Топ вицове с Иванчо и Марийка
Урок по биология. Тема на урока "Вредата от пушенето. Учителката разказва, защо много хора пушат и развива теория, че диаметърът на цигарата по размер е приблизително еднакъв със зърното на гърдата, т.е. хората просто си спомнят времето, когато са сукали от майчината гръд...
От задния чин малкия Иванчо се обажда:
– А какво са сукали тези хора, които пушат пури?!
Урокът бил прекъснат.
– Иванчо, по какво учиш?
– По история.
– И за какво се разказва в урока?
– Ами за Наполеон – как е живял, как е умрял…
– И как е умрял?
– Ами на Света Елена.
– А бе какви са тия гадости дето ви учат в училище?
Иванчо видял падаща звезда и в бързината се зачудил какво да си пожелае. На другия ден пред къщата му го чакало колело с ц*ци.
Прибира се Иванчо вкъщи щастлив като на половин каса бира. Баща му гледа бележника и казва:
– Глупако! Сума ти двойки, а ти се радваш!
– Само един бой и е ваканцията!
Учителката вика в училището бащата на Иванчо.
– Вашият син се държи лошо в училище: пуши, пие бира, закача момичетата. За нас това е неприемливо, тук учат прилични деца и работят изключителни педагози.
– Някак може ли да изгладя вината на сина ми. Скоро е 8–март, нещо да ви донеса.
– Водка, презервативи и цигари за всички учителки!
Открит урок по български език. Госпожата казва на учениците да и зададат гатанка. Иванчо вдига ръка и казва:
– Нещо черно, кръгло, в средата дупка. Що е то?
Инспекторът се обърнал, казал на другите деца да излязат и попитал Иванчо за отговора.
Иванчо казал:
– Грамофонна плоча г–н инспекторе.
Тогава инспектора казал:
– Деца може да влизате! То не било п...ка...
– Тате, извънземните приятели или врагове са ни?
– Защо питаш, Иванчо?
– Дойде един извънземен кораб и взе баба.
– Ааа, в такъв случай са ни приятели.
Иванчо се прибира вкъщи и пита баща си:
– Татко, можеш ли да се подписваш без да гледаш?
– Да, защо?
– Тогава се подпиши в бележника ми!
Иванчо бил много слаб ученик... прибира се вкъщи казва на баща си за поредната двойка и пак си изяжда пердаха... и така цяла седмица прибира се вкъщи с двойка и яко пердах... и един ден се прибира с две двойки вкъши... и се чуди какво да прави и се подготвя за най–лошото... отива при баща си и казва:
– Тате, днес имам 2 двойки готов съм...
Бащата го поглежда сериозно и казва:
– Сине, отивай да се обличаш до 15 минути да си готов, че ще излизаме...
Иванчо вече в недоумяване и размисли какво ще стане... та излизат с баща му и отиват в един бар, сядат и бащата казва:
– Едно Уйски за мен и едно за сина.
Иванчо вече още по учуден и със още по тъмни мисли... че това може да му е последния момент последното нещо в живота... и сядат със баща му пият... и по едно време Иванчо гледа някакви разголени какички и със захлас ги гледа... и си мисли че това ще е последния му хубав момент... и по едно време казва:
– Тате, тия кой ги е*е?
– Отличниците сине, отличниците...
Час по биология. Учителката задава въпрос:
– Деца, искам да кажете според вас кое е най–сладкото нещо и да направите извод от това.
Става едно дете и казва:
– Най–сладкото нещо е медът. Той се събира от пчелите от всички цвтове, обработва се и е много полезен. Правя извод, че медът може да служи за лечение на болни хора.
Така стават много деца и всяко казва своите съображения и изводи.
Иванчо също вдига ръка, но като го знае какъв е учителката не го вдига.
Но накрая е принудена да попита и него.
– Най–сладкото нещо госпожо е сксът.
– Мръсник – възмущава се учителката.
– А от вашата реакция госпожо си правя извода, че вие или не сте правили скс или сте го правили с калпав мъж – обобщава Иванчо.
Директорката влиза в часа и Иванчо вдига ръка:
– Госпожоо, госпожоо!
(Учителката знае, че ще каже някоя глупост пред директорката и не го вдига, но той продължава)
– Госпожоо, госпожоо!
Директорката се обажда и казва:
– Вдигнете Иванчо да видим кво ще каже!
– Айде, Иванчо кажи.
– Еее то отиди, аз вечи са насрах!
Веднъж момичетата от класа на Иванчо решили, че ако Иванчо каже нещо лошо, ще станат и ще излезнат от час. Започва часа и учителката пита:
– Кажете, деца, има ли нещо ново в града ни?
Става Иванчо и казва:
– Близо до нас строят публичен дом!
Момичетата стават и напускат час. Иванчо крещи след тях:
– Къде тръгнахте? Нали още не са го открили?
Прибира се баща. Посреща го малкия Иванчо:
– Тате, днес мама каза, че ще се побъркаш, като видиш какво си е купила. Тате, а може ли и Петьо да дойде да гледа?
На Иванчо му дали за домашно да напише как се е появил на бял свят. И той питал майка си:
– Мамо,как съм се появил на бял свят?
– В зелка те намерихме!
Иванчо питал и баща си:
– Тате, как съм се появил?
– В роза те намерихме!
И накрая в съчинението си Иванчо писал:
– Вече няколко поколения от моя род се размножават вегетативно, без да знаят за кефа от личния живот...
Иванчо гледа през прозореца. Изведнъж скача и изтичва ужасен при майка си:
– Мамо! – крещи Иванчо.
– Татко си идва! Какво ще му покажем първо – моя бележник или твоето ново палто?
В училище:
– Деца, защо щъркелите отлитат за Африка през зимата?
Иванчо:
– Защото и негрите иската да имат деца.
Иванчо помолил Марийка:
– Марийке, я ми откъсни една ябълка!
Марийка се покатерила на дървото, откъснала ябълка и я дала на Иванчо. На другия ден Иванчо пак помолил Марийка да му откъсне ябълка. Както се катерила Марийка майка и я видяла и и казала:
– Марийке, слез от там Иванчо ще ти види гащичките.
А Марийка отговорила:
– Не се безпокой, мамо вече ги свалих.
Иванчо се връща от училище ухилен до уши и видимо доволен. Баща му го питал:
– Какво си се ухилил до уши бе келеш, да нямаш шестица?
– Не тате, много по хубаво беше. По технология и преприемачество госпожата влезе в час с един буркан лепило. Обаче докато вървеше към катедрата се спъна, падна, счупи буркана и залепи ръцете си за пода.
– Е посмяли сте се, отлепихте ли я?
– Оха, по смелите по 2 пъти!
Учителката се оплаква на бащата на Иванчо:
– Държи се лошо в час и говори неприлични неща. А погледнете теста му по биология! На въпроса "Животински вид с големи яйца" е надраскал напряко "Слон!"
– А не е ли вярно?
– Не, господине, верният отговор е (а) "Щраус".
– Ясно... ааааа, сега разбирам защо той е писал такива бавни валсове! – замислено отговаря бащата.
Една учителка дала на учениците да напишат съчинение за зимата. На другия ден казва:
– Хайде сега да видим кой как се е справил! Жорко?
Жорко започнал да чете:
– Природата облече своята бяла премяна и зимата влезе в своите владения като Ледена кралица...
Учителката го прекъснала:
– Достатъчно! Отличен! Митко?
Митко зачел:
– Приказните снежинки весело танцуват из въздуха като балеринки.
Тя го прекъснала:
– Достатъчно! Отличен! Иванчо?
Иванчо започнал:
– Върху тънкия лед песът Мурджо яко клати кучката Белка...
Даскалицата изпаднала в шок:
– Иванчо, ама какви ги говориш? Получава се много неудобна ситуация!
Иванчо свил рамене:
– Ми много ясно, че е неудобна, госпожо! Знаете ли как им се хлъзгат лапите?
Учителят задава въпрос на класа:
– Деца, кое е най–бързото нещо на света?
– Тока, учителю, натискаш копчето и той веднага идва. – казва Иванчо.
– Не е токът, а думите. Отваряш устата и те стигат навсякъде. – скочила Марийка.
– Ех деца, деца – тъжно навел глава учителят и продължил. – Най–бързото нещо в света е диарията. Сутринта като ме хвана, ни тока успях да цъкна, ни дума да обеля...
Една даскалица казала на класа:
– Вчера Ви дадох за домашно – съчинение за зимата. Петърчо, прочети какво си написал.
Оня започнал:
"Веселите снежинки танцуват из въздуха като балеринки..."
Госпожата го прекъснала:
– Достатъчно! Отличен! А ти, Жорко – какво успя да съчиниш?
Посоченият ученик подхванал:
"Дърветата облякоха красива бяла премяна..."
Учителката кимнала доволно:
– Много добре! Петица! Иванчо, да чуем и теб!
Малкият калпазанин зачел:
"Върху тънкия лед – песът Мурджо клати здраво кучката Шана!
Преподавателката се сконфузила:
– Леле, момче! Получава се много неудобна ситуация!
Иванчо вдигнал рамене:
– Е, как ще е удобна, бе, госпожо? Знаете ли как им се хлъзгат лапите?
Иванчо и бременната му майка са на родителска среща. Учотелката пита:
– Иванчо скоро правил ли си нещо добро?
Иванчо станал и потупал майка си по издутият корем и казал:
– Това аз съм го направил!
Учителката изтръпнала:
– Как ти си го правил!? Какви глупости говориш?!
– Пробих на тати презе*ватива.
Иванчо не ходил два дни на училище и когато отишъл, учителката го попитала:
– Иванчо, защо те нямаше два дена?
– Ами госпожо, баба почина, та затова! – отговорил и той.
– А, така ли, тогава приеми моите съболезнования! – му казала госпожата.
Но на другия ден учителката го попитала:
– Иванчо, ти защо ме излъга за баба си? Снощи, като минавах покрай вас, я видях на прозореца?
– А, госпожо, той татко нарочно я е подпрял, за да и тече пенсията!
Иванчо и баба му вървят по улицата и виждат, че група деца се бият. Иванчо вика на баба си:
– Дръж ми якето и семките, отивам да им покажа как се прави!
След малко се връща.
– Дай ши ми якето, а шемките шама ши ги яж.
Иванчо стои на двора и крещи:
– Марийке–е–е! Марийке–е–е!
На прозорецът се показал бащата на Марийка.
– Марийка вече си легна. Може ли аз нещо да ти помогна.
– За съжаление няма да можеш да ми помогнеш. Марийка ми трябва... как да кажа... Трябва ми като жена.
Като чула това Марийка веднага скочила и след 5 минути вече била на двора. Обута в минижуп и прозрачна блузка.
– Иване, казал си че ти трябвам като жена.
– Ами да. Трябваш ми като жена. Виж Марийке. Работата е такава. Топката ми падна някъде в женската тоалетна и ми трябва някой да я извади.
Учителката се опитва да научи децата на фантазия и оригинално мислене.
– Деца, какво е това: сиво и се намира на пътя?
Децата:
– Камък.
– Правилно! Обаче може да бъде и магаре. Какво е това: голямо, кафяво в полето?
Децата:
– Крава.
– Правилно! Но може да бъде и копа старо сено.
Иванчо от последния чин:
– Или купчина тор.
Учителката:
– Иванчо, ти само глупости говориш!
Иванчо:
– Госпожо, като е така, може ли аз да задам един въпрос?
– Може.
– Какво е това: като влиза е сухо и кораво, а когато излиза е меко и мокро?
Учителката, разгневена, се приближава до Иванчо и му издърпва ухото. Иванчо, разтривайки ухото си:
– Правилно! Но може да бъде и дъвка...