Нови вицове за Имоти

Черни дупки се получават там, където дядо Господ е делил нещо на нула.
Аз почти щях да си хвана за гадже една психарка, но тя ме заряза преди да се запознаем.
Добрееее, а каква е скоростта на тъмнината?
Как разбираш, че ти е свършило невидимото мастило?
Ако по всичко изглежда, че нещата вървят отлично, сигурно си пропуснал нещо.
Грижете се за бактериите... те са единствените култури, които някои хора си имат.
Депресията е нещо като гняв, само че без никакъв ентусиазъм.
Когато всичко е срещу теб... сигурно караш в насрещното платно.
Амбицията е тъпо оправдание, затова, че нямаш достатъчно разум, за да бъдеш мързелив.
Якото бачкане се отплаща в бъдещето... Мързелът се отплаща сега.
Всеки си има фотографска памет. Някои просто нямат лента.
Пищял: устройство за намиране на мебели в тъмнината.
Много хора спират да си търсят работа, когато подпишат трудов договор.
Аз смятам да живея вечно... колкото повече, толкова по–добре.
Ела в армията, срещни се с интересни хора, убий ги.
Орлите може да летят на високо, но невестулките не ги кълцат в двигателите на самолетите.
Ако работех толкова много, колкото и останалите, сигурно и аз щях да върша толкова малко работа, колкото те.
24 часа има в едно денонощие... 24 са бутилките в една каса бира... Съвпадение? Едва ли!
Танцът е вертикално изражение, за хоризонтални намерения.
Кой е Генерал Фаилуре и защо за бога ми чете по хард диска?
Какво ли става, ако се изплашиш наполовина до смърт, два пъти.
Не успях да ти поправя спирачките, за сметка на това си усилих клаксона.
Защо психиатрите винаги настояват да си казваме името?
Ако от първия опит не успееш, унищожи всички улики затова, че си опитвал.
Ако от първия път не успееш, значи скачането с парашут определено не е за теб.
Заключение е това, до което стигнеш, когато се умориш да мислиш.
На всяко действие си има равна по сила и обратна по посока критика.
Ако откраднеш идея от един човек е плагиатство, ако откраднеш от много – това е проучване.
Две грешки са само едно начало.
Понеделникът е един ужасен начин да прекараш една седма от живота си.
Колкото по–скоро паднеш зад борда, толкова повече време ще имаш да наваксаш.
Чиста съвест обикновено е признак за лоша памет.
Ако ти се налага да избираш между две злини, избери тази, която не си
опитвал никога преди.
Ако си мислиш, че никой не го е грижа за теб, пропусни плащането на
няколко месечни сметки.
Наркотиците може да не водят до никъде, но все пак са един живописен път.
Бих убил човек за една Нобелова награда за мир.
Половината от хората, които познаваш са под средностатистическата извадка.
99 процента от адвокатите дават лоша слава на останалите.
Съвест, е това, което е боли, когато всичко друго ти е наред.

Фреди Меркюри лежи на смъртно легло. До него плачат безутешно Елтън Джон и Джордж Майкъл:
Как ще живея без този мой скъп приятел–реве Елтън.
Аз пък искам да отрежа парче месо от него, след като умре–казва Джордж. ? ? ! !
Ами искам да го изпеча това месо и да го изям, за да почуствам още един път незабравимото усещане как излиза от гъза ми! !

Без да изпадам в подробности, бих описал българите като ненормални... но някак неподправено свежи в лудостта си. Те са свободни и не им пука от нищо, нестандартни са, умеят да се забавляват, календарът им е наблъскан с празници (има такива дори на агнето, рибата, а по Коледа почитат прасето). Живеят щастливо, но обожават да се оплакват. Примерно питаш някой "как си", а той омърлушено вика "все една и съща". Всъщност на тоя човек му се е родило дете, купил си е нова кола и е ходил със семейството си на почивка в Солун. Такива са – не искат да си признаят, че им е добре. Веднъж в разговор на маса в град Вълчедръм един от новите ми приятели каза, че било по–добре кан Аспарух да бил завел българите някъде на запад. Всички го подкрепиха, но интересно, че никой от тях не живееше лошо. Тогава не се замислих над тази българска мечта.
Времето се кани да вали. Стоя вкъщи пред старото викторианско писалище. Какво ли щеше да стане, ако великият кан беше завел народа си да речем в земите на днешна Франция. Първо искам да кажа, как аз виждам този владетел. Впрочем той се наричал Исперих – така е записан в Именника на българските ханове. Бил зъл и рядко кръвожаден човек. Обичал само племето си и бил готов на всякакви жестокости, за да го защити.
Естествено, че не изглеждал, както го представят по филмите. Нормално е да подражава на могъщия си баща и като нов лидер да копира някои елементи от визията на предшественика си – бил висок и жилав, главата му била обръсната с гъста конска опашка на темето, имал черни мустаци във формата на подкова, слизащи надолу към брадичката (като на рокер), а над тях тъмни мрачни очи, пълни със свирепа решителност. Любимото му занимание било да убива хора, сиреч да отнема човешки животи с меча си. Това се доказва от постоянното му участие във военни походи – кой владетел обикаля като луд провинциите си и се занимава непрекъснато с битки!? Повечето историци определят смелия Исперих, като завоевател, но той и хората му просто били бегълци – преследвал ги многомилионният Хазарски каганат.
Дунав пресекли около 100000 души на няколко вълни – толкова останали и на другия бряг. Малобройната орда спряла нашествието на неизчислимия враг с много кръв, но най вече с единство. Зловещият кан спасил народа си, но сам загинал в поредното сражение с хазарите. Повечето хора ще го запомнят с разгрома над ромейския император Константин IV Погонат край Онгъла. За мен обаче Исперих е славен водач, защото спрял изтреблението на българите с героичните си победи на север. Да се върнем в началото – какво ли би станало, ако Исперих беше завел хората си примерно във Франция. Там, като отличен политик, щеше да се обедини с местните галски племена, правейки огромна българска държава. Париж би се казвал Перник, Марсилия – Мелник, а Лион – Пазарджик. Следващите канове биха приели християнството, заздравявайки могъществото на страната си. В непрестанните войни с Англия мисля, че българите щяха накрая да победят. Следователно в Щатите, Канада и Австралия днес щеше да се говори на български (с леки галски заемки, но твърдо "р"). Ню Йорк щеше да се казва Стара Загора, Лос Анжелис – Годеч, а Вашингтон – Аспарухово. Имената на творците също ще бъдат различни: Стивън Кинг – Севар Курт; Марк Твен – Мономурт Токту; Елвис Пресли – Елемаг Паган; Уди Алън – Умор Алцек...
Българите не са фенове на робството, така Ту Пак щеше да си е още жив и здрав, берейки боб някъде в Нигерия под името Нгонго. Опра пък би била козарка, а Майкъл Джексън щеше да продава риба на пристанището в Абиджан. Кенеди (демек Каракра) нямаше да бъде убит, защото в момента на изстрела, щеше да се наведе да изчисти петно от шкембе чорба връз панталона си. Любимите ястия на американците нямаше да са хамбургери и бекон, а таратор и супа от животинско черво. Щеше да има Първа световна война, но не и Втора.
Българският Крал Крум IX (династия Мавруд) побеждава Хитлер в битката при Силистра (днешен Страсбург), после реже главата му и прави от нея клозетно гърне. Филмът "Форест Гъмп" ще се казва "Борил Телериг", а наградите "Оскар" – "Мадарски конник".
Всъщност всички тези предположения са невъзможни поради само една причина – ако българите не бяха заели територията на Балканите, там щеше да се настани в пъти по–могъщият Хазарски каганат. Следователно славянското население би било избито, прокудено или асимилирано, а граничните на Византия области никога не биха се превърнали в държави. Светът щеше да е друг. От липсата на прабългарите историята така щеше да се завърти, та днес децата си нямаше да познаваме. Кан Исперих бил суровият водач на българите. Безсърдечният войн от степите намерил спасение за своя народ. Ювиги, кане, дано днешните ти потомци, настоящите българи, осъзнават какво си направил за тях...

Двама си говорят в парка:
– Правителството лети към Вашингтон с четиримоторен Еърбъс А380. Както летял, единият мотор отказва, после вторият, след него третият...
– Не го знам този виц.
– И аз не го знам, ама добре започва.

След употребата на алкохол, започваш да се смееш безпричинно, говориш повече от необходимото и не умееш да шофираш.

Двама комунисти пият и празнуват девети септември. Вече пийнали добре. Единият казва:
– Отново сме на власт. Що не вземем да конфискуваме на царя имотите пак?
– Не може, сега сме коалиция.