Мега вицове за Имоти

Баща му беше в положение човек, имотен беше и гледаше съответно на живота, а то какво прави, какво струва, не зная, ама замина момче младо и хубаво, като цъфнал гюл, наука да учи в София, стоя колкото стоя, току се върна един ден смачкано, рошаво, мършаво, гаче ли като свети Ивана се е хранило със скакалци и див мед само. Заряза и наука, и всичко и започна със земята да се бори като нас. Питам го веднъж:
— Стефко бе, че какво, такова, си отпаднал в телосложението и бузите ти залесени тук–там на участъци?
— Аз — кай, — бай Димо, тъй си живея, такова ми е — кай — убеждението. По природата се водя — кай.
— Ама не се ли храниш — думам, — не похапнуваш ли си повечко, та си се източил като бобена вейка?
— Храня се, похапвам си, ама месо не ям и каквото взема — сурово го вземам. С плодове — кай, — със зеленчуци, с ядки и сокове поддържам живота. Орехи ям — казва — много, защото те са четири пъти по–хранителни от месото, четири пъти — от яйцата и повече от десет пъти — от млякото. Имат си — кай — и тлъстините, и захарите, и белтъците.
Ха сега де! Орех с белтък!
— Е, хубаво — казвам, — сурови ги ядеш, ама боб суров може ли да се яде? Картофи ядат ли се? Сурови тикви, да речем, само прасетата, да прощаваш, такова…
— Тъй — казва, — сурови си ги ям, защото огънят — кай — ги разваля. Променя им — кай — химическия и енергическия състав и ги прави — кай — по–мъчно смилаеми.
И това не бях чувал, и това научих! Бря, пуста наука, бря! Побърка ни хубавите момчета и вер селям!
Питам после поп Еня вярно ли е, дето го разправя.
— Вярно е — кай. — Не му знам — кай — каква вяра изповядва, съботник ли е, от жълтото братство ли е, ама и хляб не яде, а кълве житото като мисирек. Леля му Райна разправяла на попадията. Сурово го кълвял, или пък го топял в студена вода и го джвакал като дъвка, песоглавецът му с песоглавец! Сохрани боже!
Кръсти се попът и разправя, а аз се пуля насреща му и се чудя и мая.
— А бе какво се чудиш — обажда се Лъжлив Съби, — и бъзуняк яде момъкът, и млечък, и капикоса, и каквото му попадне. На моята нива — кай, — до гробищата, синора го е опасал като магаре до дъно. Ами! И тръне имаше тук–там, и тях ги няма.
Един ден — кай, — като гледал как сладко пасат конете люцерната в хаджи Дончовата ливада, да вземе да се намъкне и той, че да нагъва люцерна, да нагъва, додето му се издул коремът като на малко циганче, кога яде варени тикви. Щял да се пукне момъкът и да експлодира без малко.
Разтривали го, церили го, хеле му преминало.
— А бре, майка — думала му кака Деля, — ами че може ли тъй като добитъка?… Ами че хайде, да речем, прияло ти се е люцерна, ами че посоли си я малко, полей си я с оцет отгоре, че тогава! А то тъй на какво прилича?
Оттогава — кай — не е хапвал вече люцерна. Кощрава почна да нагъва и по–добре му е на момчето, заглади му се косъмът и брадата му по–честа стана.
— Ех, Събко — думам му, — смеем се ние и се подиграваме, ама знам ли? Както ми е тръгнало и на мене толкова време без работа, дали няма да се пиша и аз в неговата партия, че да тръгнем кооперативно да пасем по синорите. А?!


– Наздраве! Съвместното правене на любимото занимание сближава хората, чувстваш душевен подем и комфорт!
– Генко, не плямпай толкова, ами сипвай още!


Когато имаш НУЖНОТО и не му даваш НЕОБХОДИМОТО, оставаш с НИЩОТО и чак тогава осъзнаваш същността на МАЛКОТО, което е трябвало да дадеш.


По повод на:
Прокурори и полицаи завзеха 250 църковни имота в полза на Максим – в–к Дневник
Минавал си един човек вчера по това време покрай църквата Света Параскева и си казал:
– Слава Богу, че съм атеист.


Колкото по–стари са мъжете, толкова по–богати са... Среброто е в косите, златото е в зъбите, камъни – в бъбреците, захар – в кръвта, желязо – в артериите, недвижими имоти в гащите и неизчерпаеми запаси от природен газ.


Телефонът звъни:
– Здравейте сеньор Род, обажда се Ернесто, домоуправителя на вашата селска резиденция.
– Да, Ернесто, кажи, какво се е случило?
– Просто исках да кажа, че папагала... той умря.
– Как умря, бе? Моят папагал? Победител в международни състезания?
– Да сеньор...
–По дяволите, похарчих толкова много пари за него. От какво умря?
– Яде развалено месо, сеньор.
– Приятелю! Кой си позволи да го нахрани с развалено месо?
– Никой, сър. Самият той яде гадно месо от мъртвият ви кон.
– Какъв кон, бе?
– Вашият арабски кон, сеньор Род.
– Как, моят расов жребец също е мъртъв?
– Да сър. Той теглеше каруца пълна с вода и не издържа, сеньор.
– Луд ли си? Каква вода бе? Защо сте впрегнали конят в каруца? Той никога не е бил впряган, бе!!!
– Водата бе нужна, за да угасиме пожара, сеньор.
– Господи, пожар?
– Да, сеньор, във вашата къща стана пожар. Голям пожар, сеньор. Свещ запали завесата.
– Каква свещ бе, каква свещ за Бога!!! Искате да кажеш, че една свещ изгори имота ми?
– Да сеньор.
– Защо си палил свещ бе Ернесто?
– За погребение, синьор.
– Какво погребение ??? !!! !
– Жена ви, сеньор. Тя се прибра късно през нощта, и помислих, че това са крадци сеньор, и я ударих с новият ви стик голф , сеньор.
Дълго мълчание.
– Ернесто, ако си повредил новият ми стик за голф, Ернесто, ще ти е*а майката Ернесто!!!


Облякох си ризка на цветчета! Погледнах се в огледалото: цветна градина – декар, декар и половина... Не жена, а имот!!!


Некъде из Монтанско
Пешо Беснио среща Иван Крътицата да чете книга:
– Кво четеш бе заплес ниеден?
– Е па те, четем тука за логиката.
– Е кво а тава логика бе зубрач?
– Е те сега шти обясним! Ти запалка имаш ли?
– Епа те имам.
– Е щом имаш запалка значи пушиш!
– Епа пушим.
– А щом пушиш, значи и пиеш!
– Е попийвам си и оно с кеф.
– А щом пиеш, значи обичаш да одиш по крви!
– Е кък, тва ми а любимото бе.
– А като одиш по к
рви, значи ги мандръсаш!
– Еха, направо ги клата като гладен циганин джанарка.
– Е по пъто на логиката ти си голем еач!
– Е оно сички ма знаат като такъв!
Впечатлен от логиката Пешо тръгнал да я разпространява из Монтанско, срещнал Киро Алтавио и веднага го питал;
– А бе алтав, ти знааш ли кво а тава логика?
– Па е
а ли го, ма лаасе не знам.
– Прост си ти Кире, те сега че ти обясним нагледно!
– Ти пустиняко алтав запалка имаш ли?
– Е па немам.
Пешо го гледал втренчено около минута па рекъл:
– Киро, Киро, да та еа у пеерасо загубен!


Туристически водач инструктира групата преди тръгване:
– Предстои ни тежък преход, за това вземете само най–необходимото и то в концентриран вид.
– За храна какво?
– Само консерви!
– за пиене?
– Само спирт!
– А жени?
– Само к*рви!