смешни вицове за Иванчо и Марийка

Last updated on 29 Jan 2026

Учителка се оплаква на директора:
– Иванчо, от 7Б клас пуши цигари, употребява алкохол и опипва момичетата!
– Доведи го при мен. – казал директорът.
Дошъл Иванчо в кабинета и директорът го попитал:
– Е, как е животът?
– Едно и също.
– Пушиш ли?
– Да.
– Искаш ли цигара?
– Може...
Директорът извадил кутия Dunhill и я подал на Иванчо.
– Уау! Ето това са цигари!
– Пиеш ли? – продължил директорът.
– Понякога...
– И какво пиеш?
– Водка.
Директорът извадил една бутилка водка Русский Стандарт и налял по една чаша.
– Жестоко! Любимата ми водка! – зарадвал се Иванчо.
– Казват, че и с момичета се задяваш?
– Ами... Понякога...
Директорът звъннал по телефона и след малко в кабинета влезнала много красива жена.
– Запознайте се. Това е Иванчо – наш ученик. Отидете в кабинета на секретарката и се забавлявайте.
След известно време, Иванчо се върнал изтощен и сияещ от щастие:
– Ето, на това се казва жена!
Директорът:
– Така че, Иванчо, за да постигнеш всичко това, трябва да учиш, да учиш и пак да учиш!

На сватбата си Иванчо и Марийка си обещали като направят златна сватба за 50 години брачен живот Иванчо да я лиже.

ОК, търкулнали се 50 години щастлив семеен живот и на 50 годишнината баба Марийка припомнила обета на дедо Иванчо. К'во да прави дедото, почнал да я лиже, обещанието си е обещание.

Лизал, лизал Иванчо, на Марийка й станало кеф и от удоволствие пръднала, а Иванчо в същия момент се обажда:

– Ох, добре, че лъхна малко свеж въздух, че щях да се удуша !

Иванчо и Марийка са сред природата.
– Марийке, намерих четирилистна детелина.
– Иванчо, това означава, че ние скоро ще се оженим.
– Така ли? Аз винаги съм мислил, че четирилистната детелина носи щастие…

Иванчо го приели в пионерската организация. Втурва се щастлив в къщи.
– Мамо а пионерите трябва ли да бъдат честни?
– Да, сине.
– А винаги ли трябва да казват истината?
– Да.
– Е, аз тогава си признавам: миналата неделя изядох един буркан с малинов конфитюр, и за да не забележите, се изаках в него.
Баща му затваря вестника:
– Аз ти казах, че е лайно, а ти: "Захаросало се е, та захаросало се е!"...

Иванчо го приели в пионерската организация. Втурва се щастлив в къщи.
– Мамо а пионерите трябва ли да бъдат честни?
– Да, сине.
– А винаги ли трябва да казват истината?
– Да.
– Е, аз тогава си признавам: миналата неделя изядох един буркан с малинов конфитюр, и за да не забележите, се изсрах в него.
Баща му затваря вестника гневно и казва на жена си:
– Аз ти казах, че е лайно, а ти: "Захаросало се е, та захаросало се е!"...

Иванчо го приели в пионерската организация. Втурва се щастлив вкъщи.
– Мамо, а пионерите трябва ли да бъдат честни?
– Да, сине.
– А винаги ли трябва да казват истината?
– Дааа.
– Е, аз тогава си признавам: миналата неделя изядох един буркан с малинов конфитюр и за да не забележите, се изаках в него.
Баща му затваря вестника:
– Аз ти казах, че е лайно, а ти – захаросало се е, та захаросало се е!

А Иванчо така и не успя да напише думата "щастие" с буквите "д","у","п" и "е"...

Приятели отиват на почивка и ще спят в бунгала, но никой не искал да спи в едно бунгало с Иванчо, защото много хъркал. Нямало друг начин и се разбрали да се редуват. Първата вечер Петър отишъл в бунгалото при Иванчо. На сутринта излязъл сънен, разчорлян, подпухнал.
– Абе, Пешо – к'во стана?
– Ами верно е, Иванчо много хърка. Легнахме да спим и той още третата минута включи "дъскорезницата". Цяла нощ не съм мигнал.
На втората нощ било ред на Митко. На сутринта и той изглеждал като Пешо.
– К'во ме гледате? Като си легнахме и Иванчо веднага захърка. Бутах го, обръщах го, той си спи и хърка. Толкова силно, че щеше да събори тавана. Не можах да мигна.
Изредили се да спят в бунгалото и Стефчо, и Младен и Васко. Всички, сутрин изглеждали уморени.
Накрая дошъл ред и на Димо. Влязъл той в бунгалото при Иванчо, а на сутринта изглеждал усмихнат, сресан, щастлив. Всички се изненадали.
– Абе, к'во стана при вас?
– А, нищо особено... Целунах Иванчо за лека нощ и си легнах. Аз спах, а той стоял на тръни и ме гледал.

Учителка се оплаква на директора:
– Иванчо, от 7Б клас пуши цигари, употребява алкохол и опипва момичетата!
– Доведи го при мен. – казал директорът.
Дошъл Иванчо в кабинета и директорът го попитал:
– Е, как е животът?
– Едно и също.
– Пушиш ли?
– Да.
– Искаш ли цигара?
– Може…
Директорът извадил кутия Dunhill и я подал на Иванчо.
– Уау! Ето това са цигари!
– Пиеш ли? – продължил директорът.
– Понякога…
– И какво пиеш?
– Водка.
Директорът извадил една бутилка водка Русский Стандарт и налял по една чаша.
– Жестоко! Любимата ми водка! – зарадвал се Иванчо.
– Казват, че и с момичета се задяваш?
– Ами… Понякога…
Директорът звъннал по телефона и след малко в кабинета влезнала много красива жена.
– Запознайте се. Това е Иванчо – наш ученик. Отидете в кабинета на секретарката и се забавлявайте.
След известно време, Иванчо се върнал изтощен и сияещ от щастие:
– Ето, на това се казва жена!
Директорът:
– Така че, Иванчо, за да постигнеш всичко това, трябва да учиш, да учиш и пак да учиш!

Иванчо се прибира щастлив вкъщи:
– Мамо, тате, спечелих олимпиадата по биология!
– Браво! А какво те питаха?
– Питаха колко крака има щрауса и аз казах – три.
– Ама щрауса има само два крака?
– Да, обаче всички останали отговориха "четири".

Иванчо и Марийка решили да се женят, обаче имало един проблем – цялото село знаело за похотливите маниери на Марийка, но пазело обществената тайна, за да не се обиди Иванчо, а също така и да не се разсърдят старците на сватбата. Цяла вечер яли и пили... и като дошло време за първата брачна нощ Иванчо, който също знаел тайната на Марийка, решил да и спести допълнителния срам:
– Марийке, слушай сега, знам, че не си честна – впрочем всички знаят... обаче трябва да измислим някакъв начин... за да зарадваме родата, в противен случай сватбата може и да се развали. Ще правим квото правим... и като заспят всички... аз ще отмъкна една бутилка вино... ще го разлеем по чаршафите и това ще показваме утре.
– Добре, съгласна съм. – казала Марийка.
В ранни зори, когато все още всички спели, Иванчо се промъкнал до мазата и отмъкнал една бутилка, но не разбрал, че вместо вино, взел ментата на баща си. Разсипали шишето в тъмното и заспали спокойни, че са избегнали този проблем.
На сутринта Иванчо става... събира чаршафа... и отива да го показва на родата. Влиза в стаята... разпъва го доволно... а в средата се вее огромно зелено петно. Всички ахнали от изненада... само дядото на Иванчо го погледнал щастлив и гордо заявил:
– Браво моето момче! Браво синко! Истински мъж си – та ти даже си и спукал жлъчката, бе...

Изречения, които никога, ама никога не са изричани:

Тази щангистка е супер секси.
Нямам търпение да отидем отново в Чирпан.
Завърших антропология и сега съм машина за пари!
Ние загубихме изборите.
Оскарът за най–добра мъжка роля отива при Иванчо. / Е, стават и чудеса.../
Нашите политици милеят благото на България.
Този, където ме засече на улицата да е жив и здрав.
Познавам някой забогатял с работа.
Много съм щастлив, че ми намалихте заплатата наполовина.
Така като гледам имам твърде малко работа за вършене.
Toва бирено шкембе ти стои супер добре, готин!
Моля те, никога не си разделяй веждата на две. Адски ме възбуждаш така!
Тези бели хавлиени чорапи с две преплетени тенис ракети и сандали, адски ме кефят!
Много месо в този кренвирш бе, майна!
Божинов вкара хеттрик на Барселона!
Лудогорец спечели Шампионската лига по футбол!

Учителка се оплаква на директора:
– Иванчо от 7Б клас пуши цигари, употребява алкохол и опипва момичетата!
– Доведи го при мен. – казал директорът.
Дошъл Иванчо в кабинета и директорът го попитал:
– Е, как е животът?
– Едно и също.
– Пушиш ли?
– Да.
– Искаш ли цигара?
– Може...
Директорът извадил кутия Dunhill и я подал на Иванчо.
– Леле! Ето това са цигари!
– Пиеш ли? – продължил директорът.
– Понякога...
– И какво пиеш?
– Водка.
Директорът извадил една бутилка водка Русский Стандарт и налял по една чаша.
– Жестоко! Любимата ми водка! – зарадвал се Иванчо.
– Казват, че и с момичета се задяваш?
– Ами... Понякога...
Директорът звъннал по телефона и след малко в кабинета влязла много красива жена.
– Запознайте се. Това е Иванчо – наш ученик. Отидете в кабинета на секретарката и се забавлявайте.
След известно време, Иванчо се върнал изтощен и сияещ от щастие:
– Ето, на това се казва жена!
Директорът:
– Така че, Иванчо, за да постигнеш всичко това, трябва да учиш, да учиш и пак да учиш!

Отива Иванчо в кафето където работи Марийка като сервитьорка. Седнал на масата и си мисли докато чака да си поръча как да я впечатли. По едно време забелязал пред него на масата три резки. Зачудил се какво е това и като дошла Марийка не се стърпял и я питал:
– Марийке, кой е драскал на моята маса?
– Хи, хи, хи! – казала Марийка.
– Ами тука снощи седяха едни негри и спореха кой да излезе с мен.
– И кво? – не се стърпял Иванчо.
– Ами решиха, че на който му е най–дълъг той ще излезе с мен, та оттам са резките! – ухилила се Марийка.
– Ееее, че то моето достойнство е по–голямо! – щастлив казал Иванчо и го пльоснал на масата... и чудо, наистина надминало резките.
– Ееее, ама те ги мериха от другата страна на масата! – разсмяла се Марийка.