смешни истории с Иванчо

Last updated on 

– Иванчо! Ела!
– Да, тате!
– Дошла е твоята класна. Изтичай и купи нещо за пиене...Чакай!..Госпожа Петрова, какво предпочитате водка или уиски със сода?
– Няма значение за мен, важното е Иванчо да се учи добре.,..

Габрово. Малкият Иванчо звъни на вратата:
– Гошко, вкъщи ли си е?
Майката на Гошко:
– Той сега яде, сигурно и ти си гладен?
– Да.
– Отивай вкъщи да хапнеш и се върни после да играете.

Родителите питат шестгодишния Иванчо:
– Искаш ли да имаш брат или сестричка?
– Не, и сам ще се справя с вас.

– Иванчо тебе баща ти бие ли те?
– Ние сме десет братя и аз съм най–малкия и докато стигне до мен се изморява.

Учител дава на Иванчо за наказание да напише у дома 100 пъти:
"Повече никога няма да говоря на "ти" с учителя си!"
На другия ден учителят отваря тетрадката на Иванчо и гледа, че е написал изречението не 100, а 200 пъти:
– Казах ти 100!?! Защо си го написал 200 пъти?
А Иванчо:
– За да ти е по–приятно!

Урок:
– Деца, измислете изречение, обединяващо биология и математика.
Марийка:
– През лятото около нас летят хиляди насекоми.
Иванчо:
– Като таблицата за умножение, зная всички пози за размножение!

Отива Иванчо на училище и учителката го пита:
– Къде беше вчера?
– Дядо ми умря вчера.
– Инфаркт ли?
– Не, вчера у нас имаше пожар.
– И той изгоря?!
– Не.
– Задуши се от дима ли?
– Не, като започна пожара и той скочи през прозореца.
– А–а, значи се е пребил?
– Не, пожарникарите бяха опънали платнище отдолу.
– Тогава какво стана?
– Ами, дядо ми пружинира от платнището и се върна обратно на прозореца.
– Аха, и тогава вече той изгорял или се задушил.
– Не–е, той пак скочи и пак пружинира обратно на прозореца.
– Добре, Иванчо, достатъчно. Какво се случи с дядо ти?
– Ами, застреляха го, писна им на всички от неговите скокове.

Веднъж Иванчо се разхожда с баща си. По пътя срещат непознат човек, а Иванчо го поздравява:
– Здравей!
Баща му го пита:
– От къде познаваш този човек?
А Иванчо отговаря:
– Ами той е от инспекциите за чистота. Всеки ден, когато ти отидеш на работа, той идва у дома и пита мама: "Чисто ли е?"

Иванчо и Марийка, си играят на депутати.
Намират празна стая в училището и започват бурен дебат.
Марийка задъхано:
– Рискуваме да загубим депутатският си имунитет.
– Преди малко видях прокуратурата да се прибира към къщи.
– Трябваше да заключим. Дано не ни направят парламентарен контрол. Спри ти казвам, не чуваш ли репликата!
– Чакай първо да свърша с дубликата.

Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но отвреме–навреме дочува откъслечните реплики на синчето си:
– Последна спирка... на всички тъпанари, които се довлякоха до тук – много им здраве и да си разкарат по–бързо задниците от купетата...
Майката скача, хваща Иванчо за ухото и го праща за наказание в стаята му за два часа. Когато наказанието изтича, играта се подновява и Иванчо пак започва да си говори:
– Уважаеми пътници, добре дошли в нашия експрес... надяваме се, че пътуването ви ще бъде приятно...
Тук майката въздъхва облекчено...
– А всички вас, които са изпитали затруднения от двучасовото закъснение, ще помолим да се обърнете към тъпата кучка в кухнята!

Иванчо пита баща си:
– Тате, какво представлява парното?
– Ами сине, това е нещо като порното. Не е за всеки, но дори и само да го гледаш трябва да си плащаш.

Иванчо, Марийка и Баба Яга станали студенти, Иванчо – международни икономически отношения, Марийка – фармацевт, Баба Яга – компютърни системи и технологии.
След първата година се срещат и разказват.
– При нас в Икономическия – казва Иванчо – въобще не учим, само купонясваме, нон–стоп купон!
– А при нас в Медицинския – казва Марийка – има много учене. Но и купони има доста.
– А при нас в Техническия – казва Бабя Яга – само учене и учене. Но затова пък съм най–хубавото момиче за годината!

В клас. Учителката:
– И дошли при цар Солон две жени с дете. Едната твърдяла, че това дете е нейно, а другата твърдяла същото. И тогава цар Соломон проявил своята мъдрост. Деца, кой ще се сети, какво е казал мъдрия цар Соломон?
Иванчо:
– Добре, че не е от мен детето!

Даскалицата влиза в час и гледа – на дъската нарисуван огромен член.
– Кой го нарисува това? – пита тя.
– Аз! – признава си Иванчо.
– Всички да излязат от стаята, да остане само Иванчо, ще му кажа аз на него!
Децата излизат и чакат в коридора. След половин час от стаята излиза Иванчо, закопчава си панталона и вика:
– Видяхте ли сега колко е важна рекламата!

Бащата подготвя малкия Иванчо за очаквано увеличаване на семейството.
– Иванчо, какво искаш – братче или сестриче?
– Даже и да не искам, вече е късно! – отговаря Иванчо.

По време на класна работа в училище учителката казва:
– Струва ми се, че чувам някакви шушукания...
Иванчо тихо се обажда:
– И аз съм така, но се лекувам...

Малкия Иванчо пита баща си:
– Тате, а защо не трябва да се гледа "Биг Брадър" от деца?
– Не ми пречи, ей сега ще видиш и чуеш...

Урок по физика. Учителката:
– Може ли някой да каже вещество, което преминава от твърдо в течно състояние и после в газообразно?
Иванчо:
– Боб и грах...

Спор между Иванчо и Марийка:
– Аз имам 7 топчета, Миме!!!
– Аз пък имам 10 лева, Иванчо!!!
– Аз пък имам брат на 25 години, Миме!!!
– Аз пък имам баща който е полицай, Иванчо!!!
Иванчо ядосано си отворил слипчето и казал:
– Ти пък нямаш такова като моето, Миме!!!
– Аз нямам като твоето, но с моето котенце мога да имам колкото си поискам като твоето, Иванчо!!!

– Иванчо, защо имаш двойка по математика?
– Мииии... както един учител не може да преподава по всички предмети, така и един ученик не може да научи всичко?

Иванчо бил в трети клас. Качил се на колелото и отишъл в ТКЗС–то. Там заварил председателя и ветеринаря, а близо до тях – селският бик. Иванчо подминал двамата, без да каже нищо и отишъл направо при бика и го поздравил. Председателят викнал Иванчо и му направил забележка, че пренебрегнал началствата и поздравил само бика.
Иванчо му отвърнал:
– Преди две години имахме крава, тате я доведе при този бик, той я изчука само един път. После кравата роди теле, тате го продаде и ми купи колело. А, вие двамата вече две години чукате мама, но не сте дали и стотинка!

В час по химия, даскалицата се пробва да обясни на учениците колко е вреден и алкохола. Напълнила една водна чаша с ракия и пуснала вътре един червей, той се позгърчил малко и умрял:
– Така деца сега някой може ли да ми каже какъв е извода от тази проба?
Иванчо вдига ръка и казва:
– Извода госпожо е че, кой пие ракия нема глисти...
Даскалицата се плеснала по челото, и ги е завела в една ферма. Там тя сложила в една кофа вода и в друга ракия!
Сложила ги под носа една крава, кравата започнала да пие от кофата с вода.
– Така деца какъв е извода тук?
Иванчо пак се провикнал
– Кой не пие ракия е говедо!!!

Учителката по история след началото на часа:
– Днес ще правим преговор. Писмен или устен да бъде?
– Устен.
– Такааа... кой ще каже заааа... кой е превзел Константинопол!
Мълчание.
– Петре?
– Не съм аз госпожо! Със Симо и Мишо цял ден бяхме заедно!
– Значи и тях да не питам?
– Кирчо?
– Не съм и аз! Ма що все аз, ма учителко? Кой му взели нещо – все мене нарочват...
– Марийке?
– И аз, такова с Иванчо...
– Този не е, другите не са... кой е?...
Мълчание.
Учителката вече гледа извън себе си. Затръшва вратата след себе си и връхлита в кабинета на директора, където е и Герова – колежка по български.
– Господин директор, питам учениците – "Кой е превзел Константинопол" – а, тея недорасляци, викат че не са те! И никой не казва кой е...
Герова:
– Ма що им верваш бе колежке, они тебеширите и гъбите изпокрадоа, та един Кон... ста... пол... такова ли?
Директора:
– Колежки, моля успокойте се, само това ни трябва още – в министерството да научат, че още нещо ни липсва.

Малкия Иванчо на седем годинки стои и плаче:
– Мамо болен съм, не мога да отида на училище!
– Защо, какво ти е?
– Пишката ми се е подула – и реве та се къса!
– Нищо ти няма, Иванчо хайде да тръгваме!
– Питай тате бе мамо, той е мъж и на него му се подува!
– Той баща ти само два пъти в годината бе маме, за по 5 минути... Отдавна не боледува.

– Иванчо, какъв искаш да станеш като пораснеш?
– Милионер! Да си хвана една кучка, да я возя във Ферарито, да я разхождам с яхтата, да и купувам скъпи подаръци.
– А ти, Марийке?
– Кучка!

Иванчо идва на училище и казва на учителката:
– Госпожо! Аз повече няма да идвам на училище.
– Защо бе, Иванчо – заинтересувала се учителката?
– Заминавам за Америка. Получих писмо от дядо ми. Много му се е влошило зрението. Почти е ослепял. А той там в Америка има 2 завода, ранчо и верига магазини, затова аз трябва да отида там и да се грижа за него.
– Ама Иванчо, кажи на дядо ти да направи нещо друго. – предложила учителката – Да продаде всичко. Да дари парите на Червения кръст и да дойде тук. А тук ние в класа ще поемем шефство над него и ще се грижим за него.
– Ама госпожо – отговорил Иванчо – В писмото ясно си пише, че дядо е ослепял, а не е изкукуригал.

В училище:
– Иванчо, какво ни дава кокошката?
– Еченца.
– Браво! А какво още?
– Още еченца.
– Добре, ами ти на какво спиш?
– На земята.
– А под главата, какво слагаш?
– Шъпите.
– Хм… Да опитаме по друг начин – татко ти на какво ляга?
– На мама.
– А когато мама я няма?
– На комшийката.
– Ами ако и съседката я няма?
– Тогава и татко го нема.
– Бре… да сменим подхода – дядо ти на какво спи?
– На кревато.
– А под главата си какво слага?
– Узлявница.
– И ако ударим възглавницата, какво ще получим?
– Прах!
– Ами ако силно–силно я ударим?
– Блъи! (бълхи)
– Ами ако вземеш нож и разпориш възглавницата, какво ще получиш?
– Як мариз от дедо!
– Добре де, изял си мариза, какво още?
– Перушина.
– Е–е–е, най–накрая! И така, какво ни дава кокошката?
– Е къ кво? ! ? Еченца…

– Деца, ако попаднете на необитаем остров, каква книга бихте искали да имате в себе си?... Кирчо?
– "Хари Потър", госпожо.
– Браво! Миме?
– "Том Сойер и Хъкълбери Фин".
– Много добре, Гошо?
– Библията, госпожо.
– Браво, браво!... А ти Иванчо?
– "Как да си построим сал"!!!

В час. Децата разказват.
Мими:
– Моя татко е катаджия, имаме много пари и живеем добре.
Петя:
– Моята майка е проситутка, имаме много пари и живеем добре.
Иванчо:
– Моя татко е тираджия. Ако не бяха катаджиите и проситутките, и ние щяхме да имаме много пари и да си живеем добре.