Мръсни вицове - баровци

Един мърморко си търсел лека и добре платена работа. Питал тук, ходил там... Все не го устройвало! По някое време разбрал, че един негов приятел е станал бизнесмен и се изтърсил в офиса му:
– Здрасти, Ванка! Позна ли ме? Аз съм Жорето! Бяхме съученици в гимназията. А, бе може ли да ме уредиш на някаква длъжност при тебе?
Баровецът си спомнял добре своя познат. И знаел, че оня не става и за чеп за зеле! Но заради доброто старо време решил да направи жест:
– Добре, можеш да започнеш веднага. Ето ти сто евро. Иди да ги обмениш в банката. А за услугата – задръж половината за себе си!
Мърморкото излязъл на улицата. Първо минал през кварталния супер да си вземе цигари. А там касиерът го попитал:
– Как е, Жоре! Похвали се с нещо!
Мърморкото отговорил:
– С какво са се похваля, бе, брат? Почнах бачкане при един изедник, дето ми вади душицата! Ужким. бивш съученик, ужким приятел ми се пише... А гледай сега как ме прецаква. Аз се разкарвам до банката да му обменям пари. Върша му цялата черна работа.
А той – наготово лапа половината!

Един муфтаджия висял на тротоара. Покрай него минал някакъв баровец. Авантаджията се приближил към него:
– Ах, господине, да знаете само на какво станах свидетел преди малко! Значи, две коли летяха право една срещу друга. Обаче и двамата шофьори блееха и не внимаваха какво се случва около тях. Единият си говореше по телефона, а другият четеше вестник. Представяте ли си? Вестник и шофиране! Когато колите бяха съвсем наблизо, аз се разкрещях ужасено и започнах трескаво да размахвам ръце. Но ония идиоти продължаваха да блеят. И тогава... О, Господи, целият треперя! Може ли една цигара, та да се успокоя мъничко?
Баровецът кимнал и извадил пакет луксозни папироси:
– Разбира се! Даже си вземете две–три! И какво, казвате, стана с колите?
Муфтаджията продължил с напълно спокоен тон:
– Ааа, нищо! Разминаха се. Може ли и огънче?