виц на деня за Иванчо

– Иванчо, помогни ми да сервирам вечерята.
– Марийке, защо искаш помощ, когато за тая работа е нужен само един човек!
– Благодаря ти, че ме подсети, как да ти отговоря като си легнем!


– Деца, какви лекарства знаете?
Марийка:
– Панадол.
Петьо:
– Аспирин.
Иванчо:
– Виагра…
– Иванчо, я кажи за какво е виаграта?
– Как за какво? За разстройство!
– Как така за разстройство? Защо реши така?
– Чух я мама една вечер да казва на татко:
– "Ето, вземи една виагра, барем това твое л*йно се стегне…"


Учителката на Иванчо се опитва да научи децата на фантазия и въображение:
– Деца, какво може да е голямо и сиво край пътя?
– Стена – казва Петърчо.
– Правилно, но може и да е магаре – допълва учителката.
– Деца, какво може да е голямо и кафяво на полето?
– Крава – казва Марийка.
– Правилно, но може и да е купчина старо сено – допълва учителката.
– А може да е и купчина тор – провиква се Иванчо.
Учителката:
– Иванчо, още един път да кажеш някоя глупост и ще ти издърпам ушите.
– А може ли и аз да попитам нещо? – казал Иванчо.
– Питай, Иванчо – казала му учителката.
– Влиза твърдо, сухо, гладко и право, а излиза меко, лигаво, набръчкано и увиснало. Що е то?
– Марш при директора! – му казва учителката дърпайки ухото му.
– Правилно, госпожо, но може да е и дъвка –казва Иванчо на излизане разтривайки ухото си.


Една нощ Иванчо не можел да заспи и отишъл в стаята на родителите си. Баща му го попитал:
– Иванчо, какво искаш – братче или сестриче?
– Хипопотамче! – отвърнал Иванчо.
– Не, бе, сине! Питам те – момиченце или момченце да бъде?
– Хипопотамче! – настоял Иванчо.
– Иванчо, може само момиченце или момченце! – изнервил се бащата.
А Иванчо казал с наивен детски глас:
– Ако искаш да опитам аз...


Жътва е. Бай Пешо комбайнерът отива на гурбет в Северна България да жъне един месец с комбайна и казва на Иванчо:
– Иванчо, оставям ви сами с майка ти един месец. Ако видиш, че идва някой непознат мъж при майка ти, отпаряй по една дъска от оградата.
След месец бай Пешо се връща. Доволен, напечелил парички, освен това оградата била цяла–целеничка! Радост голяма за Пешо, като знае колко е шавлива неговата стопанка.
– Е, как я карахте без мен?
– Всичко е наред, мъжо, липсваше ми много на мен и Иванчо, живи–здрави бяхме, само някакъв простак изкраде дъските на оградата, та завчера заръчах да направят нова.


Родителите на Иванчо се усамотили в спалнята и за да не разбере
какво става, му дали филия със сладко и го затворили на балкона.
По едно време Иванчо се провикнал:
– Тате?
– Какво?
– Иванови заминават на море. Натовариха лодката на колата.
След малко Иванчо пак се провикнал:
– Тате?
– Какво?
– Георгиеви отиват на планина с 2 палатки...
И след още малко Иванчо пак се обадил откъм балкона:
– Тате?
– Kакво пък сега?
– Петрови правят с*кс...
– Е как разбра бе, Иванчо?
– Ами и техния син яде заключен на балкона.


Родителите на Иванчо легнали да спят, а той подслушва пред вратата.
– Скъпи, искам момиченце–казва мама.
– Добре, ще имаш момиченце–казва татко.
Иванчо се втурва в спалнята:
– А за мен – сабя, шлем, сникерс и колело!


Иванчо от много време искал да му купят колело. Един ден останал сам с майка си и и казал, че иска да играят на семейство. Тя не знаела как и Иванчо и казал:
– Отивай в спалнята, събличай се и лягай!
– Как така бе, Иванчо, аз съм ти майка!
– Не ще играем!
– Добре.
След малко Иванчо отваря вратата с ритник и извиква:
– Какво си легнала и мислиш само за с*кс ма, отивай да купиш на детето едно колело.


– Тате, искам да ям!
– Засрами се, Иванчо! Аз на твоите години исках да стана космонавт!


След поредната двойка на домашното по български, учителката казва на Иванчо да доведе на другия ден дядо си в училище.
– Госпожо, не трябва ли да дойде баща ми?
– Не, Иванчо! Дядо ти – за да му покажа какви грешки допуска синът му в твоите домашни...


Второкласникът Иванчо, пътувайки в колата с родителите си, попитал:
– Колко е часът?
Майката казала:
– Погледни си мобилния телефон.
В отговор на факта, че Иванчо забравил телефона си вкъщи, двата гласа на родителите упорито обяснявали, че при излизане от вкъщи, човек трябва да си вземе телефона, ключовете и парите.
– Е нали съм с вас! – опитал да се оправдае синът.
– И какво от това? – попитали родителите. – И ако спрем в магазина, и там се загубиш, няма да можеш да се обадиш, няма да имаш пари за автобусен билет до вкъщи, а там като стигнеш няма да имаш ключове да си влезеш. А ако, не дай боже, стане земетресение или наводнение?
След продължителните родителски заръки, бащата попитал:
– Е, сине, направили си необходимите изводи от нашия разговор?
Иванчо тъжно казал:
– Да! Не трябваше да питам за времето...


Иванчо отива за първи ден на училище. Майка му му казала:
– Иванчо, ето ти 50 стотинки за закуска.
И той ги изял.


Седи вкъщи Иванчо, седи и брои – шест деца и една жена, а на него му се искало обратния вариант...


Иванчо:
– Тате, аз откъде съм дошъл?
– Проблемът, сине, не е ти откъде си дошъл, а аз какво търсех там?!


Вървят си две жени от село по пътеката през гората и по едно време се натъкват на човешко ла*но...
Едната казва:
– Ееее, то бива ли така и баш тука на пътеката...
А другата:
– Пено мари, ми то преди малко твой Иванчо се въртеше тъдява...
– Въх на мама мариии... кък убаво го навило...


Някой казал на Иванчо, че всички възрастни си имат някакви тайни и можеш много лесно да ги изнудваш – само им казваш “аз знам всичко” и готово.
Прибира се Иванчо у тях и казва на майка си:
– Аз знам всичко!
– Ау! Ето ти 20 лева, само не казвай на баща си.
Иванчо доволен прибира парите и отива при баща си:
– Тате, аз знам всичко!
– Ето ти 50 лева, само не казвай на майка си!
Прибрал и от него парите. Решил да се пробва и с други хора. Излязъл и видял съседа:
– Аз знам всичко!
Съседът се просълзил и казал:
– Ела тогава и прегърни истинския си баща, сине!


Марийка казва на Иванчо:
– Иванчо, ако познаеш колко кифлички крия зад гърба си, ще ти ги дам и трите!
– Пет.
– Не позна!


Малкия Иванчо пита баща си:
– Тате, защо децата не трябва да гледат "Биг Брадър"?
– Не ми пречи, ей сега ще видиш и чуеш...


Иванчо звъни на вратата на съседите:
– Може ли да оставя за известно време на съхранение при вас този чувал с играчки?
– Разбира се! – отговаря съседът.
– Но защо? Какво има?
– Нашите казаха, че скоро ще си дойдат от родилния дом с малкото ми братче, та за всеки случай, знам ли го що за човек е!


Иванчо:
– Има ли живот на Марс?
– И там няма, сине...


Учителката:
– Жоро, вчера защо не беше на училище?
– Майка ми роди, госпожо, вече си имам братче!
– Но как така, нали баща ти от две години е на работа в чужбина?
– Да, госпожо, но те си пишат!
– Егати дългата химикалка! – обажда се Иванчо.


Иванчо се връща от работа и Марийка го посреща със следната вест:
– Току–що казаха по телевизора. За да се увеличи прираста на населението, правителството дава на семейства с 5 деца апартамент, лека кола–ван и 50 хил. лева безвъзмездно! Ние имаме 4. Ти нали имаше едно незаконно, от някаква твоя любовница, дето все те притеснява за пари и не иска да
го гледа! Иди си го прибери и да гушнем авантата!
Иванчо веднага хукнал. Прибира се след половин ден, води незаконния си син за ръка, а в къщи само Марийка:
– Къде са децата ма?
– Къде са!? С това постановление всички са пощурели!


Иванчо пита майка си:
– Мамо, защо Соломон е бил толкова мъдър?
– Защото е имал 300 жени и всяка една от тях му е давала съвети.


Учителката пита ученик:
– Иванчо, защо вчера не беше на училище?
– Имахме ново попълнение в семейството.
– Така ли?! Брат или сестра?
– Не–е, майка ми най–после се омъжи.


Иванчо казва на майка си:
– Мамо, дай сладолед.
– Няма да ти дам, скоро ще обядваме. Излез и си поиграй малко.
– Няма никой навън, за да си играя. Дай сладолед.
– Няма да ти дам. Играй си вкъщи.
– Добре, ама играй с мен. На майка и баща.
– Уф, че си и ти. Добре, ти си бащата, аз съм майката.
– Ето аз се връщам от работа:
Кво си седнала? Я си вдигни задника накрая и дай един сладолед на детето.


Иванчо вечеря с родителите си.
– Мамо ти ще станеш ли русалка като пораснеш?
Таткото:
– Минала майка ти покрай русалките, с тези увиснали ц*ци е на път да се превърне в Баба Яга.
Иванчо:
– Тате, а ти ще станеш ли като Спайдърмен?
Майката:
– Баща ти и Спайдърмен. Така като го гледаш с това шкембе, каква паяжина ще го удържи?


– Иванчо, защо казваме "майчин език"?!
– Защото бащата няма думата.


Бащата ядосан хвърля бележника на масата:
– И на кого си се метнал толкова тъп бе?
Иванчо:
– На тебе!
Майката:
– Не бъди груб, той няма нищо общо!


Иванчо моли баща си:
– Тате, хайде да отидем за риба!
– Днес не може! – отсича бащата.
– Хайде, тате, днес получих еййй такава голяма шестица!


Учителката:
– Жоро, вчера защо не беше на училище?
– Майка ми роди,… госпожо, вече си имам братче!
– Но как така, нали баща ти от две години е на работа в чужбина?
– Да, госпожо, но те си пишат!
– Егати ти и дългата химикалка! – обажда се Иванчо.


– Тате, каква е разликата между бедата и нещастието?
– Ами, Иванчо ако майка ти се качи в планината и падне в пропаст – това е нещастие. А бедата е това, че майка ти не иска да ходи никъде…


– Тате, какво е това сексбомба? – пита Иванчо баща си.
– Хубаво момиче – отговаря важно родителят.
– А какво е това сексбомба със закъснител? – пита на свой ред Иванчо.
– Какво е? – чуди се бащата.
– Хубаво момиче с трипер.


Майката на Иванчо го изпраща на училище и му обещава:
– Ако се учиш добре, ще ти купим колело. А ако не учиш добре – ще ти купим цигулка...