Оригинални вицове с Иванчо

Last updated on 

Учителката казала на Иванчо:
– Иванчо, кажи 10 страшни животни в Африка!
Иванчо отговорил:
– 7 слона и 3 лъва!

Иванчо и Марийка заминават на морето да си търсят работа и влизат в изискан ресторант:
– Какви умения имате?
– Гурме готвач съм!
– Добре. Веднага ще ви пробвам. И тя ли е Гурме готвач?
– Не, тя е К*рве готвач…!

Иванчо и Марийка гледат как две кучета правят с*кс.
Марийка пита:
– А мъжкото куче, как познава дали на нея и се иска?
– Знам ли го, сигурно по миризмата.
Стоят още, гледат... По някое време Марийка пак пита:
– Абе ти да не си нещо хремав?

Иванчо, Пенчо и Славчо отишли на небето ... На портата на рая един ангел ги срещнал и им казал :
– В рая можете да правите каквото си искате, само знайте, че ако стъпите на черен облак, ще прекарате дните си тук с грозни жени !!!
Влезли в рая и на следващия ден виждат Славчо с грозна жена, питат го :
– Какво стана бе ??
– Еми, стъпих на черен облак ...
На втория ден виждат Пенчо с още по–грозна жена и него го попитали :
– Какво стона с тебе ???
– Стъпих на черен облак ...
На третия ден виждат Иванчо с някаква красавица и го питат:
– Какво стана, как така си с такава хубавица ???
– Стъпих на черен облак !!! – отговаря хубавицата

В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното:
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов."
Учителката прочела съчинението и се възмутила:
– Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично.
Пише Иванчо втори вариант.
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха."
Учителката пак недоволна казва:
– Няма нищо за труда.
Иванчо сяда и пише нов вариант.
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал."
Учителката го прочела и:
– Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна.
Пише пак Иванчо:
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал."
Учителката чела, гледала, мислила па рекла:
– Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш?
Пише Иванчо пак нов вариант.
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза:
– Е_ал съм му майката, и утре е ден!"

Учителката:
– Деца, измислете изречение със словосъчетанието "…, както и очаквах…". Давай, Васко!
– Татко се върна от командировка, и ми донесе подарък, както и очаквах.
– Браво! Сега ти, Петьо.
– Вечерта хвърлих захранка във вира, а на сутринта налових там цяла кофа риба, както и очаквах.
– Много добре! Иванчо?
– Катето Петрова от съседния клас прави хубави сви*ки…
– Вън! И без родителите си не идвай!
– Както и очаквах…

Първият учебен ден. Иванчо влиза в училище. Подстриган, изряден, с униформа. На гърба му раничка с учебници и тетрадки… Влиза в класната стая и вежливо поздравява учителката:
–Добро утро госпожо Иванова…
А тя ошашавена:
– Да го духаш бе Иванчо

Учителка се оплаква на директора:
– Иванчо, от 7Б клас пуши цигари, употребява алкохол и опипва момичетата!
– Доведи го при мен. – казал директорът.
Дошъл Иванчо в кабинета и директорът го попитал:
– Е, как е животът?
– Едно и също.
– Пушиш ли?
– Да.
– Искаш ли цигара?
– Може…
Директорът извадил кутия Dunhill и я подал на Иванчо.
– Уау! Ето това са цигари!
– Пиеш ли? – продължил директорът.
– Понякога…
– И какво пиеш?
– Водка.
Директорът извадил една бутилка водка Русский Стандарт и налял по една чаша.
– Жестоко! Любимата ми водка! – зарадвал се Иванчо.
– Казват, че и с момичета се задяваш?
– Ами… Понякога…
Директорът звъннал по телефона и след малко в кабинета влезнала много красива жена.
– Запознайте се. Това е Иванчо – наш ученик. Отидете в кабинета на секретарката и се забавлявайте.
След известно време, Иванчо се върнал изтощен и сияещ от щастие:
– Ето, на това се казва жена!
Директорът:
– Така че, Иванчо, за да постигнеш всичко това, трябва да учиш, да учиш и пак да учиш!

Скромно облечена женица с очилца минава през Бюрото по труда и пита за свободни места. Казват ѝ, че само в цирка се е отворило едно място за звероукротител на тигрите и лъвовете, които са удушили предишния дресьор наскоро. Тя отива при директора на цирка за повече информация.
– Госпожо, тия животни явно боледуват от бяс или нещо подобно – постоянно се хапят, удрят и никой не иска да припари до клетката им.
– Нищо, г–н директор, пуснете ме при тях!
Влиза при бесните животни и изкрещява:
– Изроди–и–и–и–и–и–и, марш веднага по местата!!!
Животните опулват очи и бавно–бавно се строяват.
– Ама госпожо, забравих да Ви питам какво сте работили преди – изумен промълвил шефът.
– Бях класна на Иванчо от първи до осми клас.

Марийка се оплаква на Иванчо: "Да знаеш, мама е забременяла извънматочно и сега докторът ще й извади бебето през корема!". А Иванчо казал: "Това не е нищо. Ти пък да знаеш, че майка ми е забременяла извънтаточно и сега тате ще й го извади през носа!"

Учителката попитала в час:
– Ученици, може ли да ми каже какво е факт и какво е парадокс?
Иванчо вдигнал ръка:
– Факт е гопожо, че хя като се надърви, става като кокал, а парадокс е, че вътре кокал няма . . .
– Марш навън, друго освен глупости не можеш да ръсиш! – показала му вратата учителката.
Иванчо излязъл в коридора, където се сблъскал с директора.
– Иване, какво пак си се провинил? – попитал бащински директорът.
– Ами, г–н Директор, учителката попита какво е факт и какво е парадокс, аз и отговорих, а тя ме изгони. . .
– Сигурно не си знаел момчето ми, я ми кажи на мене, какво е факт, какво е парадокс?
– Ами факт е, че птката е винаги мокра, а парадоксът, е че никога не мухлясва.
Засмял се директорът и понеже отдавна имал мераци да изчука въпросната учителка, решил да пофлиртува с нея.
– Иване, ти си прав, хайде да влезем вътре и да кажеш пред мен на учителката си, какво е факт и какво е парадокс.
Влезли вътре, а директорът се обърнал към сексапилната учителка:
– Госпожо Дамянова, Иван много добре знае отговор на въпроса Ви, питайте го и ще се уверите.
– Добре! – отвърнала тя – Но без глупости, искам да ми дадеш хубав пример!
– Ами факта госпожо е, че Земята е кръгла! – подел Иванчо.
– Браво, Иване! – зарадвала се даскалицата – Виждаш ли, че можеш, а какъв е парадоксът на кръглата земя?
– Ами парадоксът е, че хората винаги ще намерят едно ъгълче да се на**ат.

Иванчо се моли: Боже, знам, че ти можеш всичко и правиш невъзможни неща! Моля те да направиш Рим столица на Франция, защото днес така написах на контролното по география!

Иванчо разпитва баща си:
–Тате, тате, как идват бебетата?!?
–Ами Иванчо, от щъркела!
–Тате и мен ли?
–И теб.
–Ами Жорко и него ли?
–И него.
–Абе, тате, с чичо Пешо такива хубави жени имате, а е.... шъркели.

Баща се прибира от работа и казва на сина си:
– Иванчо дай да ти видя бележника!
Иванчо:
– Не мога дадох го на Петърчо, за да уплаши родителите си!

Госпожата на Иванчо казала на учениците си:
– Деца, извадете си учебника по математика.
Тогава Петърчо казал:
– Ама вие не сте ни казали да го носим.
И в този момент Иванчо казал:
– Госпожо, аз го нося.
Тогава госпожата отговорила на Иванчо:
– Тогава реши този урок, а другите да си рисуват.

В първи клас карат децата да опишат най–ценната вещ, която знаят. Петьо става и казва за колата на баща си. Мими разказва за златното колие на майка си. Иванчо става и казва:
– Менструация!
Учутелката шокирана:
– Иванчо! Какво говориш? Поне знаеш ли какво означава тази дума?
Иванчо отговаря:
– Какво точно е не зная, но точно знам, че е много ценно, защото когато моята по–голяма сестра каза, че й е изчезнала менструацията, мама побясня, татко получи инфаркт, а съседът се застреля.

Учителката пита децата за случка – нещо необичайно. Иванчо вдига ръка и казва:
– Преди седмица дядо падна в кладенеца.
– О, надявам се сега да е добре!
– Да, вчера спря да вика.

Учителка се оплаква на директора:
– Иванчо, от 7Б клас пуши цигари, употребява алкохол и опипва момичетата!
– Доведи го при мен. – казал директорът.
Дошъл Иванчо в кабинета и директорът го попитал:
– Е, как е животът?
– Едно и също.
– Пушиш ли?
– Да.
– Искаш ли цигара?
– Може...
Директорът извадил кутия Dunhill и я подал на Иванчо.
– Уау! Ето това са цигари!
– Пиеш ли? – продължил директорът.
– Понякога...
– И какво пиеш?
– Водка.
Директорът извадил една бутилка водка Русский Стандарт и налял по една чаша.
– Жестоко! Любимата ми водка! – зарадвал се Иванчо.
– Казват, че и с момичета се задяваш?
– Ами... Понякога...
Директорът звъннал по телефона и след малко в кабинета влезнала много красива жена.
– Запознайте се. Това е Иванчо – наш ученик. Отидете в кабинета на секретарката и се забавлявайте.
След известно време, Иванчо се върнал изтощен и сияещ от щастие:
– Ето, на това се казва жена!
Директорът:
– Така че, Иванчо, за да постигнеш всичко това, трябва да учиш, да учиш и пак да учиш!

Иванчо се прибира от детска градина и още от вратата пита:
– Татко, шестгодишно момиче може ли да забременее?
– Не, не може!
– Изнудвачка!

В час децата разказват за професиите на родителите си:
Петърчо:
– Моят баща работи като катаджия, ние имаме много пари и живеем в охолство.
Марийка:
– Моята майка е проситутка. И ние имаме много пари и живеем в охолство.
Иванчо:
– Моят баща е тираджия и ако не бяха катаджиите и проситутките, ние също щяхме да имаме много пари и да живеем в охолство.

Учителката пита учениците:
– Деца, днес ще учим за професиите. Някой от вас знае ли какво е стоматолог?
Само Иванчо вдига ръка. Учителката рискува и го вдига:
– Кажи, Иванчо!
– Френски гинеколог, госпожице!

Иванчо към баща си:
– Тате, дай 5 лева?
Баща му:
– К'ви 4 лева бе, аз 3 нямам ти 2 ми искаш. 1 лев ти е много, на ти 50 стотини и да ми върнеш ресто.

Връща се малкият Иванчо от училище и баща му го посреща:
– Как мина деня?
– Ами в час по трудово, учителката както носеше един буркан с лепило, се спъна. Бурканът се счупи и дланите й залепнаха към пода.
– И отлепихте ли я? – попитал бащата.
– Охоо, даже по–смелите по два пъти!

Прибира се Иванчо от училище със забележка в бележника "Много говори".
Баща му се подписва и допълва – "А вие да чуете майка му..."

Иванчо пита баба си:
– Бабо, ти изневерявала ли си на дядо?
– Каква съм склероза – казва бабата, отваря гардероба и от там пада един скелет.

Прибира се Иванчо от училище и казва на майка си:
– Днес ни разказваха какво е трансформатор, но нищо не разбрах...
Майката:
– Много е просто! Ето баща ти например, получава 380, а дава 220, с останалите бръмчи!

– Иванчо, като събереш три, четири и пет, какво ще се получи?
– Ами, ще се получи отговорът, госпожо.