смях за Иванчо

Бащата гледа бележника на Иванчо:
– Виж си само оценките – само едни тройки, нито една четворка, петица или шестица!
– Е, тате, нали е средно образование?!


Другарката дава контролно и започнала да обикаля около чиновете. Докато обикаляла се чуло:
– На другарката Иванова и миреше пуката...
Другарката се обърнала, но не разбрала кой го е казал. След малко пак се чуло:
– На другарката Иванова и мирише пу
ката...
Другарката Иванова пак не разбрала кой го е казал. След 5 минути се чуло пак:
– Пък на другарката Иванова и мирише пуката...
Този път обаче другарката хванала виновника – Иванчо.
– Хайде сега Иванчо при директора, той да се обади на баща ти и да видим на кой му мирише пу
ката.
Отишле при директора и той поискал номера на баща му, а Иванчо обяснил, че баща му е на работа и не е удобно да го безпкоят.
Директора:
–Абе момче дай номера на баща ти аз да не съм с лучаен, че да не мога да го безпокоя...
Иванчо дал номера. Директора набрал, дало свободно и се чуло от другата страна:
– Добър ден кабинета на министъра на образованието...
Директора бързо затворил телефона и казал:
– Абе Другарко Иванова мийте си пу*ката от време на време...


Бащата хванал Иванчо да гледа прно и му се кара:
– Ти що гледаш тази п
рнография, а не учиш?
А Иванчо:
– Ми нали образованието ни било п*рнография!


Учителката пита класа какво са разбрали от днешния урок, а всички мълчат. Учителката казала:
– Хайде Иванчо, кажи ти нещо!
– а Иванчо изръсил:
– На Другарката Петрова и мирише пуката
– Възмутена, Другарката Петрова води Иванчо при Директора. След като направила кратко обяснение на създалата се ситуация, Директора казал:
– Иванчо, бързо ми дай телефона на баща си!
– Иванчо, дал някакъв номер, след което Директора взел да набира. От отсреща се чул следния отговор:
– Министъра на Образованието и Науката, Слушам!
– Директора, като попарен затръшнал телефона и гневно се провикнал на учителката:
– Абе, Другарке Петрова, абе мийте ги тия пу
ки, бе да му е*а майката!


Г–жа Петрова излязла с класа си на разходка в гората, всичко било много красиво и тя решила да попита:
– Деца, кажете на какво ви мирише?
Обадила се ученичка:
– На Борчета!
Иванчно упорито искал да се изкаже и накрая г–жа Петрова му дала думата и рекъл:
– На пуката на госпожа Петрова ми мирише!
Госпожата го хванала за ухото и го отвела при директора. Той казал на Иванчо:
– Иванчо дай телефона на баща си!
– Тате каза да не го давам на никого – отвърнал Иванчо, но го дал.
Набрал тела директора и се чул глас на секретарка която казала: "Кабинетът на Министъра на образованието слуша?" Той уплашен затворил слушалката и казал:
– Петрова, бе мийте ги тея пу
ки бе мама му стара!


Седи си Иванчо в час покрай него минава учителка.
Изведнъш Иванчо се исцепва:
– Малеее как ти мирише пуката!
Учителката побеснява и почва да крещи:
– Как може да говориш такива глупостти, сега отиваме при директора ти си направо за изключване, за затвора...
Отиват при директора, а той почва да нарежда:
– Дай телефона на баща си, сега го викаме да идва да те взима, ти си изключен, хулиган такъв!
Иванчо дава телефона на баща си директора звъни и отсреща се чува глас:
– Министърът на образованието какво има сега?
Директорът затваря телефона замисля се около десет секунди и реагира:
– Тодорова, ама мийте ги тия пу
ки, мама му стара!


Учителката по математика на Иванчо, се оплакала отново на директора, че Иванчо говори глупости в час! Днес и казал, че и мирише птката. Много разлютен, директорът се обажда веднага на бащата на Иванчо, а отсреща по телефона се чува:
– Министър на образованието, слушам Ви!
Директорът затворил веднага телефона, отишъл при учителката и и казал:
– Еееее вземете малко ги мийте тия п
тки де!


В час по английски език в училище дошъл инспектор от министерството на образованието, който седнал на последния чин до Иванчо. Учителката пишела на дъската, но изведнъж изпуснала тебешира. Тя се навела да го вдигне, след което довършила изречението на английски език.
– Деца, кой ще преведе това изречение на български език.
Иванчо вдигнал ръка.
– Кажи, Иванчо.
– Какъв задник!
Учителката изпаднала в шок.
– Иванчо, дай си бележника и утре да дойдеш в училище с родителите си!
Иванчо, гневен си дал бележника и казал на инспектора:
– А вие, господине, ако не знаете, то поне не подсказвайте!


В училище. Иванчо казал на учителка г–ца Иванова:
–Иванова, пуката ви смърди!
Тя се направила, че не го чува. На следващия ден Иванчо пак казал:
–Иванова, пу
ката ви смърди!
Тя побесняла:
–Иванчо, тръгвай с мен при директора! Хванала го за ухото и го завела при него!
–Иванчо, кажи на директора какво ми каза!
–На Иванова пуката и смърди!
–Дай на баща си телефона да му кажа аз!–казал директорът.
Иванчо го дал.Директорът звъни и гледа, че това е телефона на министъра на образованието и казал:
– Иванова, мийте я тая пу
ка бе!!!


В час госпожата хванала Иванчо да подава бележка на съученик. На нея пишело: "Госпожата има миризлива пука". Хванала го тя за ушите и го завела при директора. Той прочел бележката и гневно казал на Иванчо:
– Утре баща ти да е при мен, за да разговаряме!
Иванчо казал:
– Баща ми е много зает, но може да говорите с него по телефона. И Иванчо дал телефонния номер на баща си.
Директорът го набрал и чул: "Министърът на образованието слуша". Затворил телефона и се обър... рнал към госпожата:
– Е, мийте я тази пу
ка, госпожа! Да не мирише.


Иванчо има контролно по литература, приготвил си е пищовите, и точно когато задават темата и тои се приготвя да ги извади и препише, учителката застава точно до него. Иванчо притеснен от създалата се ситуация изчаква малко и след това казва на госпожата си.
–Госпожо бихте ли се отдръпнали малко, че много ви мирише пуката.
Учителката едва не припаднала от чутото и силно възмотена изтичала при директора и разказала случилото се. Директорът веднага извикал Иванчо и поискал телефонният номер на баща му, за да го уведоми. В момента в които набрал номера от другата страна се чуло.
–Министърът на образованието е слушам.
Директорът тряснал слушалката и след миг мълчание се обърнал към учителката/
–Петрова, абе защо не ги миете тези пу
ки бе маика му да е*а.


Седи си Иванчо в час покрай него минава учителка.
Изведнъш Иванчо се исцепва:
–Малеее как ти мирише пуката!
Учителката побеснява и почва да крещи:
–Как може да говориш такива глупостти,сега отиваме при директора ти си направо за изключване,за затвора и т.н. .
Отиват при директора , а той почва да нарежда:
–Дай телефона на баща си , сега го викаме да идва да те взима,ти си изключен,хулиган такъв,и т.н.
Иванчо дава телефона на баща си директора звъни и отсреща се чува глас:
Министърът на образованието какво има сега?
Директорът затваря телефона замисля се около десет секунди и реагира:
–Тодорова, ама мийте ги тия пу
ки, мама му стара!


На Иванчо му пораснали ръчички на пениса и той решил да иде на лекар, да се посъветва с него как да ги махне, че не може да прави скс с Марйка така.
–Докторе имам един проблем!–казал Иванчо.
–Кажи го, ще го разрешим–казал му доктора.
–Ами, докторе, пораснаха ми ръчички на пениса и като реша да правя с
кс с Марйка, те се хващат отдолу и не мога да го вкарам. Помогни ми, моля те.
Доктора се позамислил и казал:
–Ето, вземи тези хапчета, изпий ги и ще се махнат ръчичките.
Тръгнал си Иванчо, ала след няколко дена пак идва при доктора.
–Доктореееее, не издържам, помагай пустите му ръчички не падат.
Доктора пак се замислил и казал:
–Ето ти тези антибиотици, изпий ги, няма начин да не подействат. Ела след една седмица пак на преглед.
След една седмица Иванчо идва на преглед весел, щастлив .
Пита го доктора :
–Какво стана? Подейства ли лекарството?
Иванчо му рекъл:
–Докторееее, твоята медицина нищо не ми помогна, ама аз му хванах цаката.
–И каква е тя?–пита го доктора.
–Ами нагъза Марйка на масата и като го ударя по плота, ръчичките се хващат за главата и аз използвам момента да го вкарам!


Прибира се Иванчо вкъщи щастлив като на половин каса бира. Баща му гледа бележника и казва:
– Глупако! Сума ти двойки, а ти се радваш!
– Само един бой и е ваканцията!


Иванчо го приели в пионерската организация. Втурва се щастлив в къщи.
– Мамо а пионерите трябва ли да бъдат честни?
– Да, сине.
– А винаги ли трябва да казват истината?
– Да.
– Е, аз тогава си признавам: миналата неделя изядох един буркан с малинов конфитюр, и за да не забележите, се изаках в него.
Баща му затваря вестника:
– Аз ти казах, че е ла*но, а ти: "Захаросало се е, та захаросало се е!"


Иванчо решава кръстословица.
– Марийке, какво ѝ трябва на една дама, за да бъде щастлива?
– Любов, внимание, цветя...
– Има място само за 3 букви.


Иванчо и Марийка решили да се женят. Единственият проблем е, че цялото село знае познава похотливите маниери на Марийка, но пазело обществената тайна, за да не се обиди Иванчо, както и да не се разсърдят старците на сватбата. Цяла вечер яли, пили и дошло време за първата брачна нощ. Иванчо, който също знаел тайната на Марийка, решил да й спести допълнителния срам:
– Марийке, слушай сега, знам, че не си честна – всички знаят. Трябва да измислим някакъв начин да зарадваме родата, в противен случай сватбата може и да се развали. Ще правим, каквото ще правим и като заспят всички ще отмъкна една бутилка вино и ще го разлеем по чаршафите и това ще показваме утре.
– Добре, съгласна съм.
Иванчо се промъкнал в ранни зори, отмъкнал една бутилка, но не разбрал, че вместо вино, взел ментата на баща си. Разсипали шишето в тъмното и заспали спокойни, че са избегнали този проблем. На сутринта Иванчо става, събира чаршафа и отива да го показва на родата. Влиза в стаята, разпъва го доволно, а в средата се вее огромно зелено петно. Всички ахват от изненада, само дядото на Иванчо гледа щастлив и гордо заявява:
– Браво моето момче! Браво сине! Истински мъж си – даже си й спукал жлъчката!


Иванчо и Марийка се разхождат из локална поляна. Внезапно Иванчо се навежда към тревата, откъсва нещо и го показва на Марийка.
– Марийке, виж! Намерих четирилистна детелина!
– Иванчо! Това значи, че скоро ще се оженим!
– Егати! А аз мислех, че носи щастие!!!


Иванчо и Марийка са сред природата.
– Марийке, намерих четирилистна детелина.
– Иванчо, това означава, че ние скоро ще се оженим.
– Така ли? Аз винаги съм мислил, че четирилистната детелина носи щастие...


Иванчо се прибира щастлив вкъщи:
– Мамо, тате, спечелих олимпиадата по биология!
– Браво! А какво те питаха?
– Питаха колко крака има щрауса и аз казах – три.
– Ама щрауса има само два крака?
– Да, обаче всички останали отговориха 'четири'.


Седи Иванчо в час, скучае. Чука се на вратата на класната стая, влиза директорът и води със себе си красиво момиче.
– Това е Нели, тя ще учи във вашия клас–казва той.
Сложили момичето да седне до Иванчо. Изуменият от щастието си Иванчо и казва:
– Ела след часовете вкъщи. Нашите ги няма, отидоха на вилата и ще сме само двамата.
Прибрал се Иванчо вкъщи, почистил, подредил и седнал да реши най–важния въпрос: как да завлече Нели в леглото.
Решил да сложи на масата бутилка вино, шоколад, цигари, хубава музика и т. н. Изведнъж през главата му минала светкавична мисъл "Но тя е отличничка". В този момент се звъни на вратата.
Иванчо отваря и вижда Нели с ученическа униформа.
– Защо си с униформата? – пита я той.
– Нали утре сме на училище!