Най смешните вицове - София

Влиза притеснен човек при психиатър и разказва:
– Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чук@ш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича...
– Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?– казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи".
– Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива.
Влиза следващият и започва:
– Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни.
– Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най–големият зор?
– Е, ми, някъде към Горна Оряховица.
– Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!"
– Докторе, вие сте гений!
– Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица?
– Към един и половина...
– Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста...

Веднъж, Вуте дошъл в София.
Обикалял, що обикалял и огладнял. Минал покрай едно павилионче за закуски и видял надпис:
"ПРЕСЕН ХОТ ДОГ!"
Шопът попитал продавачката:
– А, бе, лелче – що ще рече туй – хот–дог?
Тя обяснила:
– Нещо като сандвич, господине! В превод от английски значи "горещо куче"!
Нашият човек кимнал:
– Дай един да ручам!
Жената му приготвила въпросното хранително изделие. Вуте хвърлил един поглед и се възмутил:
– А, бе, лелче! От целото куче, баш – х*я ли намери да ми дадеш, бе?

ИЗДИРВА СЕ ГАДЖЕ. ЕТО ИЗИСКВАНИЯ!
– Да ни пий, да ни пуши, да ней по–нисък от мени, да ней па и много висок, да ней по–малък или много дърт. Да йе от голям окръжен град, по възможност София. Да ней черен. Да ни слуша Чалга. Да ни слуша и Рап. Да харесва Кубинска музика, ма да не обича сериали. Да има кола, ама такава, че и аз да можи да я карам /за цвета после/. Да плаща сметкити. Да ма води редовно у Моуа. Да жрибец в леглото. Да обича да ходи на: Балет – 1 път на месец. Кино – 3 до 5 пъти седмично. Открит театър – когато има. Танци – от 2 до 6 пъти на месец. Да има компютър. Да можи да мейли по много. Да чати есемеси и най–важното да готви. Пире. Чисти. Да разхожда куче, котка. Да кара колело, мотор, трактор, камион с ремарке и полуремарке /ТИР/, сърф и самолет. Да ней от БСП, ма да ней и от ДПС. Да можи да носи на пари. Да е Принц /ама не Арабски/. Да е каратист, пианист, масажист. Да можи да гледа дица, кокошки, овци, пилци, добитък и друга стока – включително и мени. Сига не се сещам за още друго, ама има...

Младо семейство тръгва на море. Изминават 50 км от София и там жената се сеща, че си е забравила банския.
– Ще купим друг бе жена, спокойно.
– Ама аз си искам моя, свикнала съм с него!
– Абе жена 50 км сме минали назад няма да се връщаме!
Тогава жената се сетила:
– Я чакай това куче дето го взехме с нас нали е дресирано.
Ще му дадем да ме помирише отдолу и то ще донесе банския. Изпращат кучето и чакат 1 час, 2 часа, 3 часа. Накрая се задава кучето и дърпа комшията за онази работа.

Един мърморко отишъл при нотариус. Оня му казал:
– Господине, честито! Вие сте единствен наследник на своя богат чичо. И получавате луксозен мезонет в София, вила на френската Ривиера, замък в Англия, две бентлита, яхта, чартърен самолет, пет милиона лева и едно куче.
Мърморкото мълчал и не реагирал по никакъв начин.
Нотариусът се смаял:
– Ама, какво Ви става? Не се ли радвате?!
Мрънкалникът се замислил:
– А, бе – де да знам... Каква порода е кучето?

Между приятели:
– Моята тъща я блъсна кола в София и оттогава сме само по болници!
– Миналата година моята също я блъсна кола във Виена, но остана на място!
– Абе, Виена си е, ВИЕНА!...