Нови вицове за Адвокати
Задали един и същ въпрос на ученик, икономист и адвокат:
– Колко прави 3+3?
Ученикът веднага отвърнал:
– 3+3 е равно на 6.
Икономистът отговорил:
– Вероятно е 6, но може да бъде и 7, зависи от икономическата конюнктура.
Адвокатът затворил вратата, запалил цигара, седнал на стола си, помислил малко и отговорил с въпрос:
– Колко искате да прави?
– Ало, адвокатската кантора ли е?
– Да, кажете!
– За съвет се обаждам!?
– Слушам ви!
– Наскоро ми откриха раздвоение на личността и това много ми пречи, понеже другото ми аз непрекъснато ме злепоставя пред обществото, харчи ми парите и уврежда органите ми с алкохол, цигари и други. Дали мога да заведа дело и злосторникът да бъде наказан?
– Разбира се, господине, ако искате може нашата кантора да представлява и двама ви, така ще спестите пари от хонорари.
– А каква е процедурата?
– Всичко е много просто, една молбичка ще пуснем, после ще чакаме експертизата, накрая ще се произнесе съдът и негодника заминава в лудницата, а вие спокойно ще продължите живота си.
– А колко ще струва?
– Със съдебните разходи около сто хиляди.
– Ъъ, знаете ли, то той като си пийне всъщност не е толкова лош човек, пък и работи много, старае се, пък си има и приятели, хайде по–натам ще се обадя, дочуване.
– Ало, господине, не затваряйте, елате в кантората да обсъдим по подробно нещата, ще намерим начин да намалим от цената! Затвори, ма тоя изобщо не ми се видя луд, кви са тия доктори, бе, аман!
Адвокат пита новата си клиентка:
– Разкажете ми защо искате да се разведете със съпруга си?
– Значи, преди един месец излезе за малко, само да си купи цигари. Върна се оня ден, и ми вдигна скандал, че вечерята била изстинала.
В Софийския зоопарк вече трийсет и две години се грижил за животните Ефрат Хайванчев. Хайванчев защитавал животните по–яростно от Бриджит Бърдо и ги обсипвал с любов, пред която Росица Кирилова изглеждала като бракоразводен адвокат. Веднъж в края на работния ден, директорът на зоопарка Благо Звереджиев, събрал служителите и им казал:
– Утре сутринта очакваме правителственно посещение, воглаве с царя. Искам всички клетки да са излъскани, алеите да се прекопаят, а животните, Хайванчев, искам да са нахранени и вчесани. Срамота Хайванчев! Днес ходих да ги видя и ми се дорева. Слона е станал такъв слабак, че вече пада от мравояда на канадска... А пък на хипопотама от глад направо си му охипил тамата. Вземай се в ръце бай Ефрате и особенно обърни внимание на лъва. Искам го силен, здрав и горд, като от герба. Пък и имай предвид и, че е символ на монархията – царя най–много него ще гледа.
– Ама шефе – смънкал Ефрат Хайванчев – той лъва е болен от три дни.
– Не ме интересува – ревнал Звереджиев – до утре сутринта да го вдигнеш на крака. Царя какво ще гледа, да не е Костов – да гледа костенурки.
Ефрат преглътнал уместната забележка, запътил се към клетката на лъва и какво да види. Лъвът легнал по средата на клетката и навирил петалата – гътнал се като хлебарка пръскана с мухозол. Такъв ужас Ефрат Хайванчев не бил изпитвал откакто видял за пръв път тъща си.
– Ами сега – царя идва, а лъв няма. "Ще го ям големия корморан" – помислил си Ефрат, усещайки уволнението и видял как цялата му зоологическа кариера минава на лента. Тръгнал Ефрат с една пръчка по клетките и до кръв прехапал устни запял: И от болка пиян Се проклел за това, Че пред царя за срам станахме със лъва. Болиии... И изведнъж на Ефрат му хрумнала гениална идея – да препарира лъва – така хем ще е изправен, хем ще е горд. Метнал го на гръб и право при препараторите. И тъкмо препараторите започнали да обработват животното, на Хайванчев му хрумнала още по–добра идея. Решил да вземе кожата, да влезе в нея и утре като дойде царя на посещение, да мърда и да ръмжи. Цяла нощ обмислял плана си Ефрат и след като не намерил нито един пропуск в него, още в пет и половина сутринта, облякъл лъвската кожа и започнал да тренира горда походка. Към девет часа правителствената делегация пристигнала. И както директорът предположил – царя се лепнал за клетката на лъва. Ефрат ръмжал, посягал с лапа, мятал грива – въобще държал се като истински лъв. Делегацията огледала зоопарка и си заминала, и Ефрат тъкмо си отдъхнал, когато забелязал, че към него се приближава черната пантера.
– Мале изгорях – помислил си Ефрат – царя го излъгах, ама пантерата ще разбере, че съм човек и ще ме изяде. Пот се стичала по гърба му, а пантерата все така зловещо се прокрадвала. Сърцето на Ефрат щяло да се пръсне, като видял как зъбите и проблясвали и макар, че бил лъв, му дошло да вдигне крак като кучетата. В това време черната пантера се приближила и му казала на ухо:
– Спокойно Хайванчев, аз съм Бисерка от счетоводството. Да ти се намират цигари, че на слона му се пуши?
– Подсъдими, защо нямате адвокат?
– Имах, обаче той, след като се убеди, че не съм откраднал тези пет милиона ме напусна.
Катастрофа.
– Имате късмет. Аз съм доктор! – заявява единият шофьор на другия.
– Вие обаче, не. Аз съм адвокат!
Срещу кмета са повдигнати обвинения за непочистване на снега, за несправяне с бездомните кучета и проблема с детските ясли.
Адвокатът:
– Моля, почитаемият съд да погледне на поезията на Христо Ботев, като на свидетелски показания. С римите си, поета ни доказва, че конкретните проблеми съществуват в столичната община още от 1873 "Зимата пее свойта зла песен...", "Псета и вълци, вият в полята...", "Жените плачат, пищят децата..."
Жена обяснява защо се развежда трети път:
– Развеждам се пак, защото след три брака май съм още девствена! Първият ми съпруг беше акушер–гинеколог и само гледаше. Вторият беше психоаналитик и искаше само да си говорим. Третият беше анестезиолог и нищо не съм усетила! Аман от тия лекари! Сега смятам да се омъжа за адвокат и той със сигурност ще ме прекара!
Адвокатски изцепки:
Малко да се посмеем, че то в тази скапана държава за друго не ни остана:))
Твърди се, че тези изречения наистина са произнесени в съдебната зала и са записани дума по дума от съдебните секретари, а впоследствие и публикувани:
Адвокат: Вие с*ксуално активен ли сте?
Свидетел: Не, обикновено лежа.
Адвокат: А сега, докторе, вярно ли е, че когато човек умира в съня си, той не знае за това до следващата сутрин?
Свидетел: Вие наистина ли сте успял да вземете адвокатския изпит?
Адвокат: И така, денят на зачеване бил на 8 август сутринта?
Свидетел: Да.
Адвокат: И какво правехте по това време?
Свидетел: Чуках.
Адвокат: Тя имала три деца… Нали?
Обвиняем: Да.
Адвокат: Колко от тях са били момчета?
Обвиняем: нито едно.
Адвокат: А колко са били момичета?
Обвиняем: Ваша чест, мисля, че ми трябва друг адвокат… Може ли да имам адвокат идиот?
Адвокат: Във връзка с какво бе прекъснат първия ви брак?
Свидетел: Във връзка със смърт.
Адвокат: И във връзка с ЧИЯ ИМЕННО смърт е бил прекъснат?
Свидетел: Познайте.
Адвокат: Може ли да опишете този човек?
Свидетел: Среден на ръст и с брада.
Адвокат: Мъж или жена беше?
Свидетел: Ако в града не е пристигнал цирк, мисля, че беше мъж.
Адвокат: Докторе, преди да започнете аутопсията, Вие проверихте ли пулса?
Свидетел: Не.
Адвокат: Проверихте ли кръвното?
Свидетел: Не.
Адвокат: Убедихте ли се, че не диша?
Свидетел: Не.
Адвокат: Защо сте така уверен, докторе?
Свидетел: Защото мозъкът му беше в буркан на бюрото ми.
Адвокат: Разбирам… Но все пак – може ли пациентът все още да е бил жив?
Свидетел: Да. Възможно е да бил жив и даже да е практикувал в областта на юриспруденцията.
Баща–адвокат казва на сина си, който също е адвокат:
– Ако майка те пита колко съм пил, то кажи...
– Няма да лъжа, но на основание съществуващи между нас роднински връзки мога да се откажа от даване на показания...
При един адвокат се появил дявола и му предлага сделка:
– Ще печелиш всяко дело, ще станеш най–богатия човек на света, но затова всички твои родните ще умрат и ще отидат в ада. Имаш време да помислиш до утре.
Дяволът изчезнал, адвокатът седи и размишлява:
– Така значи: ще печеля всички процеси, да приемем. Ще стана най–богатия човек на земята, да допуснем. Ще умрат всички мои роднини...Не разбирам, къде е уловката.
– Мога да ви препоръчам прекрасен адвокат! Един негов клиент го заплашваше смърт на електрически стол, а той успя...
– Да го оправдае?
– Не, да се пребори за понижение на електрическото напрежение.
Адвокатът казва на прокурора:
– Не виждате ли, че клиентът ми е дебилен?
– Това не е основание да го оправдаем. Все пак, той е човек като мен и вас.
Клиент, току–що наброил по някакво дело за защита значителна сума, пита адвоката си:
– И все пак не се ли страхувате от по–нататъшни трудности?
– О, не... Най–трудното мина.