Кратки вицове за Иванчо и Марийка

Учителка преподава на деца от 1 клас и дава лесни за разбиране примери.
Например ученици, всеки човек има по един дом.
Иванчо вдига ръка!
– Кажи Иванчо?
– Моя татко има два, един апартамент и една къща на село.
– Добре друг пример, всеки човек има една кола.
Иванчо пак вдига ръка!
– А пък моя татко има две, една за работа и една за събота и неделя.
Учителката ядосана дава друг пример.
– Всеки мъж има по един полов член.
И поглежда Иванчо, който пак вдига ръка!
– Кажи бе Иванчо?
– Моя татко има два, един малък за пикане, и един голям за е*ане!

Учителката пита учениците да кажат вид неотровна гъба. Иванчо веднага отговаря:
– Гъба "Ебч".
– Ама, как може така, Иванчо. Няма такава гъба! – казала учителката.
– Аааа има госпожо. Миналата събота мама каза на леля – хайде да ходим в гората за гъби, па може да намерим и някой ебч.

Учителят дава съчинение на учениците:
– Съставете разказ, в който да употребите всички дни от седмицата.
Иванчо написал: 'В неделя татко отиде на лов. Той донесе такъв голям заек, че го ядохме в понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, та остана даже и за събота!'

В понеделник Иванчо закъснява за първия час. Ядосана от поредното закъснение, учителката го пита:
– Иванчо, ти пак ли се успа?
– Не, госпожо. Имах работа.
– Каква работа бе, Иванчо? Какво прави събота и неделя, че не можа да я свършиш?
– Ами, госпожо, ходихме си на село да вадим картофи. Натоварихме 10 касети с картофи на задната седалка и баща ми реши да ме учи да карам кола. Качих се аз, каза ми как да я запаля, да превключвам скорости, да пускам чистачки. И карам си аз и зад мене ТИР. По едно време светофарът светва червено. Трябва да спра, а не зная как. Питам тате и той казва "Скачай на спирачката". И аз така и направих! Скочих на спирачката, колата спря и угасна даже, но по–лошото беше, че се ударихме и се обърнахме.
– И какво от това, Иванчо?
– Ами как какво, госпожо?! 1. От задната седалка всички картофи "дойдоха" на предната. 2. При удара с тира колата ни хвръкна и се обърна. 3. Картофите се разпиляха. 4. А тирът се оказа с кивита.
– И какво от това, Иванчо? – пита изнервена учителката.
– Ами обадихме се на мама да ѝ съобщим за инцидента и тя каза без картофите да не се прибираме, че те ѝ трябвали да ги продаде и да си купи зимно палто. Е, госпожо, как се търсят 200 кг. картофи в 15 тона кивита?

Учителят дава съчинение на учениците:
– Съставете разказ, в който да употребите всички дни от седмицата.
Иванчо написал: "В неделя татко отиде на лов. Той донесе такъв голям заек, че го ядохме в понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, та остана даже и за събота!"

В понеделник Иванчо закъснява за първият час. Ядосана от поредното закъснение, учителката го пита:
– Иванчо ти пак ли се успа?
– Не, госпожо. Имах работа.
– Каква работа бе Иванчо? Какво прави събота и неделя, че не можа да я свършиш?
– Ами Госпожо, ходихме си на село да вадим картофи. Натоварехме 10 касети с картофи на задната седалка и баща ми реши да ме учи да карам кола. Качих се аз, каза ми как да я запаля, да превключвам скорости, да пускам чистачки... и карам си аз и зад мене тир. По едно време светофара светва червено. Трябва да спра а не зная как. Питам тате и той казва – Скачай на спирачката. И аз така и направих! Скочих на спирачката, колата спря и угасна даже, но по лошото бе че тира се удари в нас и се обърна.
– И какво от това Иванчо?
– Ами как какво Госпожо?! Първо от задната седалка всички картофи "дойдоха" на предната, при удара с тира колата ни фръкна и се обърна, картофите се разпиляха и другата злина беше че тира беше с кивита.
– И какво от това Иванчо? – пита изнервена учителката.
– Ами обадихме се на мама да и съобщя за инцидента, и тя каза без картофите да не се прибираме, че те и трябвали да ги продаде и да си купела зимно палто. Е, Госпожо, как се търсят 200 кг. картофи в 15 тона кивита?

В понеделник Иванчо закъснява за първия час... Ядосана от поредното закъснение, учителката го пита:
– Иванчо, ти пак ли се успа?
– Не, госпожо. Имах работа.
– Каква работа бе, Иванчо? Какво прави събота и неделя, че не можа да я свършиш?
– Ами, госпожо, ходихме си на село да вадим картофи... Натоварихме 10 касети с картофи на задната седалка... и баща ми реши да ме учи да карам кола... Качих се аз, каза ми как да я запаля, да превключвам скорости, да пускам чистачки... И карам си аз, а зад нас един ТИР... По едно време светофарът светва червено... Трябваше да спра, а не зная как! Питам тате и той викна – "Скачай на спирачката". И аз така и направих... Скочих на спирачката... колата спря, че даже и угасна, но по–лошото беше, че се ударихме и се обърнахме...
– Иванчо, и какво от това, бе?
– Ами как какво, госпожо?!

1. От задната седалка всички картофи "дойдоха" на предната.
2. При удара с ТИР–а колата ни хвръкна и се обърна.
3. Картофите се разпиляха.
4. А ТИР–ът се оказа с кивита...
   – И какво от това, Иванчо? – пита изнервена учителката.
   – Ами обадихме се на мама да ѝ съобщим за инцидента... и тя каза без картофите да не се прибираме, че те ѝ трябвали да ги продаде, за да си купи зимно палто. Е, госпожо, как се търсят и събират 200 кг. картофи в 15 тона кивита?

Марийка:
– Ваньо, наш'те отидоха на село за събота и неделя. Сещаш ли се какво си мисля?
Иванчо:
– Аха. Ще надомъкнат буркани.

Иванчо и Пешо били големи приятели в казармата. След като се уволнили си обещали да не се забравят и след това. Пешовата жена била много сексапилна и Иванчо страшно му се искало да и го вкара още като я видял за пръв път. Решил да я има на всяка цена. След няколко месеца, той написал писмо до бойния си другар Пешо:
– Пешо, да не забравяме старата си дружба, ще те чакам на гости в събота. След това отишъл до града и пазарил една проситутка за събота през ноща, като й казал:
– През цялото време ще играеш роля на моя съпруга.
Простиутката се съгласила на всичко при вида на банкнотите.
В съботата Пешо пристигнал на гости у Иван. Хапнали пийнали, разказвали си случките от казармата. Дошло време за лягане:
– Пешо – обърнал се Иванчо към другаря си – В нашто село има обичай, когато имаш скъп гост го пускаш през ноща да спи с домакинята, демек с жена ми.
Пешо веднага се съгласил. Вечерта изчукал мнимата жена на Иван без да подозира, че това е някава проститука.
Разделили ли се на другия ден. Пешо обещал в най–скоро време да покани Иванчо у тях.
Минало се месец, два от Пешо никаква вест. Притеснявал се той, че трябва да отвърне със същото гостоприемство. Иванчо не се сдържал и му написал писмо:
– Как можеш да забравиш нашата дружба, моето гостоприемство...
Пешо му отвърнал на писмото с покана. Иванчо с нетърпение отишъл до селото на Пешо. Яли, пили, веселили се... Дошло време за лягане. Пешо и дума не обелвал. Но Иванчо му намекнал, че му е пуснал жена си. Пешо навел глава и дал с половин уста съгласие. Напънал я Иванчо, а оная жена взела да пъшка от удоволствие. Пешо чувал стенанията й, потил се и мърморил:
– Да ви е*а и обичая аз, скъсаха гъза на жена ми.

– Иванчо, много съжалявам! Разбрах, че тъщата ти е онемяла миналата събота...
– По–тихо! Не миналата, а следващата.

Учителка преподава на деца от 1 клас и дава лесни за разбиране примери.
Например ученици, всеки човек има по един дом.
Иванчо вдига ръка!
–Кажи Иванчо?
–Моя татко има два, един апартамент и една къща на село.
–Добре друг пример, всеки човек има една кола.
Иванчо пак вдига ръка!
–А пък моя татко има две, една за работа и една за събота и неделя.
Учитеката ядосана дава друг пример.
–Всеки мъж има по един полов член.
И поглежда Иванчо, който пак вдига ръка!
–Кажи бе Иванчо?
–Моя татко има два, един малък за пикане, и един голям за е**не!

Урок в у–ще на тема "Родителски професии". Марийка:
– Мама е доктор, тате е инжинер.
Петьо:
– Мама е дизайнерка, тате е художник.
Иванчо:
– Мама е прос*итутка, тате й е сутеньор.
– Марш от класа, иди и кажи това нещо на директора и ела пак тук!
Връща се след малко Иванчо, влиза и г–жата пита:
– Ще водиш ли утре родителите при директора?
– Не. Той каза, че няма срамни професии, даде ми едно пакетче дъвка и иска мобилния телефон на тате..

– Иванчо, какво би казал на политиците?
– Всичко, което е изрекъл г–н Стоичков през цялата си кариера на сидиите...

– Иванчо, какво би казал на политиците?
– Всичко което е изрекъл г–н Стоичков през цялата си кариера на съдиите.

– Марийке, вярно ли е, че си се омъжила за Иванчо?
– Да, защо?
– Аз мислех, че това е просто обикновен флирт.
– О, той и Иванчо така си мислеше.

– Марийке, вярно ли е, че си се омъжила за Иванчо?
– Да, защо?
– Аз си мислех, че това е просто обикновен флирт.
– О, той и Иванчо така си мислеше.

Учителката попитала в час:
– Ученици, може ли да ми каже какво е факт и какво е парадокс?
Иванчо вдигнал ръка:
– Факт е гопожо, че хя като се надърви, става като кокал, а парадокс е, че вътре кокал няма ...
– Марш навън, друго освен глупости не можеш да ръсиш! – показала му вратата даскалицата.
Иванчо излязъл в коридора, където се сблъскал с директора.
– Иване, какво пак си се провинил? – попитал бащински директора.
– Ами Г–н Директор, учителката попита какво е факт и какво е парадокс, аз и отговорих, а тя ме изгони...
– Сигурно не си знаел момчето ми, я ми кажи на мене, какво е факт, какво е парадокс?
– Ами факт е Г–н Директор, че пуката е винаги мокра, а парадокса, е че никога не мухлясва.
Засмял се директора и понеже отдавна имал мераци да изчука въпросната учителка, решил да пофлиртува с нея.
– Иване, ти си прав, хайде да влезем вътре и да кажеш пред мен на учителката си, какво е факта и какво е парадокса.
Влезнали вътре, а директора се обърнал към сексапилната учителка:
– Госпожо Дамянова, Иван много добре знае отговор на въпроса Ви, питайте го и ще се уверите.
– Добре! – отвърнала тя – Но без глупости, искам да ми дадеш хубав пример!
– Ами факта госпожо е, че Земята е кръгла! – подел Иванчо.
– Браво, Иване! – зарадвала се даскалицата – Виждаш ли, че можеш, а какъв е парадокса на кръглата земя?
– Ами парадокса е, че хората винаги ще намерят едно ъгълче да се на*бат.