Яки вицове за София
Умират трима студента и се озовават пред райските порти.Спира ги Свети Петър да разпредели кой накъде
Вика първия:
– Ти...къде си учил?
– В УНСС – отговаря студента.
– Е ти до са си бил в Рая, ходи малко долу да видиш кво е Ад!
Вика втория:
–Ти...къде си учил?
– В Софийския
– Ти досега си бил в Ада ходи сега в Рая!
Вика третия и го пита:
– Ти... Къде си учил?
– Техническия в София – отговяря студента.
– Лелееее ти до са си бил в Ада... Ходи сега в Ада да видиш какво е Рай!!!
Един приятел разказва на друг за отпуската си:
– Представи си, качвам се на нощния влак във Варна, а в купето аз и една разкошна блондинка. И никой друг! С нея пийнахме...
– И?
– Какво и? Съблича се тя – жестоко тяло! Такива крака, ц*ци! А какво правихме само... И после изведнъж започна да плаче. Разправя, аз съм такава мръсница, имам си такъв готин мъж, толкова ме обича, толкова ми е верен, а аз да взема така да направя, никога няма да си простя... Така се разкая, че даже и аз се раплаках.
– А после?
– Какво после? Чак до София, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се...
Млад мъж се разхожда по Витошка в 12 часа на обяд. Срещу него една миловидна девойка – хубави големи цци, малко дупе, а в лицето фантазия.
Пресича тя по единия тротоар, нашия човек и той. Пресича тя на другия, и той така. Мацката направила крачка в страни да се разминат, нашия и той и така се засрещнали.
– Извинете госпожице, вие сте най прелестното създание което са виждали очите ми, може ли да ви попитам нещо?
– Питайте господине !
– Искате ли сега, точно тук, в центъра на София, 12 часа по обед, да ми направите една свирка ?
– Простак, идиот, аз да не съм някаква долна кува !?
– Не, не госпожице, моля да ме извините, ако не съм се изразил правилно или вие не сте ме разбрали. Аз исках само да ви предложа, сега тук 12 часа по обяд, да ми направите една свирка, след което да отидем на летището, да се качим на частния ми самолет, след което да отидем до Венеция, после в Лондон и Париж, да се разходим по всички бутици, да ви купя бижута, парфюми и рокли ...
От долу се чуло:
– И овуфки и овуфки ...
Един катаджия пътувал към София. По едно време попаднал на задръстване. Тръгнал напред да види каква е причината. Стигнал до началото на задръстването и видял една кола, която се движила напре–е–ед наза–а–ад. Спрял я той и от там се показала чаровна блондинка.
– Какво правите? – попитал катаджията.
– Засилвам се да полетя – отговорила блондинката.
– Защо?
– Искам да отида в София, а на онази табела е написано "София" и има нарисувана стрелка нагоре.
Срещат се двама мъже в София пред НДК ,здрависват се и се представят.единия казал: Петров дизайнер
другият отговорил: Иванов обикновен пед*раст
– Пичуи, от къде сте уа?
– От София сми.
– И нии тъй.
Учителката дава задача на класа да напишат своите мисли на тема власт, какво е това. После чете на глас:
"Власт – това е когато правиш добро"
"Власт – това е когато правиш добро и наказваш злото"
"Власт – това е когато имаш много готини мацки, с които да спиш"
– КОЙ написа това? Лъчко, пак ли ти пишеш тези неща! Веднага да измислиш нещо друго!
Лъчко пише:
"Власт – това е правото и възможността да налагаш на другите своята философия и да им разваляш мечтите."
Комунизъм...
Бай Иван бил стругар в скромна работилница в един цех.Чуло се,че ще идва на посещение Тодор Живков.Отишъл директора при Бай Иван:
–Иване,стягай работилницата и пребоядисвай всичко!
–Хич не ме занимавай,другарю директор.
–Бай Иване,плачеш си за наказание.
–Все таз,другарю директор.
Дошъл Тодор Живков в цеха и преглеждал всяка една от работилниците.Когато влязъл в работилницата на Бай Иван всички вече потривали ръце и чакали момента,в който непокизмът му щял да излезе през носа.Но уви Тодор Живков грейнал:
–Здравей Бай Иване,как си,откога не сме се виждали...Ела някой път в София у нас да пием по една ракия...
Всички били зашеметени,но директорът направил Бай Иван бригадир.
След седмица се чуло,че ще идва на посещение Михаил Горбачов – Същата история.Бай Иван отказвал да стегне работилницата,но отново се случило същото:
–Здравей Бай Иване,ела някой път в Москва на по водка да се видим...
Направили го заместник директор.
След месец директорът имал работа в Рим,Италия.Кого да вземе – заместник директора – Бай Иван.
Отишли те,свършили работата,но оставали още няколко часа до полета и решили да слушат неделната меса.
Излязъл Папата да пее,но нещо се загледал в един от хилядите хора и радостно се развикал:
–Това там Бай Иван ли е?Бай Иване!Ела тук да те видя!Как си?Хайде да изпеем заедно неделната меса.
Изпяли я.
Бай Иван вече слизал по стълбичките и хората вече се разотивали когато той видял на едно място събрани в кръг много хора и до тях линейка.Там седял директорър,който изглежда тъкмо се бе свестил и се държал за сърцето.
Бай Иван разтревожено го попитал:
–Другарю директор,какво се случи ?
–Виж Бай Иване...Дойде Тодор Живков – позна те,направихме те бригадир.Дойде Горбачов...и той те позна – направихме те заместник директор.Дойдохме тук – и ПАПАТА те позна! – Всичко това някакси успях да го преживея.Само едно не успях – При мен дойде един японец,потупа ме по рамото и попита:
–Извинявай,кой е оня дето пее с Бай Иван ?
Гръцки студен по медицина в София, поздравява колежката:
– Цистит на розден ден, позилаваме наздравето и дългото зивот,
сицки те обицаме!
Перничанин разказва на приятели:
– Не ги харесвам англичаните! Шантав народ! Бях в София, на хотел, а до мен имаше един англичанин – няма такива хора! Непрекъснато пърдене, покашляне, не спира да се мие.
– А сигурен ли си, че е бил англичанин?
– Че как! На вратата му даже имаше табелка с име и фамилия: "Уотър Клозет."
Щом започнат големи задръствания в София и МВР прави парад в центъра на София. Тази година за втори път...
Една съседка разказва:
Бях за няколко дни на вилата с децата, а мъжът ми остана в София, понеже не можеше да си вземе почивни дни. Един път решил да свари супа. В инструкцията пишело: кипнете един литър вода. Всичко ясно, ама как да измери литър? Помогнала му логиката на програмист. Отишъл до магазина и купил две Загорки от 0.5л. А после ги погледнал и казал: Абе за какво ми е супа?
Евреи се събрали, да играят покер. По време на играта, единият от вълнение получил инфаркт и умрял. Чудили се как да съобщят на близките му и избрали Исая, като най–деликатен, да им съобщи. Отишъл Исая до дома на умрелия, позвънил и му отворила съпругата.
– Здравей, София.
– Здравей, Исая.
– Снощи Моше дойде у нас и играхме покер цяла нощ. Изгуби много пари...
– Пуст да остане, да пукне дано!
– Той, така и направи...
Интервю с китайски турист:
– Харесва ли Ви София?
– О, да! Много тих и спокоен град.
Бай Ганьо развежда някакъв американец из София. Води го и му показва 5 звездните хотели който още се строят и му се хвали. Обаче американеца казва:
– Aбе вие много бавно строите бе! Нашите хотели ги строим за не повече от 2–3 месеца.
Бай Ганьо се ядосал и го завел пред огромния НДК. Онзи пита:
– Ехаа, какво е това огромно чудо бе?
Бай Ганьо му рекъл:
– E*a ли го! Вчера го нямаше...
Хараламби бил един от най–известните циркови артисти в България. Га одъртял решил да направи бенефиса си (вече на 75 години) щото трудно правел вече номера, с който се е прочул. Сбрал целия Хайлайф на София и решил да направи номера си за последно, ма със затворени очи... Публиката затаява дъх, Хараламби завързал очите си зад сцената, излязъл и се покатерил по стълба висока 20 метра, скача от нея правейки тройно салто докато лети... стига земята, а там трамплин отблъсква се от него, прави 5 салта, удря се в тавана на залата и се размазва на земята, става и чака аплодисменти, но публиката мълчи... Хараламби си помислил, че нещо бърка, затова отново решава да повтори номера – 20 м стълба, 3 салто, трамплина 5 салта... шатттт горе в тавана и се размазва отново на земята, става и пак тишина...
Отчаян и едвам ходещ, той се запътва отново към стълбата за 3 опит, тъкмо се покатерва и един от служителите в цирка го пита:
– Бай Ламбе, кат си готов кажи да дигам завесата!
Софиянец седи на язовир в провинцията и си клати краката във водата, а една жаба му проговаря с човешки глас:
– Сега ако ме целунеш, ще се превърна в принцеса.
– Що, бе, ти и така ме кефиш!