тъпи вицове за Иванчо

Отива Иванчо при майка си и замолва жално:
– Мамо, дай един лев... Моля ти се мамо!!!
– За какво?
– Там на улицата седи бедна баба, на нея ще ги дам.
Майката радостно:
– Значи ти е станало мъчно за бабата. Ето синко, вземи!
Разбира се, да ги дадеш на бабата! Тя сигурно е стара?
– Да.
– И не може да работи?
– Не… не може!
– Седи и проси?
– Да за сладолед!


Учителят на Иванчо го извикал и му казал:
– Ей, калпазанин! Трябва да ти пиша двойка за срока.
Иванчо взел да се мазни:
– Ех, господине! Не може ли нещо да се уреди?
Даскалът се усмихнал хитро:
– Чувал съм, че дядо ти прави хубаво домашно вино. Може ли да ми донесеш от него? Ела утре рано преди часовете! И налей виното в непрозрачен съд – да не се разбере какво носиш!
На другия ден Иванчо донесъл на даскала голяма глинена стомна. Даскалът ударил един як гълток и примляснал доволно:
– Ммм,... винцето е супер! Аз тебе мога и отличник да те направя. Я ми кажи, имате ли вкъщи още от тоя божествен еликсир? Иванчо кимнал утвърдително:
– Е как да нямаме, господине? Откакто няколко мишки се удавиха в бъчвата, никой вече не пие от виното.
Даскалът побеснял:
– Ах, ти, келеш с келеш!
И после тръшнал стомната в земята. Тя веднага станала на сол. А Иванчо проплакал жално:
– Олеле! Баба ще ме уб*ие! Това беше любимото и цукало.


В класната стая влиза директорът на училището и води симпатично момиче.
– Ученици, това е новата ученичка, казва се Златка и ще учи във вашия клас.
Слагат момичето до Иванчо. Възбуденият Иванчо и казва:
– Ела днес у нас, родителите ми отиват на вилата.
Иванчо се прибира вкъщи, почиства, подрежда и започва да се чуди, как да вкара Златка в леглото. Решава да постави на масата бутилка вино, цигари, да пусне хубава музика... А после се сеща:
– Ама тя е отличничка!
И в този момент звънецът на входната врата звъни. Иванчо отваря вратата и вижда Златка, облечена в училищна униформа. Иванчо я пита учудено:
– Ама ти защо си с униформа?
– Ми нали утре ще ходим на училище...


Учителката попитала в час:
– Ученици, кажете кое е най–тежкото нещо на света?
– Слона! – Веднага скочил отличника
– Синия кит ! – намесил се друг...
– На дядо ми хя другарко – взел думата Иванчо – на цялото село, всички куви да се съберат, пак не могат да го вдигнат...


30 ФРАЗИ, КОИТО ВСЕКИ Е ЧУВАЛ ОТ РОДИТЕЛИТЕ СИ:

  1. Стига си тичал, ще се изпотиш и ще настинеш.
  2. А Сашко на Григорови е пълен отличник.
  3. Никакъв сладолед, ще те заболи гърлото.
  4. Имаш ли си гадже? А? Хехе...
  5. Иванчо, я кажи на гостите стихотворението за сърничката.
  6. Излизай от морето! От два часа си вътре.
  7. Пак ли се окапа, бе? Тююю...
  8. Я не ми дръж такъв тон! Къде се намираш?
  9. Вземи кутията и почерпи леля ти Гинче с един бонбон.
  10. Никакво ставане от масата, докато не си изядеш всичко!
  11. Пушил ли си? Не си? Я ми дъхни!
  12. Не яж шоколад сега. Ще си развалиш обяда.
  13. Имаш ли нещо да ми казваш?
  14. За какво да ходя на родителска среща? Два часа да се червя пред всички.
  15. Докато живееш в моята къща, ще правиш това, което аз кажа.
  16. А бе, ти български не разбираш ли?
  17. И ти ще имаш някой ден деца.
  18. Я си дай бележника!
  19. Не те знам на кой си се метнал такъв. В нашия род нямаме такива.
  20. Никъде няма да ходиш, докато не си подредиш стаята!
  21. Днес изпитваха ли те?
  22. Ти с кого си мислиш, че говориш?
  23. Не ми викай "добре". Кое му е добрето?
  24. Защото аз така казвам!
  25. Парите не растат по дърветата.
  26. Не ме интересуват другите деца!
  27. Ако Иван ти каже да скочиш от балкона, ще го направи ли?
  28. Внимавай в картинката, детенце!
  29. Ти с мене ли ще спориш?
  30. Опичай си акъла!

15–ти септември. Иванчо ще тръгва на училище за първи път.
Бабата:
– Не обиждай момичетата, не ги дърпай за косата!
Дядото:
– Не се оставяй да те обиждат!
Майката:
– Сложила съм ти сандвичи в раничката. Мий си ръцете преди хранене!
– А ти тате, защо мълчиш?
– По пътя за училище ще си поговорим.
Вървят по улицата, а насреща им една блондинка скс–бомба. Спряли се, изгледали я със отворени уста, изпратили я с поглед. Бащата се обърнал към Иванчо:
– Видя ли?
– Видях!
– Запомни, сине – Такива ги еб
т само отличниците.


В класната стая влиза директорът на училището и води симпатично момиче.
– Ученици, това е новата ученичка, казва се Златка и ще учи във вашия клас.
Слагат момичето до Иванчо. Възбуденият Иванчо и казва:
– Ела днес у нас, родителите ми отиват на вилата.
Иванчо се прибира вкъщи, почиства, подрежда и започва да се чуди, как да вкара Златка в леглото. Решава да постави на масата бутилка вино, цигари, да пусне хубава музика... А после се сеща:
– Ама тя е отличничка!
И в този момент звънецът на входната врата звъни. Иванчо отваря вратата и вижда Златка, облечена в училищна униформа. Иванчо я пита учудено:
– Ама ти защо си с униформа?
– Ми нали утре ще ходим на училище...


Седи Иванчо в час, скучае. Чука се на вратата на класната стая, влиза директорът и води със себе си красиво момиче.
– Това е Нели, тя ще учи във вашия клас–казва той.
Сложили момичето да седне до Иванчо. Изуменият от щастието си Иванчо и казва:
– Ела след часовете вкъщи. Нашите ги няма, отидоха на вилата и ще сме само двамата.
Прибрал се Иванчо вкъщи, почистил, подредил и седнал да реши най–важния въпрос: как да завлече Нели в леглото.
Решил да сложи на масата бутилка вино, шоколад, цигари, хубава музика и т. н. Изведнъж през главата му минала светкавична мисъл "Но тя е отличничка". В този момент се звъни на вратата.
Иванчо отваря и вижда Нели с ученическа униформа.
– Защо си с униформата? – пита я той.
– Нали утре сме на училище!


15–ти септември. Иванчо ще тръгва на училише за първи път.
Бабата:
– Не обиждай момичетата, не ги дърпай за косата!
Дядото:
– Не се оставяй да те обиждат!
Майката:
– Сложила съм ти сандвичи в раничката. Мий си ръцете преди хранене!
– А ти тате, защо мълчиш?
– По пътя за училище ще си поговорм.
Вървят по улицата, а насреща им една блондинка скс–бомба. Спряли се, изгледали я със отворени уста, изпратили я с поглед. Бащата се обърнал къъм Иванчо:
– Видя ли?
– Видях!
– Запомни, сине! Такива ги еб
т само отличниците!


Седи Иванчо в час, скучае. Чука се на вратата на класната стая, влиза директорът и води със себе си красиво момиче.
–Това е Марийка, тя ще учи във вашия клас – казва той.
Сложили момичето да седне до Иванчо. Изуменият от щастието си Иванчо и казва:
– Ела след часовете вкъщи. Нашите ги няма, отидоха на вилата и ще сме само двамата.
Прибрал се Иванчо вкъщи, почистил, подредил и седнал да реши най–важния въпрос: как да завлече Марийка в леглото. Решил да сложи на масата бутилка вино, шоколад, цигари, хубава музика и т.н. Изведнъж през главата му минала светкавична мисъл "Но тя е отличничка". В този момент се звъни на вратата.
Иванчо отваря и вижда Марийка с ученическа униформа.
– Защо си с униформата? – пита я той.
– Нали утре сме на училище.


Иванчо намери в бюрото на баща си 5 таблетки виагра.
Взеха го с Бърза помощ, с трета степен изгаряния на дланите.


31 декември. Иванчо звъни в "Бърза помощ":
– Елате бързо, татко се побърка. Облече червен халат и на всички разправя, че е Дядо Коледа.


Учителката проверява контролните, стига до тази на Иванчо и чете:
– На г–жа Иванова много й мирише гъза.
Бясна отива при директора, а саответно той вика Иванчо и почва да му вика:
– Кви са тия глупости, кви са тия простотии. Викай баща ти да ти взима отпусното и да те мести в друго училище.
– Ама той е на работа и ми е казал да не го търся.
– Дай ми телефона му и аз ще му се обадя – казал директорът и набрал телефона казан му от Иванчо.
След няколко позванявания чул отсреща:
– Тук е телефонния секретар на заместник министъра на образованието г–н Петров след сигнала оставете съобщение...
Директора моментално тряснал слушалката и казал:
– Абе Иванова, мийте ги малко тия гъзове!


Учителката води Иванчо при директора.
– Вижте господин директор какво е написал в тетрадката си!
– "Пу*ката на учителката мирише." – прочел той.
Много ядосан директора пита Иванчо за номера на баща му и бързо го набира. Отсреща се чува жнески глас:
– Кабинетът на министъра на образованието...
Директора бързо оставя слушалката, гони Иванчо от стаята и се обръща към учителката:
– Ама госпожо, ама моля ви мийте ги тия работи де!