Мега вицове за Алкохолици

Прибрал се една вечер един мъж много къркан, паднал в леглото до жена си и заспал. Не щеш ли събужда се пред райските порти и там го чака Свети Петър.
– Ама аз мъртъв ли съм? Не може да бъде, трябва да живея още – захленчил мъжът.
– Мъртъв си, защото се напи като свиня. Мога да направя изключение и да те върна, ама като кокошка. Ти решаваш.
– Добре... пусни ме във ферма близо до дома ми.
Речено сторено. След малко той се озовал целия в перушина в една ферма. При него идва петелът и го пита:
– Как е, как е, май ти е първи ден днес?
– Зле ми е, нещо ме напъва отвътре ще се пръсна – отговорил оня.
– Ясно – ще мътиш. Напъни се и ще ти олекне.
Напънал се оня и го измътил. След това пак се напънал и пак го измътил. Олекнало му много и решил пак да мъти. В това време жена му го праснала по врата и изкрещяла:
– Ставай бе алкохолик. Осра цялото легло!

– Скъпа, днес имаме банкет от фирмата. Довечера може да намина с Генко – ще поседим, ще пийнем още нещо.
– С този идиот и алкохолик?
– Тогава ще дойда с Таня – най–хубавата и умна служителка.
– Добре, ела с Генко.

– Здравейте, казвам се Юри и съм алкохолик.
Аплодисменти.
– Здравейте, казвам се Стефан и съм потомствен алкохолик.
Бурни аплодисменти.
Кумът:
– Някой от страна на булката да каже нещо?

Алкохолик отива при доктора и казва:
– Докторе, боли ме черния дроб!
– Одеколон пиете ли?
– Пия, докторе, но не помага!

Обява:
Млад мъж – алкохолик търси жена, която носи на бой. Може и с дете.

В малките часове на деня, жена чува от спалнята как се прибира пияният й съпруг. Вратата на хола се отваря и изведнъж се чува трясък на разбити стъкла.
– К`во направи, бе, алкохолик такъв!!?
– Разбих аквариума.
– Какво ти е направил аквариума, бе?
– Да се научат тия тъпи риби да не лаят по мене...

Тя: Скъпи, трябва да ти кажа нещо...
Той: (заинтересувано мълчание)

Тя: Знаеш ли...Влюбена съм.
Той: (напрегнато мълчание)

Тя: Не, не в теб.
Той: (огорчено мълчание)

Тя: Да... но не съжалявам за това!
Той: (осъдително мълчание)

Тя: Сигурно, ще искаш да знаеш, кой е?
Той: (утвърдително мълчание)

Тя: Люси е.
Той: (възмутено мълчание)

Тя: Не, не си мисли, че е онзи Люси, който ти е приятел от детството... Въобще не е мъж...
Той: (неразбиращо мълчание)

Тя: Това е... нашата съседка.
Той: (презрително мълчание)

Тя: Да! Обичам я, от много време.
Той: (осъдително мълчание)

Тя: Люси също ме обича...
Той: (хладно мълчание)

Тя: Да, знаех си, как ще го приемеш... И все пак реших, че повече не мога да крия от теб...
Той: (унищожително мълчание)

Тя: Нали все пак няма да пречиш на нашите чувства?
Той: (зловещо мълчание)

Тя: Люси – чудесен човек! Толкова е добра и нежна...
Той: (насмешливо мълчание)

Тя: А ти... Толкова време вече не ми правиш никакви подаръци, никъде не ме водиш!
Той: (свъсено мълчание)

Тя: Не ми говори с този тон!
Той: (раздразнено мълчание)

Тя: Господи, що за човек ми се е паднал за мъж! Сухар!
Той: (злобно мълчание)

Тя: Дебелокож си! Винаги си мислил само за теб!
Той: (ненавиждащо мълчание)

Тя: Никога не си ме обичал!
Той: (мъчително мълчание)

Тя: Изневеряваше ми наляво и надясно!
Той: (протестно мълчание)

Тя: Гадина такава!
Той: (обидено мълчание)

Тя: Отвратителен алкохолик! Десет години си пиеш уискито, а аз търпя всичко!
Той: (тактично мълчание)

Тя: Целият ми живот разби! Защо не се омъжих за Иван? Правилно ми казваше мама..
Той: (саркастично мълчание)

Тя: Господи, каква глупачка съм била!
Той: (красноречиво мълчание)

Тя: Издевателстваш си?! Писна ми! Напускам те!
Той: (изплашено мълчание)

Тя: Да, заминавам! Нямам повече сили! Този сарказън! Твоите насмешки! Омръзна ми!
Той: (умоляващо мълчание)

Тя: Какво? Не ти ли харесва? Изплаши ли се? А?
Той: (жално мълчание)

Тя: Добре, не страдай... така да бъде, ще остана засега с теб.
Той: (облегчително мълчание)

Тя: Оцени моята добрина, безделнико.
Той: (благодарно мълчание)

Тя: Добре, лицемер такъв. Ето какво... трябва да ти кажа за Люси... мъжът й е алкохолик, отдавна пийва доста...
Той: (злорадо мълчание)

Тя: Да... тя търпеше всичко, а сега почна да й вдига ръка. Люси го напусна... а аз останах с теб! А тя отиде... никъде, няма къде да отиде.
Той: (съчувствено мълчание)

Тя: Тя ще поживее известно време у нас, става ли? Тя й майка й!
Той: (нецензурно мълчание, скърцайки със зъби)

Тя: Не се пени! Няма да вземат много място!
Той: (трагично мълчание)

Тя: Е, виждаш ли скъпи! няма какво да възразиш! Казвала съм ти, че винаги си ме разбирал, както никой друг!
Той: (навъсено мълчание)

Тя: Всичко ще бъде чудесно! Вече съм измилила как ще се разместим. Люси ще спи при мен, а майка й тук на дивана в хола. Ще бъде много добре!
Той: (гробовно мълчание)

Тя: Не се коси! Ще видиш, Люси е страшна! И за теб тя толкова добри неща казва! Даже съжалява, че мъжа й не прилича на теб.
Той: (мъртвешко мълчание)

Тя: Да–да, така каза! И знаеш ли, скъпи, изслушах Люси и разбрах, колко проблеми може веднага да се решат, ако всички мъже станат като теб... богати, нями и парализирани!

Седят си пияници и си пият. Един казва:
– Знаете ли, какво казаха по телевизията, че всеки четвърти алкохолик умира от цироза на черния дроб.
Друг репликира:
– Е, и? Ние сме само трима!

– Господи, колко съм била глупава, когато се събрах с теб!
– А сега? Три деца, панелка в "Бухово" и мъж–алкохолик – умна ли си сега, а?

Майка ми е рускиня, а баща ми – алкохолик (руснакът)

Самотна дама си поръчва по телефона от кооперацията за услуги по домовете любовник.
След около час идва любезен господин, с дипломатическо куфарче. Вади от него шише уиски и две чаши, налива по малко и почва да говори за най–различни неща. Дамата, мислейки че това е прелюдията, изчаква двайсет минути и накрая го пита:
– Няма ли да започвате вече?
– Какво да започвам?
– Е как какво? Да правите любов с мене!
– А–а, знам какъв е проблема. Операторката е сбъркала. На вас ви трябва номер 148 – "любовник", а аз съм номер 147 в каталога – "алкохолик–събеседник".

Дама на възраст си поръчва жиголо по каталог. Вечерта на вратата се чука – изтупан мъжага с букет. Сядат на по чашка, след това още една, и още една. Най–накрая дамата изнервена пита:
– Няма ли да започваме вече?
– Чакайте сега, вие какво си поръчахте?
– Еб*ч–домошар!
– Ей, пак са се объркали от централата, аз съм алкохолик–събеседник!

Алкохолик, пушач и обратен излизат от клиника за лекуване на зависимости. Преди да ги изпишат доктора им казал, че ако още веднъж се отдадат на порока си, ще умрат. На излизане, алкохоликът видял една кръчма, не издържал, влязъл, изпил една чашка и умрял. Пушачът и обратният продължили, но пушачът видял на земята фас… и се спрял. Обратният му казал:
– Наведеш ли се и двамата умираме…

Трима отиват при знахар да ги отърве от "проблемите" им:
Гей, алкохолик и страстен пушач.
Знахарят им налага проклятие, ако се отдадат на порочните си занимания да паднат мъртви на секундата.
Ден след това, алкохоликът пил една ракия и се строполил веднага.
Пушачът и Хомосексуалистът вървяли заедно, по едно време пушачът се спрял пред един огромен димящ забравен фас. Геят:
– Недей! Ако, се наведеш да го вземеш и двамата си заминаваме!

Можех да бъда щастлив всеки ден, но от мен алкохолик не излезе!

Учителката пита:
– Кой от вас обича да слуша чалга?
Всички вдигат ръце, само едно момиченце на последния чин не вдига.
Учителката пита:
– Ти защо не вдигаш ръка?
Тя:
– Защото не харесвам чалга.
Учителката:
– А каква музика харесваш?
Тя:
– МЕТЪЛ.
Учителката:
– Боже Господи, защо пък точно МЕТЪЛ?
Тя:
– Ами баща ми свири на барабани, майка ми на е–китара, запознали се в Woodstock, а аз съм зачената в Wacken – затова слушам МЕТЪЛ.
Учителката:
– Виж какво, моето момиче, човек не трябва винаги да прави това, което правят родителите му. Представи си, че майка ти е прост*тутка, а баща ти някой алкохолик и безделник – какво щеше да стане тогава?
Тя:
– Ами тогава сигурно и аз щях да слушам чалга!