най добрите вицове за Братовчеди

Лекарят в селото решил да отскочи до града и помолил братовчед си да го замести. Връща се вечерта и го пита:
– Кажи ся, братчед, ко стана днес? Имаше ли пациенти?
– Имаше трима, ама аз се погрижих за тях не се притеснявай.
– Какво значи това? Разкажи ми.
– Еми, дойде първият пациент и каза, че има запек.
– И ти какво му даде?
– Ми дадох му рециново масло.
– Правилно, братчед. Отлично си постъпил. А какво направи пациента?
– Ами тръгна да си ходи и както си вървеше по едно време взе да бяга.
– Добре, добре. Кажи ся за втория.
– Еми вторият пациент каза, че имал разтройство.
– И ти какво му даде?
– Ами... рециново масло?
– Абе ти луд ли си бе?!? Как ще му дадеш рециново масло?!? Айде на първия добре, ама втория? Оффф както и да е. Ще го преживее. Какво направи той?
– Еми, бяга бяга, по едно време спря и рече "уф, да му е*а мамата"!
– Добре, ще му мине. Кажи ся за третия.
– Еми третият каза, че имал кашлица.
– Е ти какво направи?
– Еми какво, дадох му рециново масло.
– Лелеее, тоз път вече те убих! Как ше му дадеш рециново масло?!? На първия добре, на втория както и да е, ама на тоя с кашлицата, как можа? Ужас!!! Къде е сега пациентът?
– Ами в другата стая, не смее да се изкашля!

Братовчедите Гошо и Пешо завършили курс за спасители. На първото им дежурство се налага да спасяват удавник. Изкарали го те на брега и Гошо казва:
– Братчед, не си спомням къде, но четох, че най–успешното изкуствено дишане било уста в г*з Взели те един маркуч, мушнали го в гъза на удавника и Гошо започнал да надува. По едно време се уморил и подал на Пешо. Пешо лапнал маркуча, взел да надува и по едно време с отвращение казва на Гошо: – Абе братчед, тоя маркуч има вкус на говно, бе!
– Ми Пешо, като те знам какъв си гнуслив, го обърнах от другата страна, дето не съм го лапал.

Говорили си мишок и хамстер:
– Защо животът е толкова несправедлив? – ожалил се мишокът.
– Ето, с тебе сме първи братовчеди, нали? Обаче теб хората те отглеждат, обичат и глезят, а мен ме гонят, убиват и тровят. Защо?
Хамстерът, небрежно чоплейки зъб, носово;
– Според мен, колега, тря'а да си смениш пиара!

Иванчо пита баща си:
– Тате, аз от къде съм се появил?
– Щъркела те донесе.
– Ами братовчеда?
– И него щъркела го донесе.
– А, братовчедката?
– И нея.
– Егати, тате... мама и леля такива хубави жени, а ти и чичо щъркелите ч*кате?!

Полицай спира мафиоз. Гледа документите – всичко е наред, обаче на задната седалка – АК.
– Какъв е този автомат, на задната седалка?
– Мой. Ето разрешително за носене и ползване.
Полицаят гледа документите – всичко е наред.
– Отворете багажника, ако обичате!
Отварят багажника. Вътре човешко тяло.
– Какъв е тоя труп?
– Това е мой починал братовчед, ето смъртният му акт, ето и документ от моргата.
Гледа полицаят, документите наред.
– А защо от г*зът му стърчи поялник?
– Такова бе последното му желание, ето нотариално заверен документ, от него приживе...

Мишката пита хамстера:
– Добре де братовчеде, защо мен ме преследват, тровят ме, все гледат да ме убият и да ми направят нещо лошо, умирам от глад понякога.. а теб те хранят, галят, глезят те, чак играчки ти купуват ...
– PR скъпа... PR.

Червената шапчица, Оноре дьо Балзак
Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата. Тази врата беше изработена през XVII столетие от неизвестен майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски дъб, беше й придал класическата четвъртита форма и я беше закачил на железни панти, които на времето си може и да са били хубави, но сега ужасно скърцаха. По вратата нямаше никакви орнаменти и шарки, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се разказваше, че Селестен дьо Шаварж, фаворит на Мария – Антоанета и братовчед по майчина линия на дядото на бабата на Червената шапчица е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше съвсем обикновена и затова няма да се спираме по–подробно на нея.

Провеждал се световен шампионат за най–дълго псуване.
Излязъл американецът – откарал един час.
След него бил испанецът – два часа.
Сърбинът се представил достойно – три часа.
Дошъл ред и на българина. Той тъкмо излязъл на сцената, но се спънал в някакъв кабел и се пльоснал по лице на подиума. Надигнал се на едно коляно побеснял, че като почнал: на майка, на леля, на стринка, на трета братовчедка... Пък започнал и да уточнява: отпред, отзад, в устата, под мишниците, между пръстите на краката... Продължил в същия дух – седем часа и половина. Най–сетне малко се успокоил. Изправил се, изтупал си дрехите, пригладил си перчема, приближил се към микрофона и попитал журито:
– Какво става? Да започвам ли вече?

Провеждало се международно състезание за най–продължително псуване.
Пръв бил американецът. Откарал час и половина.
След него излязъл руснака – два часа!
Дошъл ред на сърбина. Представил се достойно – три часа.
Последен бил бай Ганьо.
Но тук се случило нещо неочаквано. Докато излизал на сцената, нашият човек се спънал в един кабел и се пльоснал по лице. Надигнал се на лакът с ядосана физиономия. И като почнал: на майка, на леля, на стринка, на вуйна, на трета братовчедка... Продължил седем часа и петдесет и девет минути. Най–после – малко се успокоил. Изправил се напълно. Изтупал си с ръка панталоните. Пригладил си перчема. Приближил се до микрофона. И попитал:
– Какво става? Да започвам ли вече?

Учителката. Класът.
– Деца, разкажете ми за най–ценното нещо, което знаете.
Петърчо разказал за колата на баща си. Марийка разказала за 30 каратовата огърлица на майка си.
Иванчо:
– Най–ценното нещо госпожо е менструацията!
– ИВАНЧО, ИВАНЕ, знаеш ли изобщо какво е това?
– Не Г–жо, какво е менструация аз не знам, обаче, сутринта сестра ми каза, че и е изчезнала менструацията и – баща ми получи инфаркт, мама припадна а братовчед ми скочи през прозореца...

1–ва степен:
Той се обажда на жена си и й казва:
– Жена, аз съм в командировка и ще спя с нея!
2–ра степен:
Той се прибира у дома, води си мадама и прошепва на жена си:
– Ш–ш–ш–ш–шт, жена, кажи че си ми братовчедка!
3–та степен:
Той се прибира у дома пиян на мотика и крещи на жена си:
– И, жена, да знаеш, че тези деца не са от тебе...

Като прочета, че семейното положение на някой е „сложно“, все се сещам за браковете и осиновяванията в Юлиево–Клавдиевата династия. Там Агрипина, която е дъщеря на Германик и на заварената сестра на Тиберий, първо става любовница на брат си Калигула, после се омъжва за втория си братовчед по бащина линия Гней Домиций Ахенобарб, от когото ражда Нерон, после отравя втория си съпруг Гай Салустий, за да се омъжи за чичо си Клавдий. Него също отравя, за да провъзгласи Нерон за император, който след няколко опита най–накрая успява да я убие. Това са сложни отношения, другото е битов алкохолизъм.

Едно малко момченце отишло при баща си и започнало да задава "неудобни" въпроси:
– Тате, аз как съм се появил на този свят?
– Амиии... щъркела те донесе!
– А батко?
– Ами и него щъркела го донесе!
– А кака? (братовчедка по майчина линия.
– Щъркелът я донесе!
– Добре де, всичко е ясно, ама само едно нещо не мога да разбера – мама е много хубава, леля и тя е много хубава, а вие със свако ходите щъркели да еб*те.

– Иване, отдавна не съм те виждал толкова мрачен и угрижен. Неприятности ли имаш?
– Не питай! Вчера онова говедо, братовчед ми, се напи така, че успя да продаде Централна гара.
– Е, а теб какво те засяга?
– Работата е там, че аз я купих...

Двама шопи вървят по улиците на Los Angeles. По едно време стигнали един небостъргач и пред тях пада едно женско голо тяло!
Единия казва на другия:
– Братовчеде виждаш ли американците колко са практични, еб*ш и хвърляш!