Най новите вицове - Перник

"Само една среща е завършила наравно досега, във всички останали беше отбелязан гол"
"Изключително параболичен удар, който наподобяваше центриране"
"Този мач започна, както знаем, при резултат 0:0"
"Като че ли мъничко Оуен беше в засада"
"Не можа да прецени как най–добре да завърши тази атака и изпрати топката в трибуните"
"По–скоро ханш в ханш беше играта, отколкото рамо в рамо..."
"Явно отборът ще играе по принципа "всичко или нищо", пък оттам нататък – каквото стане."
"Този удар беше много коварен за вратаря. Топката летеше по траектория!"
"Сам си е виновен – ако беше подал, нямаше да го ритнат по краката."
"...и на топката не й оставаше нищо друго, освен да го удари по главата и да излезе извън терена."
"Ето така се случва понякога – атакува единият отбор, а пропуска другият"
"Едва ли ще сбъркаме, ако си отбележим присъствието на здрав разум в двата лагера"
"Можеше да вложи малко фалц в тази ситуация"
"Всички журналисти са на мнение, че видяхме две различни полувремена – първо и второ"
"На повторението се вижда, че удари крака на съперника, без да нарушава правилата"
"Чист, хубав шпагат. Наистина, болезнено съприкосновение..."
"Запази равновесие Зидан. Той е майстор на тези изпълнения"
"2:1 е по–добър резултат от 0:0"

На гарата в Перник ходи по перона мъж и монотонно дудне:
– Вестници, списания, еротика, хороскопи, вицове... Идва при него един и вади един лев:
– Вицове, моля.
Взима левчето, прибира го в джоба си, навежда се към човека и:
– Прибира се, значи, един мъж от командировка...

Боксов мач. Единия боксьор е определено по–добър и непрекъснато дрънка съперника си, който вече целия е в червени сополи и синини. Накрая след челен удар право в брадата пада на ринга, и губейки съзнание едвам промълвил:
– И какво не му харесвах на шахмата?!

Филмови заглавия от Перник:
– "Пич, къде ми е водата?"
– "Ловци на душове!"
– "Да се изкъпеш за 60 секунди."
– "Изкъпи ме, ако можеш."
– "Код: Спукана тръба."
– "Умивай бавно."
– "Мръсни и яростни."
– "Банята на Оушън."

Голфу се ражда в Германия и умира в Перник!

Благодарение на Google Earth, вече може да се разхождате в Перник и без да ви бият...

Перник. Сватба. В един момент един господин става и удря съседа си.
– Ей, какво ти става, на сватба сме?
– Сватбата си е сватба, но все някой трябва да започне боя!

Казват, че способността да прелита през стени и прозорци Дейвид Копърфилд усвоил в една кръчма в Перник.

Тръгнала Червената шапчица на разходка да бере цветя и гъбки. Стигнала до Перник и започнала да бере душа!

На изход от Перник има табела. На нея пише "Център" и сочи към София.

"Часът на земята". Присъединяват над един милиард души в близо 4500 града от 88 държави, приканвайки общности, бизнеса и правителствата да спрат светлини в продължение на един час. Или както го наричаме в Перник – "Време за пазаруване..."

Егаси вятъра жена ми излезна да простира и след малко ми звъни от Перник!

Идея за БГ ТВ игрален формат:
– 10 души с казани състезателно варят ракия. После пият литър първак, собствена продукция и карат Mосквич без фарове. Който стигне в Перник пръв – печели.

Ония ден срещам един и му викам:
– Откъде си бе?
– От Перник.
– Е, всеки си има някакви кусури.

След като крадците видяха, че целият хладилник е в магнитчета от Перник, освен че нахраниха котката, а измиха и чиниите…

– Мисля, че няма криза!
– Защо пък така мислиш?
– Ами виж, откриват в Перник университет!
– Да, но и почти закриват Софийският университет...

Един скъперник щял да заминава в чужбина. Жена му взела да се мазни:
– Милооо... какво ще ми донесеш оттам?
Оня разперил широко ръце и и отговорил кисело:
– Ще ти донеса аз, ще ти донеса... Един еееей–такъв голям хй ще ти донеса!
Жена му кимнала:
– Ааа, супер! Обаче на връщане си го скрий целия в гза, да не го намерят митничарите!

Скъперникът плаща двойно. Глупакът, тройно. А българите плащат непрекъснато, и даже не знаят на кого и за какво!

Влизаме след работа в един магазин за домашни потреби. Загледах се в едни огромни свещи, а колегата от Перник, като ги видя и възкликна:
– Малиий, шЪ зема две от тия. Довечера, кат' ги пална, па кат' се оттепам на моята – романтика, братче...

Ученик в Перник говори за географските забележителности в района, в който живее:
– Освен с наименованието си "Голф стрийт", новата магистрала "Люлин" е позната и като "Винкел щрасе."

По време на предизборна конференция, предавана по телевизията, един от кандидатите казва:
– Зная само един честен начин да се печелят пари.
– И какъв е той? – интересува се съперникът му.
– Така си и мислех, че не го знаете...

Младеж звъни по телефона по обява от вестника за добре платена работа на непълен работен ден.
– За каква работа става дума?
– Нашата фирма снима порнофилми, и ни трябва човек, който да бръсне момичетата, така че да са гладки.
– Супер! Мога да почна още днес!
– Първо имам няколко въпроса. Женен ли сте?
– Не!
– Идеално! Че иначе много жени ревнуват...С бръсненето ще се справите ли?
– Вече толкова години се бръсна всеки ден!
– Супер! Красиви момичета плашат ли ви?
– Какви ги говорите! Много ги обичам, направо ги обожавам!
– Много добре, заповядайте утре за интервю в Перник.
– Защо в Перник, мислех, че работата ще е в София?
– Да, работата е в София, но опашката от желаещите започва от Перник!

В центъра на Перник спрял един Touareg. Събрал се целият град да го види и някой с учудване казал:
– "Еб*си и големия Голф."

Знаете ли, че... В Перник всяко такси е и линейка.

Знаете ли как се нарича човек, който си пада по мъже, бяга бързо и яде бой в Перник – нарича се СОФИЯНЕЦ!

Ден първи – Германия, 15.11.1998 г.

Чувам немска реч – това е добре. Значи са ме сглобили немски инженери. Сигурно съм "BMW" или "Мерцедес". Е, айде от мен да мине – може и "Ауди". Ще си отживея като аристократ!

Ден първи – Германия, 15.11.1998 г., в края на работния ден, в края на конвейра:

Продължавам да чувам немска реч – това е добре. Но виждам надпис "Opel" на изхода на завода – това не е ...добре. Значи съм "Опел" – скапах!

Ден втори – Германия, в склада на завода на "Опел":

Само на два дена съм, а ръждата вече ме яде! Няма лъжа, няма измама – "Опел" съм!

Ден трети – На ферибота за Италия:

Отчаян съм – не само че съм "Опел", но и ме карат за продажба в Италия!

Ден четвърти – Милано, Италия:

Навсякъде чувам италианска реч. Шарнирите ми треперят от ужас, акумулаторът ми ще гръмне от напрежение – италианци ще ме карат! Едно семейство вече се спря на мен... Къш–къш–къш! Господи, дано да не запаля от първия път и да ми се размине.

Ден четвърти – Милано, Италия:

Мамка му, нали все пак съм немска машина, запалих от първия път и ме купиха! Семейство Олдани – луди, млади, с две лигави олигофренчета, които започнаха да акат, да пикат и да се боричкат по велурените ми седалки. Ех, защо Вермахта не мина и през Италия някога!?

Ден пети – Милано, Италия:

Не е истина как кара тоя италианец! Мислех, че ще съм семейна кола, а станах състезателна – от Формула 1! Жална ми майка на съединителя и скоростната кутия!

Ден шести – магистралата Милано–Торино:

Започвам да се съмнявам дали съм с двигател 1.6 или 3.6!? Защото преди малко изпреварих едно "Ферари" – а скоростната ми кутия още не се е разпаднала!

Ден шести – магистралата Милано–Торино, на бензиностанция:

Видях се с един "Опел", който уж с бензинов двигател, пък тракаше, като че е с дизелов. "Защо така бе, братко!?" А той, горкият, ми изстена: "Защото не са ми сменяли маслото от 5 години!" Шарнирите ми пак се разтрепереха, от страх щях да изпикая целия бензин, който Олдани ми зареди...

Ден десети – на градско в Милано:

Мама мия, сеньора Олдани ме подкара! Мислех, че съм състезателна кола, оказа се, че съм каскадьорска – минавам на червено, на жълто, на стоп, на обратно движение... Само на автосервиз не минавам, а всичко вече ми тропа!

Година първа:

Карам с половин картер масло – двигателят загрява, Олдани – не!

Година втора:

Карам с по–малко от половин картер масло – двигателят загрява, та прегрява, Олдани – не!

Година трета:

Карам без масло, а се чувствам... смазан!

Година десета:

Ни жив, ни умрял съм – значи съм "Опел"!

Година петнадесета:

Умрял съм – значи отивам в България!

Година петнадесета, ноември, Горубляне:

Умрял съм, но ви убеждават, че съм жив и вие вярвате – значи сте българи!

Година двадесета:

Умрял съм и никой не вярва вече, че съм жив – значи отивам в Перник!

Година двадесета, минавайки на червен светофар в София:

Безсмъртен съм! Затова на задното ми стъкло е залепен надпис "NO FEAR!" А регистрацията ми е пернишка...

п.п. Ще се видим в Ада!