Най добрите вицове - Адвокати
Ретрокласика.
Дребничка възрастна госпожа влязла в Чейс Манхатън Банк и попитала дали може да си открие сметка.
– Естествено! – казал управителят.
– Колко искате да вложите?
– Три милиона долара! – отвърнала възрастната госпожа.
Управителят ахнал.
– Това са много пари. По какъв начин ще ги преведете в сметката си?
– В брой. Нося ги в тази торба. Вижте сам, ако искате.
Управителят надзърнал в найлоновата торба, в която имало няколко пачки новички зелени банкноти. Това било твърде необикновено и той решил да осведоми президента на банката, който надлежно поканил възрастната госпожа в кабинета си, за да се заеме лично с въпроса.
Президентът бил самото очарование. Той наредил да донесат чай и бисквити за ценната нова клиентка на банката.
– Ако може да попитам, откъде се сдобихте с тези пари? – полюбопитствал президентът.
– От хазарт. – отвърнала възрастната госпожа.
Той се изненадал.
– От какъв хазарт?
– А, обзалагам се с хората за всевъзможни неща и обикновено печеля. Например залагам сто хиляди долара, че до утре на обяд топките ви ще станат квадратни. И приемам облог четири към едно. Имате ли да заложите двайсет и пет хиляди долара?
Президентът почти онемял.
– Не е морално да приема парите ви, защото се боя, че няма начин да спечелите този облог.
– Е, щом не искате да приемете облога, започвам да се питам дали тази банка е подходяща за парите ми.
Президентът в никакъв случай не искал да изгуби клиентката си.
– Да не бързаме! – казал той.
– Добре, приемам облога ви, щом сте абсолютно сигурна.
– Абсолютно! – заявила дребничката възрастна госпожа.
– И не се бойте за мен. Знам какво върша. До утре в дванайсет без петнайсет.
Същата нощ президентът на банката се будил през час, за да проверява дали топките му са станали квадратни. Всичко в това отношение било наред. В дванайсет без петнайсет на другия ден дребничката възрастна госпожа дошла в банката заедно с адвоката си.
– Адвокатът ми е тук като свидетел! – пояснила тя, когато влезли в кабинета на президента.
Точно в дванайсет президентът обявил, че печели облога, но дребничката възрастна госпожа поискала той да си събуе панталона, за да се увери. Банкерът се подчинил. Тя го опипала и заявила, че топките му не са квадратни.
– Предполагам, че печелите облога! – казала госпожата и му връчила стоте хиляди долара. В това време адвокатът започнал да си удря главата в стената.
– Какво му става? – попитал президентът на банката.
– Оставете го този нещастник! – отвърнала дребничката възрастна госпожа. – Разбирате ли, обзаложих се с него на един милион долара, че до днес на обяд ще съм хванала президента на Чейс Манхатън Банк за топките!
Kола блъснала пешеходец на пешеходна пътека. Шофьорът се навел над жертвата и казал:
– Имаш късмет, че съм лекар.
– Ти обаче не, аз съм адвокат!
В един бар си седели трима приятели – единият бил хирург, вторият – инженер, а третият – адвокат. Захванали темата коя професия е най–стара...
Докторът казал, че след като Господ е извадил едното ребро на Адам и от него е създал жената, то значи е бил хирург и неговата професия е най–стара. Инженерът се намесил и обяснил, че преди това Господ е трябвало да създаде Земята и Вселената от Хаоса и значи е бил инженер. "А кой според вас е създал Хаоса!" попитал адвокатът.
– Дефиниция за успех в живота?
– Когато изкарваш повече от твоя адвокат и зъболекар заедно.
Съдийка споделя със съпруга си:
– Напускам съдийството и започвам адвокатура!
– Защо ма, Миме!
– Падна ми се най–гадното дело.
Заловен е Катаджия с 200 лева подкуп, взет от неправоспособен, пиян циганин, с крадена Жигула, който се е блъснал в турски тираджия с купена книжка, след което в тях се е нанизал 1 камион с контрабандна стока,
собственост на митничар.
– И какво от това?
– Митничаря е племенник на министъра.
Презокеански полет. Адвокат и блондинка седят един до друг в самолета. Адвокатът пита блондинката дали иска да играят забавна игра. Блондинката изглежда уморена и отказва предложението. Но адвокатът настоява и обяснява, че играта е много проста и интересна:
– Задавам Ви въпрос и ако не знаете отговора, Вие ми давате 5 евро и обратно.
Блондинката отново учтиво отказва, но адвокатът упорства:
– Добре, ако Ви задам въпрос, на който не знаете отговора, Вие ми давате 5 евро, но ако Вие ми зададете въпрос и аз не знам отговора, ще Ви дам 100 евро.
Това предложение събужда любопитството на блондинката и тя най–накрая решава да приеме. Адвокатът започва:
– Какво е разстоянието между Земята и Луната?
Блондинката не казва и дума, отваря чантичката си, вади банкнота от 5 евро и я дава на адвоката.
– Ваш ред е! – каза адвокатът.
Блондинката:
– Какво се качва по хълма на три крака и слиза на четири?
Адвокатът не знае какво да отговора, но за 100 евро решава, че си струва да потърси какво е това.
Той се свързва с Интернет чрез сателитната телефонна услуга на самолета и търси информация в различни сайтове. Не намира нищо. Изпраща имейли на приятелите си – никой не знае отговора. След час събужда блондинката и й дава 100 евро. Тя му благодари и се обръща, за да заспи отново, но адвокатът, малко разочарован, я пита:
– Какъв беше отговорът?
Блондинката не казва нито дума, отваря чантичката си, вади банкнота от 5 евро и я дава на адвоката.
Султан се връща от запад и вика великия везир:
– Голяма работа са там! Мъжете им еат докторки, професорки, адвокатки, а аз само едни тъпи ханъми, които едва се подписват. Намери ми нови попълнения в харема и да са все умни!
След седмица великият везир отива при султана:
– Готово ваше величество! Имаме 4 адвокатки, 3 лекарки, 1 професорка и 2 жени старши научен сътрудник! Коя да ви доведа?
Замислил се султанът, а после махнал с ръка:
– Абееее, доведи ми тая с най–големият гз!
Адвокат към клиента си:
– Имам две новини за вас: добра и лоша!
– Каква е лошата?
– Анализът на кръвта показа пълна индентичност на Вашето ДНК с кръвта върху трупа!
– Ужас! А каква е добрата?
– Хемоглобинът ви е много добре!
Мъж влиза в адвокатска кантора "Джексън, Джексън, Джексън и Ръш".
– Бих желал господин Ръш да защитава моите интереси в съда! – казва той на секретарката.
– Защо именно Ръш? Бихте могли да се възползвате от помощта на някой от Джексъновци.
– Ръш навярно е най–хитрият. След като е успял да се включи в такава компания...
В училище:
– Иванчо, излез на дъската и отговори на няколко въпроса от домашното.
– Не мога, госпожо, моят адвокат ме е посъветвал да не отговарям на въпроси, които може да бъдат използвани срещу мен.
– Иванчо, ти в ред ли си?
– А за този въпрос, госпожо, обърнете се към моя психоаналитик.
Известен адвокат не спрял на знак "СТОП", но за нещастие бил спрян от полицай.
– Документите, моля!
– За какво са Ви?
– Не спряхте на знак "СТОП"!
– Може да не съм спрял, но намалих... едно и също е. Ако ми докажете противното ще Ви дам документите си.
– Моля излезте от колата.
Адвоката излязъл, а полицая започнал да го налага с палката.
– Сега... искате да "спра" или да "намаля"...
4:30 призори. Иван звъни на Драган и пита с леден глас:
– Помниш ли оная червенокосата?
– Коя, бе?
– Ще ти кажа коя! Сещаш ли се как преди девет месеца свърши бензина в планината и преспахме в една голяма къща на една червенокоса?
– Ааа, тази ли? И к'во за нея ми звъниш през нощта?
– Сега ще разбереш! Вярно ли е, че през оная нощ си станал и си ходил при нея?
– Ти пък отде разбра това?
– Получих писмо от адвоката ѝ.
– Сериозно ли?
– Съвсем сериозно. А вярно ли е, че вместо своето, си и казал моето име?
Кратко гузно мълчание.
– Да бе, братче, извинявай.
– Е, браво на теб! Да знаеш оказа се, че си бил мноооого добър в представянето. Червенокосата е умряла преди три дни и е оставила къщата и всичко, което има на мен. Айде сега да си доспиш..., ако можеш, приятел!
Адвокат Иванов:
– С идването на коронавируса, работата по тръгна. Ето, обажда се един клиент, и каза с пресипнал глас, или ме развеждай с жена ми или ме прати някъде под карантина. А отзад се чува жена му, не се страхувай, вируса не ходи по животни.
Дело за изнасилване в асансьора. Адвокатът на обвиняемият:
– Г–да съдии, моят подзащитен е 160 см, а потърпевшата е висока 198 см. Като веществено доказателство, е представена тенджера с височина 16 см. 60+16=176, до 198 някак си не се връзва. Моят подзащитен не е могъл да извърши това ужасно деяние!
Съдът се оттегля на съвещание и оправдава обвиняемият. На улицата, адвоката към оправданият:
– Ти обеща! Кажи как го направи?
– Нахлузих и тенджерата на главата и се хванах за дръжките...