смешни вицове с Иванчо и Марийка

Last updated on 29 Jan 2026

Урок. Учителката проверява домашните:
– Петърчо, къде ти е домашната?
– Ами вчера бях болен, не можах...
– Хич не се опитвай да ме лъжеш – двойка. Ами ти, Стефчо?
– Ами баба ми почина...
– Не се опитвай да ме разчувстваш! Две. Иванчо?
– Ами вчера брат ми се върна от затвора, та празнувахме...
– Хич и не опитвай да ме плашиш с брат ти. Три.

Майор Манолов идва на посещение в клас. Учителката за да се покаже пред майора казва на класа:
– Деца сега измислете едно изречение в което всяка дума започва с букавата "м" в чест на Майор Манолов!
Иванчо и марийка вдигат ръка.
Учителката(знаеща че Иванчо е простак):
– Марийке ти кажи!
Марийка става:
– Манхатан, Майор Манолов марширува с много медали, мафията моли Майор Манолов: милост Майор Манолов, милост!
Майор Манолов видимо доволен се изпъчва повече.
Учителката:
– Друг??
Иванчо продължава да вдига ръка упорито, но учителката не го вдига. Майор Манолов:
– Вдигнете онова момче, иска да каже нещо.
Учителката:
– Иванчо стани!
Иванчо става:
– Малайзия, мъгла, мараня, морни манафи мааат Майор Манолов между мадата и малкия мозък, а Майор Манолов мляска мазен ми*ет на Мохамед Мустафа, машала Майор Манолов, машала!

Учителката казала на децата:
– Ученици, напишете ми за утре съчинение, в което ключовата дума да бъде "очевидно".
На следващият ден всички вдигат ръце. Учителката казва:
– Кажи ти Иванке.
Иванка започва:
– Мама свири на цигулка, татко свири на китара, аз свиря на флейта. Очевидно ние сме музикално семейство.
– Седни Иванке, отличен. Кажи ти Марийке.
Марийка започва:
– Мама има анорак, татко има палатка, аз имам спален чувал. Очевидно ние сме туристическо семейство.
– Отлично, Марийке, седни си.
Иванчо нетърпеливо вдига ръка и най–накрая учителката му дава думата.
Иванчо започва:
– Дядо гони прасето из двора. Отсреща иде баба и носи в ръка вестник "Financial times". Но баба не знае английски. ОЧЕВИДНО е срала.

Отишъл Иванчо в първи клас и още на първия урок заявил на учителката:
– Г–жо Петрова, прекалено съм умен за първи клас! Преместете ме направо в трети!
Тя го води при директора и му предава молбата на Иванчо. Директора:
– Е добре! Хайде да го проверим! Колко е, Ваньо, 3 х 3?
– 9!
– Правилно! А колко е 6 х 6?
– 36!
– Точно така! Г–жа Петрова, мисля, че можем да го преместим в трети клас!
Г–жа Петрова:
– Нека проверя логичното му мислене! Какво е това, Ваньо, което кравата има 4, а аз 2?
– Крака!
Учителката:
– Хм, а това което ти имаш в панталоните, а аз не?
Слисания директор, даже не успял да си отвори устата, когато Ваньо отговорил:
– Джобове!
Учителката:
– Правилно, местим те в трети клас!
Директора:
– А аз мисля, г–жа Петрова, че можем направо го преместим в 5–ти клас, защото на последните два въпроса аз самия се обърках!

Иванчо влязъл в затвора за изнасилване и попаднал в килия заедно с един циганин. Той си седял мирно, за да не си изяде боя и нещеш ли циганина го попитал съвсем учтиво:
– С васлин или без васлин ?
– Ааа... сакън нидей така бе биритшед! – измънкал изплашено Иванчо.
– Абе с васлин или без васлин ва!!! – казал разярено мангала.
"Абе с вазелин по мекичко ще влиза, тай и тай ще ме..." помислил си Иванчо и смело казал:
– Емчи хубао с васлин!
Циганина с голямо удоволствие извикал в екстаз:
– Васлине, ила тука уа, ша гу ибем и двамата!!!

Иванчо искал да става голям, и решил да гледа брат си какво прави и да го имитира. Брат му се бръснел, Иванчо взел нещо и започнал да се прави че и той се бръсне. Брат му се качил в колата, Иванчо се качил в багажника...
Брат му спрял пред някаква мацка, и й казал:
– Иванке слизай!!!
– Ся идвам!!!
Тя слязла качила са в колата и заминали.
Спрели в гората, и брат му на Иванчо казал:
– Иванке слизай!!!
– Готово!!!
– Ся ша ми пускаш или ша ми правиш кувенски номера?
– За каква ме мислиш?!?!? Аз не съм такава!!!
– Ае тогава аз се качвам в колата ти си ходи пеш!!!
Иванчо са прибрал в тях качил са на колелото си с 3 гуми, и утишъл до Марийка:
– Марийке слизай!!!
– Готово бе Иванчо!!!
Иванчо закарал Марийка до едни храсти и казал:
– Марийке слизай!!!
– Готово бе Иванчо!!!
– Сега ша ми пускаш, или ша ми правиш кувенски номера???
– Готово бе Иванчо!!!
– Качвай се на колелото аз ша си хода пеш!!!

Родителите не Иванчо правели скс. Минал той покрай стаята им и чул баща му да казва:
–1, 2, 3, 4, 5, 6.
На следващия ден го попитал защо брои до 6 докато прави скс, а той отговорил:
– 1–аз се събличам, 2–майка ти се съблича, 3–аз лягам, 4–майка ти ляга, 5–вкарвам, 6–изкарвам!
Същия ден Марийка дошла на гости на Иванчо и отишли в неговата стая. По едно време баща му минал покрай стаята и чул Иванчо да казва:
– 5–6,5–6,5–6...

Скъпи Дядо Коледа,

Ти, вероятно, не си свикнал да получаваш писма по това време на годината (14 януари), но бих искал да изясним някои недоразумения между нас. В началото на миналия месец ти написах писмо, в което помолих за велосипед, ролкови кънки и футболен екип. В течение на цялата година учих като ненормален, имах най–добрите оценки не само в целия клас, а и в цялото училище. Честна дума– никой на около не се е държал по–примерно от мен – с родителите, братята ми, съседите, приятелите....Постоянно пазарувах, а два пъти
дори помогнах на една старица да премине през пешеходната пътека. Не остана нито една добра постъпка, която да не съм направил.... И за чий....интерес ми донесе тая тъпанарска дървена точилка, идиотската, цедка и чифт гадни чорапи? За какъв се мислиш, козел нещастен, да ме тормозиш цяла година и накрая да ми стовариш под тъпата елха цяла
купчина шибани боклуци. И сякаш нарочно донесе толкова много хубави подаръци на гадния съсед, че той дори не успя да си влезе през вратата с тях. Така че...дори и не си помисляй да се опиташ да си навреш тлъстия задник през моя прозорец! Само да посмееш и ще започна да хвърлям камъни по твоите смешни елени – те ще се разбягат и ще ти се
наложи да вървиш пеша по целия си шибан Северен полюс. И всичко заради това, че не ми подари проклетия велосипед! Върви на м**ната си, Дядо
Коледа! Тази година ще разбереш колко лош мога да бъда, дебел, смръдлив Дядо Коледа!

Завинаги твой, малкият Иванчо!!!!!!!

Иванчо казва на майка си:
– Мамо, дай сладолед.
– Няма да ти дам, скоро ще обядваме. Излез и си поиграй малко.
– Няма никой навън, за да си играя. Дай сладолед.
– Няма да ти дам. Играй си вкъщи.
– Добре, ама играй с мен. На майка и баща.
– Уф, че си и ти. Добре, ти си бащата, аз съм майката.
– Ето аз се връщам от работа: "Кво си седнала? Я си вдигни задника накрая и дай един сладолед на детето."

Иванчо е още малък и за първи път отива на детска градина. Лидерът на по–голямата група се запознава с него.
– Ей, ти, как се казваш?
– Иванчо.
– На колко години си?
– Сигурно на четли.
– И към жените влече ли те?
– Не.
– Значи не си на четли, а си на тли.

В час. Децата разказват.
Мими:
– Моя татко е катаджия, имаме много пари и живеем добре.
Петя:
– Моята майка е проситутка, имаме много пари и живеем добре.
Иванчо:
– Моя татко е тираджия. Ако не бяха катаджиите и проситутките, и ние щяхме да имаме много пари и да си живеем добре.

Бащата на Иванчо се оженил за втори път и го запознава:
– Иванчо, това е новата ти майка!
Иванчо я огледал подробно и после прошепнал на баща си:
– Тате, нещо май са те излъгали... така като я гледам, не е много нова!

Майката на Иванчо и майката на Марийка си говорели за предстоящия лагер на децата им.
– Не се ли притесняваш, Иванчо ще бъде в една стая с Марийка?
– Не! Тя е с железни гащички.
– О! Аз се чудех на Иванчо за какво му е отварачката за консерви!

Двама приятели влизат заедно и в казармата като парашутисти. Дошъл и денят за първия скок.
– Пешо, снощи сънувах починалата си майка... каза че моят парашут нямало да се отвори, така че аз няма да скачам.!
– Това са глупости Иване, само един сън, ето ти моя парашут, нека ги сменим...
Иванчо скача с парашута на приятеля си, отваря се купола и леко се понася надолу. Пешо прелита покрай него:
– Иванеее, отивам да е*а майка ти...

Иванчо бил много слаб ученик и особено математиката хич не му вървяла. Изкарвал двойка след двойка. Загрижила се майка му и решила да го изпрати в католическо училище в съседния град. Връща се Иванчо след месец, целия отслабнал, очите му като понички, а в бележника му шестица до шестица.
– Бре, Иванчо, какво е станало с теб! – не вярва на очите си майка му
– Ох, остави се! Още първия ден учителят ни по математика ни показа един гол мъж, закован с пирони на знака плюс и веднага разбрах, че тия даскали изобщо не се шегуват...

Учителката пита Иванчо:
– Ти защо не си си написал домашното?
– Ами вчера имаше пожар у нас и загина дядо.
– Изгоря ли?
– Не, успя да скочи през прозореца!
– Преби се долу ли?
– Не, долу имаше пожарникари. Те бяха опънали едно платно и той падна на него, отскочи и отново влезе през прозореца.
– И тогава изгоря?
– Не, пак успя да скочи!
– И тогава се преби?
– Не, нали Ви казах, че пожарникарите бяха опънали едно платно и той отскочи от него и пак в прозореца.
– И тогава изгоря?
– Не, пак скочи.
– И този път се преби?
– Абе нали ви казах, че пожарникарите бяха опънали едно платно...
– Добре бе, какво все пак се случи с дядо ти?
– Ми на пожарникарите им писна и го застреляха.

При насjъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря.
– Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука.
– Да Иванчо, за тука си. Влизай.
И тъй като било по обед, Господ го пита:
– Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен?
– Ами да, защо не.
Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума – купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал:
– Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват.
– Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.