яки вицове с Иванчо и Марийка

Last updated on 

В първи клас карат децата да опишат най–ценната вещ, която знаят. Петьо става и казва за колата на баща си. Мими разказва за златното колие на майка си. Иванчо става и казва:
– Менструация!
Учутелката шокирана:
– Иванчо! Какво говориш? Поне знаеш ли какво означава тази дума?
Иванчо отговаря:
– Какво точно е не зная, но точно знам, че е много ценно, защото когато моята по–голяма сестра каза, че й е изчезнала менструацията, мама побясня, татко получи инфаркт, а съседът се застреля.

Иванчо и Марийка в леглото.
– Иванчо пак ли си помагал на комшийката?
– Дам оправях и задния двор.

Иванчо и Марийка си имали черно котенце. Много си го обичали, но то ненадейно изчезнало.
Веднъж обаче Иванчо отишъл в класа на Марийка в голямото междучасие и още от вратата превъзбудено викал:
Марийке, Марийке, намерих котенцето! Учителката ни го е взела и си го е скрила под полата!
–Сигурен ли си, че това е нашето котенце?
–Много прилича но пак ще проверя!
На следващото междучасие Иванчо идва разочарован:
–Не, Марийке, не е нашето котенце! На нашето цепката на устата му беше настрани а на нейното е надолу!

Учителката задава въпрос на Иванчо:
– Иванчо, ако имаш 200 лева, и дадеш 50 лева на Марийка, 50 лева на Донка и 50 лева на Жана. Какво ще получиш, кажи Иванчо?
– Ми... ще получа яка оргия.

– Тате, има ли гъба наречена "ЕБЧ"?
– Не Иванчо, кой ти каза за нея?
– Ами сутринта мама се обади на леля по телефона и и каза:
– "Како, дай да отидем в гората за гъби пък може и да срещнем някой ебч".

Урок по химия. Учителката пита:
– Ученици, кое е най–сладкото нещо, което познавате?
Отговаря Марийка:
– Захарта, госпожо.
– Мед, госпожо – отговорила Снежанка.
Иванчо, я кажи ти
– изправила госпожата Иванчо.
– Еането госпожо е най–сладкото!
– Мръсник, марш при директора и докато не си направиш съответните изводи да не ми влизаш в часовете – изгонила госпожата Иванчо.
Отива Иванчо при директора и му разправя защо са го изпратили при него. А директорът го пита:
– Е Иванчо, направи ли си изводите?
– Направих ги, господин директор – отвърнал Иванчо.
– И какви са те – пита директора?
– Изводите да два, господин директор. Нашата госпожа или не е еана, или ако е, е бил някой аджамия.

– Иванчо, чудесен доберман имаш.
– Да, и амбициозен също. Когато го купих беше пинчер.

– Какво работят бащите ви? – пита учителката.
Иванчо скача и с гордост отговаря:
– Баща ми е изпечен лъжец.
– Да добре, разбрахме че баща ти е адвокат, следващия...

Майката на Иванчо го изпраща на училище и му обещава:
– Ако се учиш добре, ще ти купим колело. А ако не учиш добре – ще ти купим цигулка...

Отива Иванчо на училище с подуто и насинено лице. Учителката загрижена го пита:
– Иванчо, какво се е случило с теб?
– Нищо, кацна ми една оса на бузата...
– И те ужили?
– Не можа! Татко я уби с лопатата!

Учителката пита Иванчо:
– Кой е Христо Ботев?
– Де да го знам този!
– Кой е Васил Левски?
– Де да го знам!
– Кой е Стефан Стамболов?
– Не го знам!
– Сядай, 2!
След часа Иванчо отива и пита госпожата:
– Госпожо, знаете ли кой е Конса?
– Не го знам!
– Знаете ли кой е Хазарта?
– Не го знам кой е този!
– А Мишо Шамара?
– Не го знам!
– Е, тогава ко ме плашиш с твойта мизерна банда...

Иванчо и Марийка са брокери.
Вечерта си лягат и Иванчо казва:
– Хайде Марийке, да отвориш 'борсата', че 'курса' се вдигна!
– Стига бе, Иванчо, кое време е? Борсата е вече в почивка. – казала Марийка.

На сутринта – Марийка:
– Хайде Иванчо, събуди се, че 'борсата' се отваря!
– Е – е – е Марийке, 'курса' вече падна след снощната ръчна разпродажба.

Иванчо счупил поредния прозорец в училище и директорът решил да го накаже:
– Ето ти една четка и една кофа боя, заминавай да боядисваш – до обяд да си боядисал всичките прозорци на първия етаж!
По обед Иванчо влиза в кабинета на директора и казва:
– Шефе, остана още малко боя. Да взема ли да боядисам и рамките?

Иванчо разправя на баща си:
– Днес намерих 200 лева на улицата и ги отнесох в полицията. На мое място ти какво щеше да направиш?
– И аз като тебе – щях да излъжа.

В края на учебната година Иванчо се връща доволен вкъщи и вика на баща си:
– Имаш късмет, тате!
– Защо?
– Ами другите родители ще купуват на децата си нови учебници, а аз ще карам и другата година със старите!

Стоял си Иванчо в къщи и наблюдавал баба си как се къпела и по едно време я питал:
– Бабо какво е това мужду краката ти?
Бабата се изчервила и отвърнала :
– Аааа нищо Иванчо, нищо особено, белег ми е от младините.
– А как е станал тоя белег ?
– Ами как стана? Дядо ти като беше млад и сечеше дървата отхвръкна една съчка и ме удари там, та така.
– Ееее, той пък баш по пу*ката ли те умерил…

Другарката пита децата:
– Деца, кое е най–голямото нещо което може да лапне човек?
– Ами ябълка, другарко.
– Друго, деца?
– Ами портокал, другарко.
– Друго? Кажи, Иванчо.
– Телевизор, другарко.
– Е как така телевизор бе, Иванчо?
– Всяка вечер когато си лягам чувам татко да казва на мама: 'аре загасяй телевизора и го лапай'.

Малката Марийка се прибира от училище и казва:
– Мамо, днес Иванчо в междучасието ме целуна по устата!
Майката, възмутена, но и учудена пита:
– И как стана това?
– Не беше лесно, но три съученички ми помогнаха да го държим.

– Иванчо, какво ще кажеш на майка си като се върне от работа и те попита колко чаши с гроздова ракия съм изпил?
– Не се плаши, татко. Ще й кажа, че мога да броя само до осем!

Иванчо влезнал в аптеката и казал:
– Дайте ми една опаковка през**вативи!
– Първо, това не е за деца. – отговорил фармацевтът. – И второ, нека дойде баща ти и да каже кой размер му трябва.
– Първо, това не е за деца, а от деца, и второ – това не е за баща ми, а майка ми заминава на почивка и все още не се знае какъв размер ще трябва...

Училище. Учителката дава задача на децата да съставят изречение с думичката “ананас”.
Марийка:
– Ананасът е южен плод.
Петърчо:
– Ананасът е много сладък плод.
Иванчо:
– Тате е алкохолик и изпива всичките пари, а и зимата дойде…
– Иванчо, ти само глупости измисляш – прекъснала го учителката. Къде ти е ананаса в това изречение?
– Чакайте, не съм свършил – казал Иванчо и допълнил: Ананас ни се е*а майката от студ.

Прибирам се у дома, на масата бележка:
"Скъпи! Спешно отивам за седмица на гости при мама".
Бързичко изтичах да поканя съседката на кафенце с коняк. И после се
сетих, че днес е първи април.
––––
Първи април. Иванчо тича при майка си и казва:
– Мамо! Мамо! Влезнал е някакъв непознат човек при твоята приятелка
дето ни е на гости и я е.е!
– Леле! Ужас!!
– Шегувам се – Честит първи април! Не е непознат, татко е!
–––
Две приятелки си говорят по телефона:
– Ало, Искре, днес е първи април, още ли никой не те е излъгал?
– Не, знаеш, че не може да ме излъже никой. Хайде после ще говорим, че
участвам в едно състезание.
– По какво?
– Звънна ми Генко, каза, че съм поканена на състезание за най–добра жена. Чакаме на финала с приятели, цветя, бири. Сигурен е, че ще спечеля. Трябва вкъщи да загрея ютията и с нея да тичам до "Халбите", там жената, която стигне с най–гореща ютия печели. Хайде, че трябва вече да тичам.
–––
Жената на Генко му казва:
– Иска ми се да те нацелувам!
Генко:
– Хаха, майтапиш се, днес е първи април!
–––
Първи април – датата за подаване на декларациите за конфкликт на интереси и данъчните декларации на депутатите и висши чиновници...после спокойно казват, че са се шегували.
–––
Мъж се прибира от работа и казва на жена си:
– Бързо се събличай. Бързо се събличай, и в леглото. Не издържам повече.
– Как така "бързо се събличай"? Защо? Вече три години, откакто не си се сещал за това. Да не би...?
– Да, събличай се ти казвам. Сега ще видиш, какво е истински с*кс.
– Сега, бързам,бързам...
– Това ли е? Съблече ли се?! Най–после да успея да излъжа някой за първи април.

Дядо му на Иванчо му разказва историята на гр.София.
През 1905г.стана голямо наводнение.Водата заприижда на талази.
Аз тогава бях началник на гарата.От министерството ми се
обаждаха по телефона и ме караха да докладвам,на всеки 10 мин.
– До къде е водата?
– До глезените,Г–син Министър
– Спада или се покачва?
– Покачва се,вече е до коленете,Г–син Министър!
– Вече до къде е?
– До Под уя ни,Г–син Министър!
До тогава гарата се наричаше Уяни,но след това бе
преименувана на Подуяни.

Прибира се Иванчо от училище по–рано. Влиза тихо в къщи с намерение да си остане незабелязан, но минавайки покрай стаята на родителите си чува някакви пъшкания и стенания. Рекъл да се поинтересува. Погледнал през ключалката и какво да види– пълна програма, че и с екстри. Погледал още малко и по някое време се плеснал по челото изумен:
– И тия после ще ми разправят да не си бъркам в носа?!

Върви Иванчо с татко си по улицата. И видели две кучета дето се ...
– Тате, какво правят тези кучета?
– Ами сине, това куче дето се е качило отгоре си е ударило лапичката, а това отдолу е много добричко и му помага да върви.
– Тате, а защо все добрите ги еб*т?

Иванчо влезнал в кухнята, видял един пакет карамелени бонбони на масата и веднага ги излапал. След малко влезнала и малката му сестра, видяла празната кутия от бонбоните и започнала да хленчи:
– Ти изяде всички бонбони и дори не се сети за мен!
– Как да не съм се сетил? Защо мислиш ги изядох толкова бързо?

Учителката пита Иванчо:
– Иванчо, ти защо винаги сядаш на последния чин?
– Баща ми е военен и казва, че първите редици дават най–много жертви.

Малкият Иванчо се връща от село и казва на родителите си:
– Не е истина, че кравата дава мляко. Те и го изстискват със сила.

Иванчо взел от майка си пет лева и казал, че отива да играе карти с приятели. След някой час се обажда и казва:
– Мамо, кравата може да не я доиш, че вече не е наша.