми насини дирника от бой!

Генко пита Иванчо:
– Сине, защо си казал пред целия клас, че учителката по математика се е целувала с учителя по физкултура в киното?
– Тя сама ме помоли.
– Как така?
– Ами тя ми каза: "Иванчо, през цялото време се смееш, там на задния чин! Разкажи на всички, и ние да се посмеем!"

Иванчо и Марийка решили да се женят, обаче имало един проблем – цялото село знаело за похотливите маниери на Марийка, но пазело обществената тайна, за да не се обиди Иванчо, а също така и да не се разсърдят старците на сватбата. Цяла вечер яли и пили... и като дошло време за първата брачна нощ Иванчо, който също знаел тайната на Марийка, решил да и спести допълнителния срам:
– Марийке, слушай сега, знам, че не си честна – впрочем всички знаят... обаче трябва да измислим някакъв начин... за да зарадваме родата, в противен случай сватбата може и да се развали. Ще правим квото правим... и като заспят всички... аз ще отмъкна една бутилка вино... ще го разлеем по чаршафите и това ще показваме утре.
– Добре, съгласна съм. – казала Марийка.
В ранни зори, когато все още всички спели, Иванчо се промъкнал до мазата и отмъкнал една бутилка, но не разбрал, че вместо вино, взел ментата на баща си. Разсипали шишето в тъмното и заспали спокойни, че са избегнали този проблем.
На сутринта Иванчо става... събира чаршафа... и отива да го показва на родата. Влиза в стаята... разпъва го доволно... а в средата се вее огромно зелено петно. Всички ахнали от изненада... само дядото на Иванчо го погледнал щастлив и гордо заявил:
– Браво моето момче! Браво синко! Истински мъж си – та ти даже си и спукал жлъчката, бе...

– Хайде, бабе, изяж си купичката, че баба ти е приготвила и десерт!
Иванчо обичаше десертите на баба, затова послушно захруска порцелана...

– Иванчо, хайде да си играем на доктор и медицинска сестра.
– Не, Марийке, за тия смешни заплати не си заслужава...

Родителите на Иванчо се усамотили в спалнята и за да не разбере
какво става, му дали филия със сладко и го затворили на балкона.
По едно време Иванчо се провикнал:
– Тате?
– Какво?
– Иванови заминават на море. Натовариха лодката на колата.
След малко Иванчо пак се провикнал:
– Тате?
– Какво?
– Георгиеви отиват на планина с 2 палатки...
И след още малко Иванчо пак се обадил откъм балкона:
– Тате?
– Kакво пък сега?
– Петрови правят с*кс...
– Е как разбра бе, Иванчо?
– Ами и техния син яде заключен на балкона.

Иванчо пораснал. Дошло време да влиза в казарма, но както на всеки, така и на него въобще не му се ходело. Решил да хитрува пред комисията, като се престори, че недовижда. Отишъл при доктора, съблякъл се гол, както си му е редът и казал:
– Докторе, не мисля, че съм годен за военна служба. Не съм добре с очите – нищичко не виждам.
Почесал се по главата докторът, протегнал ръка към него и попитал:
– Колко пръста виждаш?
Иванчо започнал да се взира, като ту примижавал, ту ококорвал очи.
– Нищичко не виждам, докторе.
Докторът взел едно фенерче и започнал да свети в очите на Иванчо.
– Виждаш ли нещо, усещаш ли нещо?
Той продължавал твърдо да отрича:
– Не, нищо не виждам.
Излязъл за малко докторът. В коридора срещнал медицинската сестра. Казал и да се съблече и я изпратил при пациента. Сестрата изпълнила всичко. След малко и докторът се върнал при Иванчо:
– Иванеее, сега виждаш ли нещо?
Иванчо стискал зъби и продължавал:
– Не, нищичко не виждам.
– Не виждаш, не виждаш – усмихнал се докторът – ама оная ти работа сочи право към казармата.

Един ден малкият Иванчо закъснял за час. Отворил тихо вратата на класната стая, погледнал – учителката била с гръб към него и се промъкнал пълзешком до чина си. Тъкмо седнал и учителката се обърнала, видяла го и му казала:
– Иванчо, баща ти така ли влиза вкъщи – тихо и с пълзене? Я излез и влез, както го прави баща ти.
Излязъл Иванчо и след малко вратата се отворила с шут, появил се той с димяща цигара в устата, треснал вратата, извадил цигарата от устата си, загасил я на пода и креснал:
– Е, скъпа, не ме очакваше, нали?

Иванчо се прибира от училище. И баща му вика:
– Иванчо иди в на сестра си стаята и ми донеси чехлите.
Той влиза в стаята на сестра си и кво да види – две красиви момичета... Иванчо им вика:
– А пък тате каза да ви е*а и двете.
Сестра му потресена възкликнала:
– Иванчо как може така да говориш на приятелките ми?
А той и казал:
– Искаш ли да питаме тате?
Тя се съгласила... Иванчо отваря вратата и вика:
– Татеее, едната ли?
– И двете бе, простак!

Иванчо го приели в пионерската организация. Втурва се щастлив в къщи.
– Мамо а пионерите трябва ли да бъдат честни?
– Да, сине.
– А винаги ли трябва да казват истината?
– Да.
– Е, аз тогава си признавам: миналата неделя изядох един буркан с малинов конфитюр, и за да не забележите, се изсрах в него.
Баща му затваря вестника гневно и казва на жена си:
– Аз ти казах, че е лайно, а ти: "Захаросало се е, та захаросало се е!"...

Иванчо питал баща си:
– Тате, какво беше това, което снощи падна и мама каза, че и господ не може да го вдигне?

Иванчо и баща му се разхождат по улицата. Минават покрай училището, в което учи Иванчо. Баща му гордо казва:
– Виждаш ли Иванчо? В това училище учих и аз преди 20 години.
– Така ли бе тате? – извикал Иванчо.
– Чак сега разбрах защо директорът, като ме види, винаги вика, че такъв идиот като мене не е виждал от 20 години в това училище.

Малкият Иванчо постоянно тормози майка си с въпроси и накрая на нея ѝ писва...
– Ако продължиш така, ще се изнервя, ще се разболея, ще дойде доктора, няма да може да ми помогне и ще умра...
– И после какво ще стане?
– Ще ме погребат и няма да ме има вече.
– А как ще те погребат?
– Ами така – идва черната катафалка и ме отнася към гробищата, разбра ли сега?
– Да ,а аз ще може ли да седна на предната седалка до шофьора?

Иванчо се родил с малка пишка. Той растял, а п*шката му все малка. Като станал на 18 г. дядо му събрал мъжката част на фамилията.
– Събрал съм ви, да решим какво ще правим с Иванчо. Всички в семейството сме надарени, само неговия – ню ню, не може да ни излага така. За това реших, да вземем по парче от всеки и да му присъдим.
Направили операцията и след няколко дена, роднините дошли на свиждане. С влизането в болничната стая, дядото попитал:
– Как е новата пишка Иванчо?
– Като "Икарус" дядо.
– Как като *Икарус" бе, сине?
– А ми тъй бе дядо. Твоето парче се падна по средата!

Иванчо се появява в училище със зачервен и подут нос.
– Какво се е случило, Иванчо? – пита го учителката.
– Имах хрема. Постоянно подсмърчах. На тате му писна, взе прахосмукачката и ми издърпа всичките сополи.
– Баща ти има много авангарден метод на лечение!
– Това е нищо! – казва Иванчо.
– Преди няколко дена по–малкият ми брат имаше запек.