Смешни истории заИмоти

В едно древно царство някакъв сиромах гладувал заедно с цялото си семейство. Най–сетне му дошло до гуша и се решил на рискована хитрост.
Отишъл при злия цар и му рекъл:
– Ваше Величество, аз притежавам необикновена дарба! Мога да направя така, че любимият Ви мечок да проговори!
Владетелят се навъсил:
– Ти, да не си някой мошеник? Защото, ако е така – горчиво ще съжаляваш!
Беднякът обяснил:
– Няма такива неща, Ваше Величество! Обаче, тази дресировка ще ми отнеме цели две години. А през това време, аз няма да мога да ходя на нивата, а трябва да се занимавам само с любимото Ви животно. Та, мога ли да разчитам през този период – Вие да поемете моята издръжка и тази на семейството ми?
Царят се замислил и отговорил:
– Е, добре! Ето какво ще направим... В продължение на две години аз ще Ви гощавам и обличам богато и пребогато. Но ако след този срок, мечокът НЕ проговори – ще ти взема главата!
Сиромахът си отишъл вкъщи и разказал всичко на жена си. Тя се разтревожила:
– Защо така си излъгал царя?
Мъжът я утешил:
– Трай сега! Важното е, че си осигурихме прехрана за две години занапред!
Съпругата попитала напрегнато:
– А когато този срок мине?
Беднякът махнал с ръка:
– Еее, когато този срок мине, може да са се случили много неща. Може царят вече да не е жив. Може аз вече да не съм жив. А може пък, мечокът – случайно да проговори!

Брокер на недвижими имоти беше пребит на оживено и комуникативно място с южно изложение и в близост до метростанция!

Един английски лорд дошъл в едно пернишко село да си търси имот, много му харесало в кръчмата и като се поотпуснал взел да се хвали – неговият род бил най–стар в Англия, имал замък до Уйндзор…
– Как го рече, – викнали шопето – уй… – Те това го има и всеки шоп! Не те знаеме от къв род си ама ние тука па сме – дръвени шопи!
– О, аз такива като вас ги знам! Знаете ли колко туземци съм превъзпитал по Африка! Хващам се на бас, че за три месеца – всеки един от вас, мога да го превърна в джентълмен! Залагам един Форд последен модел!
Речено сторено – дали му Кире! Трите месеца бързо отлетели, а от Кире и от лорда никаква вест! След шест месеца иде в селото телеграма:
– Ялате си узмете Кире! Е*ем ти Фордо! Лордо!

Любимото ми е, като се срещнат две приятелки случайно в мола… и почват да издават звуци, които само делфините биха разбрали…

Учителката към Иванчо:
– Иванчо, кое е любимото ти животно?
– Прасе... разфасовано, панирано с кетчуп и картофки.

Предприсъединителен фолклор
Дядо и внуче

хайдушка балада

Я надуй, дядо, кавала,
след теб да викна, за запея,
че какъвто ни е хала –
живота стана епопея!

Да пея, дядо, и да плача,
за миналото наше, славно,
когато имахме водачи
и живеехме нормално.

След туй, дядо, какво стана?
Сякаш чума ни налегна –
слезнаха ония от балкана,
работата се затегна.

Кешким, да бяха си стояли
по върхове и по чукари
и още мандри те обрали
преди да станеме “другари”.

Мина се какво се мина,
друга напаст ни налегна –
както мислеха мнозина:
демокрация ненагледна!

Свириш, дядо, кавал плаче,
плаче жално и нарежда:
“демократа” имот влачи
и народната надежда.

Де да беше в турско време,
всеки би викнал: “Обира!”
Но сега си кротко дреме,
щото се “приватизира”.

Свири, дядо, да възпеем
и най–новата управа,
че дордето ний немеем,
тя ни дои като крава.

Няма, дядо, харамии,
липсват и воеводи,
всеки в дупката се крие –
дебне за изгоди.
Всенародната дружина
вкупом, дядо, се спомина!

Бабата на Марийка разговаря на висок тон с бабата на Иванчо:
–Ама, моля ти се бе, дръж го тоя твоя внук под контрол!
–Какво е станало стара приятелко?
–Абе, нищо тревожно, ама минавам преди час през подлеза срещу блока, в едно тъмно кюше мойто Мими, любимото ми внуче на колена и твоят внук Иванчо и мушка пишлето в лицето! Хубаво, че го мушна в устата, представи си ако го беше мушнал в окото! ! !

Речник на брокера на недвижими имоти:
– "Широк център" – ж.к. Света Троица.
– "Топ център" – широк център.
– "Топ локация"/"В сърцето на столицата" – Драз Махала.
– "В един от най–предпочитаните райони" – не е в центъра, макар че сме го писали в центъра.
– "В близост до метростанция" – до метростанция Константин Величков, –Опълченска или Централна гара, макар че сме го писали в центъра. Ако сме го писали в Лозенец, метростанцията е Витоша.
– "Лозенец" – Кръстова вада / Хладилника.
– "Подуяне" – Суха река
– "За любители на хубавата гледка" – последен етаж
– "Първи етаж" – мазе/сутерен.
– "Ателие" – последен етаж, мазе.
– "Луксозно обзаведен" – лилави стени и кожени дивани.
– "Разчупена архитектура" – от единия край таванът е на 1 метър от пода.
– "Артистичен" – не отваряй снимките, ще ослепееш.
– "Подходящо за дългосрочна инвестиция" – на гредоред е и се разпада
– "За ремонт" – необитаемо.
– "Близо до спирки на градския транспорт, училища, супермаркети и детски градини" – може да мислите, че търсите жилище в центъра, но грешите. Центърът е там, където е сърцето.
– "Само за клиенти на агенцията" – фалшива обява.

Един човек отворил кръчма. Нарекъл я "Петте звънчета". Обаче – отвън бил окачил само четири! Един негов приятел му посочил грешката.
Ония му отговорил:
– А, всичко е наред! Нарочно съм направил така! Постоянно влиза някой, колкото да ми обясни, че съм объркал бройката на звънчетата. И щом веднъж вече е влязъл – вижда, че при мен е евтино, уютно и се отнасям с уважение към клиентите. Така, че ми прави и добър оборот!
Приятелят му се заинтригувал:
– И по този начин – бизнесът върви ли?
Кръчмарят се усмихнал:
– Върви – и още как! Любимото занимание на всеки човек е да изтъква грешките на другите!

"Жените се били чукали за коли и апартаменти?!" Току що си обясних задръстванията и цените на имотите!

Мутра отишла при стар авер, за да го моли за услуга:
– Брато, сложи малкия син на работа при тебе. Обаче искам да му даваш нормална заплата – да види баща му откъде е минал!
– Добре, нямаш ядове. Че му давам по 10 бона на месец, колкото за колата.
– А бе, брато, дай му нормална заплата. Искам да разбере, колко съм се трепал за тия коли и имоти!
– Добре, разбрахме се! 5000 лв.
– Не, брато! Искам да взима наистина нормална заплата като на другите хора! 700–800 лв.
– 700–800 лв? – попитала учудена мутрата.
– А бе, брато, за тия пари се учи 5 години бе!

Агент по недвижими имоти продава къща. Разхожда се из нея с клиента, показва му я, и накрая му казва:
– Е, кажете каква цена предлагате за този чудесен имот. След като добре се посмеем, ще ви кажа пък аз каква цена му искам...

Само българите могат да псуват на недвижими имоти и на парцел:
– Дейааааа таа крива нива, дейаааа!

Отива мъж в агенция за недвижими имоти и казва, че търси апартамент от 5 етаж нагоре и задължително да е без асансьор. Брокерите смаяни се опитват да го разубедят, че точно това никой не търси и да се спре на нещо друго. Той обаче ги парира с аргумента:
– Струва, струва и още как! Така тъщата никога няма да дойде на гости.

Срещат се двама приятели. Единия пита:
– Здрасти! накъде?
– Отивам в една агенция за недвижими имоти.
– Ще продаваш апартамента ли?
– Не, колата.
– И отиваш е агенция за недвижими имоти?!
– Че къде?! Две години вече колата не е помръдвала от паркинга!

Пациент към доктора:
– Докторе, а можете ли да определите заболяването на пациент по любимото му литературно произведение?
– Да, разбира се. Коя е вашата любима книга?
– "Какво да се прави?" на Чернишевски.
– Такааааа... И отдавна ли не ви става?

Катаджии го спират за проверка.
Пробата показва 3 пъти над допустимото
– Кво е туй бе, ти направо си се натровил от пиене.
– Не бе, от гамбийските фъстъци ще да е.

Агент по имотите в Габрово:
– Това е спалнята, а тази голяма стая е трапезарията. Тя може да побере, недай си боже, 20 гостенина!

– Кое е най–трудното нещо във вашата професия, докторе?
– Да познаеш, кое е любимото ястие на пациента, за да му го забраниш.

Момиче, защо си взе аптекар за мъж?
– Ами защото любимото му изречение е: "По три пъти на ден, преди ядене!"

– Как се казва любимото ястие на некрофилите?
– Гроб сърма.

Тъща казва на зет си:
– Прави, каквото правиш, но като умра искам хубаво погребение. Целия си имот ти оставям.
След един ден зетя казва на тъща си:
– Прави, каквото правиш, погребението е утре в три. Всичко съм уредил.