Мега вицове за София

Младеж разглежда в зоомагазин и забелязва папагал, седнал на клонка. Папагалът нямал нито стъпала, нито крака. Замислил се на глас „Ех, много ми е интересно какво му се е случило на папагала?”
Папагалът казал „Такъв съм роден. Аз съм дефектен папагал.”
„
„Невероятно“, отговаря младежа. „Ти всъщност ме разбра и ми отговори!“

„Разбрах всяка думичка“, казал папагалът. „Аз съм високо интелигентна и извънредно образована птица.“
„Хайде бе..“, казал младежът, „Тогава ми отговори на това – как се държиш на клонката като нямаш крака?“
„Виж сега“, почнал папагалът, „това е малко неприятно, но щом питаш, омотавам си оная работа около пръчката и се държа като с кука. Не можеш да видиш заради перушината.“
„Ииии!“, въодушевил се младежът. „Ама ти наистина можеш да разбираш и да говориш български, нали?!“
„Всъщност, говоря и български, и албански, и английски, и испански и мога да разговарям компетентно по почти всяка тема: политика, религия, спорт, физика, философия. Особено разбирам от орнитология. Трябва да ме купиш. Бих ти бил отличен компаньон.“
Младежа погледнал на етикета, че папагалът струва 1000 лева. „Извинявай, ама наистина не могам да си позволя толкова.“
„Пссссст“, казва папагалът, „Аз съм дефектен, и никой не ме иска защото нямам крака. Вероятно можеш да ме вземеш и за сто; само се спазари с продавача!“
Младежът предложил стотачка и взел папагала.
Седмиците минавали. Папагалът бил сензационен, интересен, с отлично чувство за хумор, отличен другар, разбирал всичко, съчувствал и разбирал същината на нещата. Младежът бил въодушевен. Един ден, се прибира вкъщи от работа, а папагалът вика:
„Пссссссст“, и го привиква към себе си махайки с едното крило.
„Не знам дали да ти кажа, ама се касае за жена ти и пощальона.“
„Какво говориш?“, пита младежът.
„Когато пощальонът мина днес, жена ти го посрещна на вратата с прозрачна черна нощница.“
„МОЛЯ??“, вбесено пита младежа.
„Какво се случи след това?“
„Ами, пощальонът влезе, вдигна и нощницата и започна да я милва по цялото тяло“, описва папагалът.
„О, НЕ!“, извикал младежа. „И тя му позволи?“
„Да. След това той продължи да я съблича, клекна на колена и почна да я целува по цялото тяло...“
Младежът вече подлуден, пита, „ПОСЛЕ КАКВО СЕ СЛУЧИ?“
„Убий ме ако знам. Стана ми и паднах от клонката!“

Младеж разглежда в зоомагазин и забелязва папагал, седнал на един клон. Папагалът нямал крака. Замислил се на глас пича:
– Ех, горкото животинче. Какво ли му се е случило на папагала?
– Такъв съм роден. Дефектен съм. – отвърнал папагала.
– Невероятно – отговорил младежа.– Ти всъщност ме разбра и ми отговори!
– Разбрах всяка думичка – казал папагалът. – Аз съм високо интелигентна и извънредно образована птица.
– Хайде бе… – казал младежът – Тогава ми отговори на това:
– Как се държиш на клонката, като нямаш крака?
– Виж сега – почнал папагалът – това е малко неприятно, но щом питаш, ще ти кажа. Омотавам си оная работа около пръчката, стискам и се държа с нея като с кука. Не можеш да видиш заради перушината.
– Ииии! – въодушевил се младежът – Ама ти наистина можеш да разбираш и да говориш български, нали?
– Всъщност, говоря български, албански, английски и испански. Мога да разговарям компетентно по почти всяка тема: политика, религия, спорт, физика, философия. Особено разбирам от орнитология. Трябва да ме купиш. Бих ти бил отличен компаньон.
Младежа погледнал на етикета, че папагалът струва 1000 лева и отвърнал:
– Извинявай, ама наистина не мога да си позволя толкова.
– Пссссст! – казал папагалът. – Аз съм дефектен и никой не ме иска защото нямам крака. Вероятно можеш да ме вземеш и за сто. Само се спазари с продавача!
Младежът предложил стотачка и взел папагала.
Седмиците минавали. Папагалът бил сензационен, интересен, с отлично чувство за хумор, отличен другар, разбирал всичко, съчувствал и разбирал същината на нещата. Младежът бил въодушевен.
Един ден, се прибира вкъщи от работа, а папагалът му вика:
– Пссссссст, ела тук! Не знам дали да ти кажа, ама се касае за жена ти и пощальона. Когато пощальонът мина днес, жена ти го посрещна на вратата с прозрачна черна нощница.
– МОЛЯ? – вбесено извикал младежът. – Какво се случи след това?
– Ами, пощальонът влезе, вдигна й нощницата и започна да я милва по цялото тяло – описал папагалът.
– Ооо, НЕ! И тя му позволи?
– Да. След това той продължи да я съблича, а тя клекна на колене и…
– Ииии?
– Убий ме ако знам! Стана ми и паднах от клона…

Българин решил да покани приятел испанец на гости да разгледа страната ни. Испанецът пристигнал в София и почнали да разглеждат. Минали през пазара "Г. Кирков" и испанецът се облещил:
– Това там домати ли са?
– Да – казал нашенецът.
– А, при нас в Испания са ей такива! – и показал с ръце (колото тиква).
Погледнал испанеца краставиците и пак попитал:
– А това краставици ли са?
– Да – отговорил нашия и се намръщил.
Вървели, вървели и стигнали до дините. Испанецът пак попитал:
– А това дини са?
– Не! Грах е да ти е*а майката.

Слагат кошери с пчели на покрива на Хилтън в София. не се шегувам, това е новина. Идеята на шефа на хотела – да сложи пчели на покрива на Хилтън, му дошла като разбрал, че има буби в полите на Хилтън. Парис Хилтън.

Върви си един мъж около 23:30 по "Витошка" и срещу него някаква страхотна мацка! Мъжът я спира и я пита:
– Извинявайте, ще ми направите ли една свирка?
– Абе идиот такъв, ти ненормален ли си, кретен, нещастник, боклук, педал, … (и т.н. и т.н.)
Мъжът леко се стъписал, но продължил:
– Хиляди извинения! Може би не започнах по най–добрия начин… Добре, нека да го кажем така: искате ли сега ние двамата с Вас да отидем до моя джип, който е паркиран в съседната пряка, да се качим в него, да отидем до чисто новата ми триетажна къща в Бояна, за да си взема златната и платинената кредитни карти, след това да отидем на летище София и да хванем първия самолет за Париж… Там да ви заведа първо в най–хубавия ресторант и после, след като преядем с черен хайвер и изпием поне 2 бутилки първокачествено шампанско, да тръгнем по парижките бутици и да Ви купя златно колие, инкрустирано с диаманти, палто на Ив Сен Лоран, черна рокля от последната колекция на Коко Шанел, нова чанта "Луи Вюитон"…
А жената добавила с пълна уста:
– И обуфти, и обуфти!

Метъл банда каца на летище София. Посрещат ги с хляб и сол. Вокалът шмръква от солта и възкликва:
– Е... те това е Държава!

Метъл банда каца на летище София. Посрещат ги с хляб и сол. Вокалът шмръква от солта и казва:
– Това е посрещане!