Мега вицове за данъци
Лъв броди из пустинята
Едно време имаше задача за физици да се приложи метод за хващане на лъва и поставянето му в клетка. Ето как се решава тази задача в епохата на информационните технологии:
Програмист на Паскал:
Преглежда цялата пустиня в цикъл по X и Y. Когато открие лъва, строи около него клетка.
Напреднал програмист на Паскал:
Сортира пустинята по възходящ ред, след което търси лъвът по двоичен метод и строи около него клетка. Ако в процеса на строежа лъвът си отиде зарязва работата с вик: "Range Check Error".
Програмист на Си:
Търси в пустинята камък и го слага в клетка. Присвоява на камъкът стойност "лъв".
Напреднал програмист на Си:
Присвоява на пустинята стойност "клетка".
Програмист на Си++:
Създава клас клетка по такъв начин, че лъвът да е негова съставна част. При инициализиране на клетката, лъвът автоматически се генерира вътре.
Програмист на Ада:
Заявява, че лъвът и клетката са обекти от различен тип, така че няма какво да го занимава те с некоректни задачи.
Програмист на Делфи:
Пише по всички конференции: "Народе, от къде да взема компонент, който да търси в пустинята лъв и да го пъха в клетка?"
Хардуерист:
Купува от зоопарка лъвица, прави и операция за смяна на пола и дълго се опитва да я напъха в клетка за канарчета.
Екшън–геймър:
Въръжава се със супершотгън, плазмагън, рейлгън, нейлгън, шест–стволна картечница и бензинова резачка. Прокарва пустинята, разбивайка всичко по пътя. Търси сред убитите лъв и се опитва да намери в корема му жълт ключ. Ако го намери – отваря клетката и чака награда.
Куест– геймър:
Търси из цялата пустиня лъв и го слага в джоба. След това търси из цялата пустиня клетка, като по пътя се опитва да напъха лъва в чайник, телевизор, кофа с боя и други попаднали му съдове.
Геймер–стратег:
Вдига навсякъде в пустинята данъците, за да изкара пари за строителството на клетки и ловни юнити. Към края на строителството всички лъвове измират от глад.
Интернет потребител:
Отива в любимата търсачка и пише в полето за търсене "пустиня". След това в намереното търси "лъв в клетка". Ако не намери, казва, че задачата е нерешима.
Уебмастер:
Отива в любимата търсачка и пише в полето за търсене "пустиня + лъв". Създава клетка.html и вкарва в нея връзка
Христо Стоичков пълен с лафове:
„Айн–цу–цвайн–цу–драйн–цу–дрън“
„Който играй, пичели, който ни играй, ни пичели“
Обръща се към спортна журналистка:
„Дошла си за интервю, ама нещо ти го няма микрофона. Аз ще ти дам един, кожен, лъскав, може да го пробваш!”.
„Царят не е цар (б.р. – има предвид Симеон), а е крал. Крал е и ще продължава да краде. Дойде и ви обра, а вие се скъсахте да гласувате за него!”
Ядосан след мач поглежда свирепо към журналистите и отсича: „Питайте бързо и без цървулски въпроси!”
„Хубава работа, ама българска – махнахте бай Тошо, а сега плачете за него!”
Към фотограф: „Не ме снимай как влизам, да не ти вляза аз!”
"За мен ловът е цяла церемония. За това обичам, като се убие животно, както по телевизията дават, да се свири нещо като химн."
„Който разбира от футбол, може да направи смени, който не разбира, да прави разбор след мача.“
„Това, което искам да кажа на всички българи е, че тези 20 000 лева, които ми ги искат бирниците, няма да им ги дам.“
„Който играе, получава контузии, който не играе, ще се удари в главата, ще се блъсне някъде.“
На един лагер сбор подвиква на Божинов: „Валери, мисли с горната глава, не с долната!”
"От всеки цървул трандафор не става."
"Първо държавата се отказа от мен. Не родината, а държавата. Като скалъпи номера с данъците. Докато се занимаваха с мен – лапаха планини и морета, крадяха като триглави лами. Осъдих ги. Сега ме търсят да ми върнат парите, но на мен те не са ми нужни."
Проговаря на английски: „Ту партс", съмтаймс люн, съмтаймс уин, соу, фърст дей релякс.”
Говори на Димитър Пенев: „Пена, с тия цайси мязаш на мировянски професор!”
„Руснаците са ни освободили на 9 септември, сега ние ще ги освободим на 10 септември.”
За съвременните футболисти: „С тия гелове и с тия диадеми не мязат на мъже. Повече на балеринчовци го издокарват! И като вземат да ми се пльоснат в наказателното поле – съвсем на педали заприличват.”
„Ще видим, като дойде конгресът. Може пък да му сменим прическата на оня”
„Тия мършляци! И оня с перуката, дето е във футболния съюз, е същата работа. И той е същият боклук.“
„Тотална промяна трябва. Ако трябва аз ще ги изритам. Даже, ако може с левия крак така да ги наглася на някой стълб. Левачката е добре. Държи, държи... “
„Не могат да притеснят ни най–малко Христо Стоичков тези, които са били винаги мишки.“
Седял си един цар в тронната зала и чул през прозореца викове:
– Хайде на хубавите ябълкиии!
Погледнал – един старец с каруца продава ябълки, а наоколо – тълпа купувачи. Прияли му се и на царя от плодовете, викнал първия министър и рекъл:
– На ти 5 жълтици, бягай да ми купиш ябълки!
Първият министър викнал последния министър и му рекъл:
– На ти 4 жълтици, бягай да купиш ябълки!
Последният министър викнал церемониалмайстора и му рекъл:
– На ти 3 жълтици, бягай да купиш ябълки!
Церемониалмайсторът викнал шефа на стражата и рекъл:
– На ти 2 жълтици, бягай да купиш ябълки!
Шефът на стражата викнал един стражар и рекъл:
– На ти 1 жълтица, бягай да купиш ябълки!
Стражарят излязъл и хванал стареца за яката:
– Хей, какво си се развикал? Тука хан ли е или царски дворец? Марш оттук! Ябълките се конфискуват.
Върнал се стражарят и рекъл:
– Ето, шефе, добра далавера. За 1 жълтица – половин каруца ябълки.
Шефът на стражата отишъл при церемониалмайстора.
– Ето, значи, за 2 жълтици един чувал ябълки.
Церемониалмайсторът отишъл при последния министър:
– Ето, за 3 жълтици една торба ябълки.
Последният министър отишъл при първия министър.
– Ето, за 4 жълтици половин торба ябълки. Какво да се прави, началство – инфлация?!
Първият министър се явил при царя.
– Ето, Ваше величество, както заръчахте – заповядайте 5 ябълки!
Седи царят в тронната зала и мисли: "Пет ябълки – пет жълтици. Една ябълка – една жълтица. И народът ще се скъса да купува. НА ТОЯ НАРОД ТРЯБВА ДА МУ СЕ ВДИГНАТ ДАНЪЦИТЕ!
Седял си един цар в тронната зала и чул през прозореца викове:
– Айде на хубавите ябълкииии!
Погледнал – един старец с каруца продава ябълки, а наоколо – тълпа купувачи.
Прияли му се и на царя от плодовете, викнал първия министър и рекъл:
– На ти 5 жълтици, бягай да ми купиш ябълки.
Първият министър викнал последния министър и му рекъл:
– На ти 4 жълтици, бягай да купиш ябълки.
Последният министър викнал церемониалмайстора и му рекъл:
– На ти 3 жълтици, бягай да купиш ябълки.
Церемониалмайсторът викнал шефа на стражата и рекъл:
– На ти 2 жълтици, бягай да купиш ябълки.
Шефът на стражата викнал един стражар и рекъл:
– На ти 1 жълтица, бягай да купиш ябълки.
Стражарят излязъл и спипал стареца за яката:
– Хей, какво си се развикал? Тука хан ли е или царски дворец? Марш оттук, ябълките се конфискуват.
Върнал се стражарят и рекъл:
– Ето, шефе, добра далавера. За 1 жълтица – половин каруца ябълки.
Шефът отишъл при церемониалмайстора:
– Ето, значи, за 2 жълтици един чувал ябълки.
Церемониалмайсторът отишъл при последния министър:
– Ето, за 3 жълтици една торба ябълки.
Последният министър отишъл при първия министър:
– Ето, за 4 жълтици половин торба ябълки. Какво да се прави, началство, инфлация.
Първият министър се явил при царя:
– Ето, ваше величество, както заръчахте – заповядайте 5 ябълки.
Седи царят в тронната зала и мисли:
– Пет ябълки – пет жълтици. Една ябълка – една жълтица. И народът ще се скъса да купува.
НА ТОЯ НАРОД ТРЯБВА ДА МУ СЕ ВДИГНАТ ДАНЪЦИТЕ!