Кратки вицове за Иванчо

– ТАТЕ, ти казваш, че семейството е като малка държава. А ти кой си в нея?
– Президентът, разбира се!
– А мама?
– Вицепрезидент.
– А баба?
– ДАНС!
– А аз кой съм?
– Ти... Ти си народът!
След два часа Иванчо звъни на баща си на работното му място:
– Господин президент, вицепрезидентът води преговори в спалнята, с друг президент, ДАНС спи, а народът се вълнува!


Учителката дава за домашно тема "Моето семейство".
Прибира се Иванчо вкъщи и пита майка си:
– Мамо, ти как си дошла на този свят?
– Донесъл ме е щъркелът?
– А баба?
– И нея.
– Аз как съм дошъл?
– Намерихме те в зелето.
Иванчо сяда и започва да пише:
– Моето семейство, от три поколения, не познава радостта от с*кса...


Иванчо и дядо му отиват в градската баня. Влизат под душовете и Иванчо вижда нещо, което виси между краката на дядото.
– Дядо, к`во е това нещо между краката ти, бе?
– Гръмоотвод е това Иванчо, гръмоотвод...
Прибират се двамата след банята и Иванчо тича при баба си:
– Бабо, пък дядо вика, че между краката си има гръмоотвод. Вярно ли е това?
– Беше, Иванчо, беше гръмоотвод... Сега си е прост водопровод...


Иванчо се прибира в къщи. Отива весел в кухнята, където майка му приготвяла обяда.
– Мамо, мамо. Имам новина. Обичам Марийка, дето живее на първия етаж…
– Ох, Иванчо. Недей да ходиш с Марийка. Тя ми е известна. Как да ти кажа. На нея стъклото й е счупено, ако ме разбираш, какво искам да ти кажа.
Иванчо се разстроил и отишъл в хола. Там баба му гледала телевизия.
– Бабо, бабо, искам да ти кажа нещо. Обичам Марийка от първия етаж.
– Абе мани я тая кифла, бе Иванчо – казала бабата. – На нея стъклото й е счупено.
Иванчо се разстроил още повече. Отишъл в спалнята. Там баща му дремел на леглото.
– Тате. Обичам Марийка от първия етаж – тъжно промълвил Иванчо.
– Нема лошо – казал баща му.
Иванчо се зарадвал:
– Наистина ли тате? Ама мама и баба викат да не ходя с нея, щото стъклото й било счупено.
– Абе, не ги слушай майка ти и баба ти. Когато се жених за майка ти, на нея не само че всички стъкла й бяха счупени, ами дори направо и задния й двор беше разкопан.


Иванчо и Марийка си играели в обора. Баба им обаче се притеснила какво правят и отишла да ги нагледа:
– Какво правите вие тука, бе?
– Еми... с*кс правим, ма бабо!
– Уф, добре, аз помислих, че пушите!


Урок. Учителката проверява домашните:
– Петърчо, къде ти е домашната?
– Ами вчера бях болен, не можах...
– Хич не се опитвай да ме лъжеш – двойка. Ами ти, Стефчо?
– Ами баба ми почина...
– Не се опитвай да ме разчувстваш! Две. Иванчо?
– Ами вчера брат ми се върна от затвора, та празнувахме...
– Хич и не опитвай да ме плашиш с брат ти. Три.


Иванчо пита баба си:
– Бабо, да си виждала хапчета ми на които пи6е eXtazy?
– А ве пич, бал съм ти хапчетата! Ти видя ли дракона в кухнята?


Иванчо, Марийка и Баба Яга станали студенти, Иванчо – международни икономически отношения, Марийка – фармацевт, Баба Яга – компютърни системи и технологии.
След първата година се срещат и разказват.
– При нас в Икономическия – казва Иванчо – въобще не учим, само купонясваме, нон–стоп купон!
– А при нас в Медицинския – казва Марийка – има много учене. Но и купони има доста.
– А при нас в Техническия – казва Бабя Яга – само учене и учене. Но затова пък съм най–хубавото момиче за годината!


Учителката пита децата какво добро дело са направили наскоро.
– Помогнах на стария съсед да напазарува – казал Петърчо.
– Браво, Петърчо – казала учителката.
– А аз помогнах на баба Пена да прибере въглищата си – казала Марийка.
– Браво и това е много хубаво, Марийке – казала учителката.
А Иванчо казал:
– Аз пък спасих една готина мадама от изнасилване!!
– Браво , Иванчо, това е много хубаво. И как го направи?
– Ами..... Кандърдисах я!!!


Учителката изпитва Иванчо на тема животни:
– Иванчо, кажи кое е най–гнусното животно, според теб.
– Вие, госпожо!
Възмутена госпожата му казва:
– Утре, с родител!
На другия ден:
– Иванчо, къде са родителите ти?
– Прегази ги валяк, госпожо.
– Ами, тогава, баба и дядо ти да дойдат!
– И тях ги прегази валяк.
– Чичо, леля, стринка, нямаш ли?
– Не, всички ги прегази валяк.
– Е, все някакви роднини трябва да имаш!
– Роднини нямам, но имам валяк.


Иванчо като малък попитал дядо си:
–Дядо, кое най–сладкото нещо на света?
Дядо му казал:
–Птката , момчето ми.
Обаче , Иванчо нали е любознателен, попитал и баба си:
–Бабо, кое е най–сладкото нещо на света?
Бабата казала:
–Х
я , Иванчо.
–Ми дядо , що каза , че е птката ?
А бабата рекла:
–Защото не е ял х
й , за това.


Един ден Иванчо се връща в къщи и се хвали на дядо си:
– Днес помогнах на една баба да пресече улицата.
– Браво, Иванчо, ето ти 1 лев.
На другия ден Иванчо идва с Марийка.
– Днес помогнахме на една баба да пресече улицата.
– Браво на вас, ето ви по 1 лев.
Когато Марийка си отишла, дядото попитал Иванчо.
– Защо днес идвате двама души?
– Защото бабата се съпротивляваше..


Учителката пита Иванчо:
– Ти вчера, защо не дойде на училище?
– Ами… баба ми се опари…
– Ей, и много ли?
– Много – кремираха я!


Иванчо, Марийка и Баба Яга станали студенти, Иванчо – международни икономически отношения, Марийка – фармацевт, Баба Яга – компютърни системи и технологии.
След първата година се срещат и разказват.
– При нас в Икономическия – казва Иванчо – въобще не учим, само купонясваме, нон–стоп купон!
– А при нас в Медицинския – казва Марийка – има много учене. Но и купони има доста.
– А при нас в Техническия – казва Бабя Яга – само учене и учене. Но затова пък съм най–хубавото момиче за годината!


Веднъж Иванчо тръгнал да излиза от къщи. Баба му го попитала:
– Къде отиваш?
Той отговорил:
– До кварталния бардак.
Бабата го ощипала зверски по ръката:
– Гамен с гамен! Ще ти измия устата със сапун.
Нашият излязъл навън. Пред блока го срещнал един комшия.
– Накъде така бе, момче?
Иванчо обяснил:
– До кварталния бардак.
Съседът му извил силно ухото.
– Как не те е срам, бе?! Това днешната младеж много сте се разпасали напоследък.
Иванчо продължил по улицата. По някое време срещнал класната.
– Къде си тръгнал, господинчо?
– До кварталния бардак.
Даскалицата се развикала:
– Аз така ли те възпитавам бе, Иванчо? Ще се оплача от теб на директора!
Най–после стигнал заветната цел. Когато потропал на вратата, отвътре излязъл сводникът.
– К'во има бе, пич? Май си объркал адреса.
Иванчо отвърнал:
– Не, на точното място съм. Искам да вляза във вашия бардак.
Сутеньорът го ритнал отзад и се троснал:
– Я бегай оттука бе, пикльо! Ти пари за банички нямаш, тука си решил да влизаш!
На път за вкъщи Иванчо поклатил глава:
– Край! Ще кажа на тате друг път, като си забрави шапката в кварталния бардак, да ходи сам да си я взема!


Веднъж, Иванчо тръгнал да излиза от къщи. Баба му го попитала:
– Къде отиваш?
Той отговорил:
– До кварталния бардак!
Старата го ощипала зверски по ръката:
– Гамен с гамен! Ще ти измия устата със сапун!
Нашият герой излязъл навън. Пред блока го срещнал един комшия:
– Накъде така, бе, момче!
Иванчо обяснил:
– До кварталния бардак!
Съседът му извил силно ухото:
– Как не те е, срам, бе?! Това, днешната младеж – много сте се разпасали напоследък!
Иванчо продължил надолу по улицата. По някое време, срещнал класната:
– Къде си тръгнал, господинчо?
– До кварталния бардак!
Даскалицата му отпрала два яки шамара:
– Аз, така ли те възпитавам, бе? Ще се оплача от теб на директора!
Най–после, нашият герой стигнал заветната цел. Когато потропал на вратата – отвътре излязал сводника:
– К'во има, бе, пич? Май си объркал адреса!
Хлапакът го опровергал:
– Не, на точното място съм! Искам да вляза във вашия бардак!
Сутеньорът го ритнал отзад и се троснал:
– Я, бегай оттука, бе, пикльо! Ти, пари за банички нямаш – тука си решил да влизаш!
На път за вкъщи, Иванчо поклатил глава:
– Край! Ще кажа на тате следното. Друг път като си забравя шапката в кварталния бардак – да ходи сам да си я взима!


На Марийка баба й се жалва на Иванчовата майка:
– Пък Вашият Иван, да вземе да я сложи внучката на колене и да си навира онази си работа в лицето й. То хубаво, че в устата я улучил, че ако беше в окото...


Иванчо имал да пише съчинение за семейството си, произход и т.н.
Отишъл и попитал баща си:
– Тате, аз от къде се взех?
– Донесе те щъркела, моето момче – отговорил тате.
– А ти и мама как сте се появили?
– Мен са ме донесли с кола.
– А дядо и баба?
– Тях са ги докарали с каруца.
– А прадядо и прабаба?
– Те са доплували по реката в дървен панер.
Иванчо се почесал, вдигнал рамене и отишъл да си пише съчинението.
У баща му обаче се загнездило съмнение какво ли ще сътвори синковецът.
След като Иванчо заспал, баща му се промъкнал тихо да прочете съчинението му.
Отворил тетрадката и зачел:
– За произхода на нашето семейство просто не знам какво да кажа. Всички тези хора са тотално сбъркани и от три поколения жив Х*й не са видели…


Иванчо пита баща си:
– Тате, извънземните приятели ли са или врагове?
– Зависи, защо?
– Ами кацнаха и взеха баба.
– Ааа, тогава са приятели...


Иванчо вечеря с родителите си.
– Мамо, ти ще станеш ли русалка като пораснеш?
Таткото:
– Минала е майка ти покрай русалките, с тези увиснали ц*ци е на път да се превърне в Баба Яга.
Иванчо:
– Тате, а ти ще станеш ли като Спайдермен?
Майката:
–Баща ти и Спайдермен. Така като го гледаш с това шкембе, каква паяжина ще го удържи?


– Иванчо, защо си подарил на баба си футболна топка?
– А тя защо само книги ми подарява.


Един ден Иванчо се връща в къщи и се хвали на дядо си:
– Днес помогнах на една баба да пресече улицата.
– Браво, Иванчо! Ето ти 1 лев.
На другия ден Иванчо идва с Марийка.
– Днес помогнахме на една баба да пресече улицата.
– Браво на вас! Ето ви по 1 лев.
Когато Марийка си отишла, дядото попитал Иванчо.
– Защо днес идвате двама души?
– Защото бабата се съпротивляваше...