Нови вицове за Перник

Центъра на Перник. Кафе на две нива. На долното седят двама на по кафенце и скучаят… на бара седи мъж и чете сутрешния вестник.
Първият се обръща към втория:
– А бе…
– Оу…
– А на бас, че не можеш са да идеш и да му плеснеш на тоя един зад врата…
– …на к’во?
– Ми, петарка!
– Готооо…
Отива тоя и пляааас:
– Ей, Пешо, къде одиш, бе? К’во стаа… не съм те виждал 100 години, загуби се…
Човека само дето не си пробил дупка във вестника:
– Господине, аз не съм Пешо, имате грешка! Припознали сте се!
– Аууу, човек, верно ли? Извинявай… ма приличаш… извиняаай!
Сяда си и авера вади петарка.
Минало малко време и втория пак:
– А бе…
– Ммм…
– Десет, ако идеш да му отвъртиш още един…
– Нема яд…
Отива до бара и пак – пляааас…
– Пешо! Глей ся! Прайш се, че не ме познаваш, ма те гледам, ти си, бе!
– Господине, бъркате се нещо, не съм Пешо! Ето ви личната карта и спрете с тия грубиянщини!
– Еее, чоек, много съжалявам, ма само, ако знаеш колко приличаш, одрал си му кожата... А не сме се виждали от мноо време. У казармата бе ме заедно.
На човека му писнало да го пердашат и се качил на второто ниво.
Долу тоя си сяда, ония вади десет кинта и му вика:
– Слушай! Двайска веднага ти меткам, ако идеш пак да го положиш тоя!
– Ма немаш грижа…
Качва се горе и пляааас.
– А бе Пеше! Бе те къде си бил, бе, а аз доле един го утепах от бой заради тебе…

Центъра на Перник. Кафе на 2 нива – на долното седят двама на по кафенце и скучаят... на бара седи човек и чете сутрешния вестник...
Първия от двамата се обръща към втория:
– абе...
– оу...
– а на бас, че не моеш са да идеш и да му плеснеш на тоя един зад врата...
– ... на кво?
– ми... петарка!
– готооо!
Отива тоя и пляяяссс:
– еееей Пешоооо, къде одиш бе, шо стаа – не съм те виждал 100 години, загуби се...
Човека само дето не си пробил дупка във вестника:
– Господине, имате грешка, аз не съм Пешо, припознали сте се!
– аууууу, човек, верно ли – извиняай! Ма приличаш... извиняай!
Сяда си и авера вади петарка...
Минало се, не минало – втория пак:
– абе...
– мм...?
– десет, ако идеш да му отвъртиш още един...
– нема яд!
Пак се вдига и отива до бара – пляяяясссс...:
– Пешо! Глей са! Праиш се че не ме познаваш, ма те гледам: ти си бе! Аз съм, не ме ли позна!?!
...!?! Господине!
Не съм Пешо! Ето ви лична карта! Спрете вече с тия грубиянщини!
– Ееее, човеек... мноу съжаляам, ма само ако знаеш колко приличаш – одрал си му кожата! А не сме се виждали от много време – у казарма бееме заедно – домъчнело ми е... бееме си много дружки...извиняай!
На човека му писнало да го пердашат и се качил на второто ниво.
Долу, тоя си сяда, другия му вади десет и му вика:
– Слушай! Двайска веднага изскачам, ако идеш пак да го положиш тоя...
– ... ма немаш грижа!
Качва се горе – пляяяяяссссс!
– Абе Пешо! ...бе те къде си бил бе, а аз доле един го утепах от бой заради тебе...

Три омъжени жени седнали на кафе в един мол. Първата споделила:
– Моят скъперник вечно мрънка, че съм голяма прахосница!
Втората се обадила солидарно:
– То и моят все ми опява, че имам много широки пръсти!
Третата се усмихнала:
– А пък моето слънце няма нищо против да пръскам парички за глезотийки!
Другите две се изсмели:
– Да, бе, да! Докажи ни го! Обади му се пред нас! И му съобщи какво си си купила специално днес!
Оная кимнала:
– Готово!
После си извадила телефона от чантичката. Набрала един номер. Включила на високоговорител. И започнала:
– Ало, Мечо! Днес си купих ботушки от мола. Кафяви, кожени, с катарама! Нали не се сърдиш, мило? Многооо те обичкам!
Чул се измъчен мъжки глас:
– Оффф... Добре, бе! Какво да те правя?... Айде, че имам работа!
След като разговорът приключил, мацката се захилила тържествуващо:
– Е?! Уверихте ли се, че ви казвам истината?
Една от приятелките и попитала объркано:
– Нещо не ми стана ясно. Когато му каза:"кафяви, кожени, с катарама", той разбра ли, че става дума за три отделни чифта?

Как предпочитат в Перник кафето си сутрин?
– Със стружки вместо захар и с цинков прах вместо сметана!

Стига вече с този Перник! Там живеят нормални хора като нас! Ето, сега съм в Перник и си пиша на лаптопа необезпокояван в едно кафе. Паркирал съм си колата без пернишка регистрация отвън, а на якето ми пише "САМО ЛЕВСКИ". Ако перничани бяха такива, каквито ги изкарват, сега някой щеше да дойде и да ми блъска главата в клавиатлзйрфхксетруксдхел.

Стига вече с този Перник. Там живеят хора като хора! Сега съм в Перник и си пиша на лаптопа не обезпокояван в едно кафе. Паркирах си софийската кола отвън, а на якето ми пише САМО ЛЕВСКИ ОЛЕ! Ако перничани бяха такива каквито ги изкарват, сега някой щеше да дойде и да ми блъска главата в клавиатурасф;ифсдф;3уиоффф4иоф8 ф;аф5огДА3иорх3ио2ухфолчФХ3хОЯФИ3ХФяои3фияо ФИОХОЯХчяфхиоо ФЯИОЧХ3 ФЧфяиочхфияиохф75фа57ашФФ4УХУ54;дфхеио$ФГ?ХЕШ@ГШЕГЕГ$ Ш№Г№

Семейство празнува 25–годишнина от сватбата.
– Скъпа, трябва да ти призная – казва мъжът.
– Аз съм далтонист.
– И аз трябва нещо да ти призная – казва жената.
– Не съм от Перник, от Мозамбик съм.

Перник. Мъж и жена хапват супа, но жената сърба звучно. Мъжът става, плясва й шамар и си сяда.
– Ама… Защо! ?
– Сърбаш!
Продължили, жената внимава и след минута – пляяяс, още по–силен шамар.
– Какво сега!? – СЪРБАААШ!
Продължил той, но на жената й писнало и оставила лъжицата. След минутка – пак зверска плесница…
– Ее, ама сега не съм направила нищо!
– Само като се сетя как сърбашеееее…

Семейство празнува 25–годишнина от сватбата си. Мъжът:
– Скъпа, трябва да ти призная нещо. Аз съм далтонист.
– Аз също трябва да ти призная нещо, скъпи. Не съм от Перник, от Мозамбик съм.

Купил един мъж крава. След време я води при ветеринар:
– Млеконадоя е добре, храни се добре, послушна е... в общи линии всичко е нормално, но когато я заведа при бика – сяда си на задницата и не мърда.
– Да не сте я купили от Перник?
– Да, от Перник, а как се досетихте?
– Жена ми е оттам.

Женски феминистки сбор. Става немкинята и казва:
– Аз като се ожених за моя Ханс, и му казах в прав текст "Виж какво, от днес нататък ти ще готвиш. Прибирам се първия ден – нищо не виждам. Прибирам се втория ден – нищо не виждам. Прибирам се на третия,гледам – сготвииил"
Става италианката:
– А аз като се ожених за моя Паоло и му казах в прав текст "Виж какво, от днес нататък ти ще чистиш". Прибирам се първия ден – нищо не виждам. Прибирам се втория ден – нищо не виждам. Прибирам се на третия, гледам – изчистииил"
Става българката (от Перник):
– А аз като се ожених за моя Пешо и му викам: "От днес нататък ти ще готвиш и чистиш. Първият ден – нищо не виждам. Вторият ден – нищо не виждам. На третия,лееееко прогледнах с едното око"...

Седят двама да играят карти и се нареждат ракии, салати, мезета и от дума на дума домакина предлага:
– Абе знаеш ли какво, ако си добър играч да се обзаложим – който бие спи с жената та другия за една вечер!
Речено – сторено. Започва се, една, две, три игри и след петата домакина става и казва:
– Жена, тая вечер за кой ли път отивам да спя с жената на съперника си. Не ме чакай!
Съпругата от другата стая гневно се провиква:
– ИВАНЕЕЕ. СПРИ ДА БИЕШ ХОРАТА НА КАРТИ. ЕГОИСТ... САМО ЗА СЕБЕ СИ МИСЛИШ!!!

В Перник. Това ли е ритуалната зала?
– Да.
– А защо има кръв по пода?
– Ами, имаме различни ритуали?

В Перник:
– Скъпа, излизам да се видя с приятели... ако нещо закъснея, нека синът да запише медицина, а дъщерята право.

– Скъпа, трябва да ти призная нещо. Аз съм далтонист.
– Скъпи, и аз трябва да ти призная нещо. Не съм от Перник, а от Нигерия!

На сватба в Перник попът към младоженеца:
– Честито! Вече сте мъж и жена. Може да ударите булката...

Купил един мъж крава. След време я води при ветеринаря:
– Млеконадоя е добре, храни се добре, послушна е... в общи линии всичко е нормално, но когато я заведа при бика, сяда си на задницата и не мърда!
– Да не сте я купили от Перник?
– Да, от Перник я купих, а как се досетихте?
– Жена ми е от там...

Млада жена, през сълзи, казва на мъжа си:
– Баща ми фалира!
– О, Боже мой! Знаех си, че скъперникът ще намери начин да ни раздели…