Оригинални вицове - София

При откриването на София Ленд директорът кани своя колега от Лос Анджелис на посещение. Когато идва го развеждат и той казва:
– Всичко е добре изпипано, но нямате стая на ужасите.
Нашенецът се учудва и го пита каква е тази стая, а американеца му вика:
– Ела с мен и ще ти покажа.
Отива той в Лос Анджелис и влиза в една стая и като почват едни компютърни ефекти, пушеци, да излизат скелети от пода, на българина му излизат ангелите от страх. Когато излиза от стаята вика на американеца:
– Ела пак в България след 3 дена и ще видиш нашата стая.
От което американеца остава чуден. Пристига след 3 дни той и стаята е готова. Влиза той и тръгва по един тесен и тъмен коридор който става по–нисък и по–тесен накрая стига до една врата и я отваря, тогава влиза в една малка стая, в която има един негър, който е с бял костюм, бала брада
като на Азис и държи една свещ. Американеца остава учуден и мълчи, а негъра му казва:
– Изми ли си дупето? – и духва свещта...

Младеж решил, че е време да се задомява и гостува на родителите на булката с идеята да я иска. Бащата решил да понаучи туй–онуй за "звездата", та го подпитал:
– Ти с какво се занимаваш?
– Уча философия – отговаря гордо бъдещия зет.
– А как мислиш да я издържаш моята дъщеря?
– Смятам да завърша и каквото Господ даде.
– А къде ще живеете?
– Като завърша ... каквото Господ даде.
Беседата продължила в този дух. След като заминали, жената ококорила очи от любопитство:
– И? Какво мислиш за момчето?
– Ми ... пълен прошляк, ама ме кефи, че ми вика Господ!

Двама колеги си говорят:
– Гошо, що си такъв радостен?
– Ще се женя, бе, Пешо.
– За коя?
– За Мимето, от счетоводството.
– Ти луд ли си, бе? Ми то, цяла София е спала с тая, бе…
На следващия ден двамата пак се срещат.
– Гошо, к'во става, размисли ли за сватбата?
– Не, Пешо. Снощи като се прибрах, се загледах в глобуса… Абе т'ва София, нищо не е, бе…

– Тате, какво да правя с 10 лева в центъра на София?
– Потроши ги, бе, сине, веднъж се живее!

В депо София имаше един машинист М.Й., който винаги ходеше на работа с велосипед и след като му свиха едно колело докато е седяло в депото, следващото вече си го качваше на тендера (работеше на парен локомотив 01.19). Един ден возел БВ Ва–Сф от ГО. Като спрял на ЧБ при него дотичал началник–влака и му съобщил, че пътниците от 4–тия вагон чули силен трясък по покрива някъде към Тш. М.Й. се метнал като тигър отгоре на тендера, но от велосипеда нямало и следа. Не казал нищо на началник–влака (как иначе!), но освен че се ядосал от загубата много се чудил как колелото е прелетяло през три вагона. На другия ден накарал майсторите в депото да заварят специални куки отстрани на въглищния бункер, та да си закача новия "Диамант" (чешки, намираха се много трудно). След известно време при прибиране в депо откача колелото, сваля го долу, го подпира на сцепните щанги и се качва пак да си вземе нещата и документите. В този момент го помолват да мръдне машината 1–2м че отдолу имало някакъв гаечен ключ, да го вземат. Той мръдва и сцепните щанги смилат велосипеда на клечки за зъби.

7 златни правила за движение в София:

1. Никога не спирайте заради пешеходец, освен ако не се хвърли под колата ви.
2. Първото зърнато място за паркиране ще бъде и последното. Заемете го светкавично.
3. Винаги се оглеждайте наляво и надясно, когато пресичате на червено.
4. Никога не използвайте мигачи, когато променяте посоката си на движение. Те само предупреждават останалите шофьори да дадат газ и да ви попречат на маневрата.
5. Контактът с очи с шофьор от другия пол отнема предимството ви.
6. Винаги когато е възможно, спрете насред пешеходната пътека, за да попречите на колкото се може повече пешеходци. А ако някой от тях стъпи на зебрата пред вас, дайте газ и клаксонирайте, докато не го изгоните обратно на тротоара. Пешеходците са безправни участници в движението.
7. Паркирайте на тротоарите при всяка възможност, така че пешеходците да бъдат принудени да слязат на улицата. Там другите шофьори ще се погрижат за тях.

Директор на училище събира учителите и казва:
– Поздравявам Ви! Нашето училище е на първо място по популярност в София!
– Защото нашите ученици са решили най–добре задачите на олимпиадата по математика?
– Не, защото нашите ученици са сложили скрити камери в тоалетните!

Мъж отишъл на Централна гара в София, за да си купи билет:
– Имате ли билети за Лом?
– Разбира се.
– Искам един билет – най–далече от тоалетната, в последния вагон.
– Добре. Нещо друго?
– A циганите пред мен, които си купиха билети, може ли с тях в едно купе да бъда?
– Може, щом искате...
– Чудесно, дайте един билет!
Купил той билета, прибрал се вкъщи, а жена му от кухнята се провикнала:
– Скъпи, купи ли билет за мама?
– Няма да повярваш, последният взех!

Шопи решили да си направят екскурзия.
Трагнали към черноморието. На гарата кондуктора ги пита:
– Извинявайте господа билетчета.
– Абе кви билетчета ние сме от София за нас всичко е аванта.
Стигнали и решили да обиколят града с влакче. На влакчето ги питат:
– Извиняваите,билетчета.
– Абе ние сме от София за нас няма билетчета.
Отишли в най–луксозния хотел и на рецепцията ги питат:
– Извинявайте имате ли резервация.
– Абе за нас няма резервация ние сме от София. Искаме най–хубавата стая в хотела.
– Ами господа тя е заета.
– Абе ти не разбрали че ние сме от София. Кажи коя е стаята ние ще отидем да се разберем.
След един час се вращат куцайки целите посинени. Пита жената на рецепцията:
– Какво стана нали бяхте от София.
– Абе ние добре сме от София ама що не каза, че стаята е заета от Пловдивчани!!!

Новини по кабелна телевизия. Говорителят с щастлива физиономия чете:
– Вчера един от посетителите на казино “Роял” спечелил на рулетка два милиона долара. Администрацията на казиното категорично отказа да ни даде повече информация за това знаменателно събитие. Обаче нашият специален кореспондент извърши независимо журналистическо разследване и се добра до смайваща информация. Щастливецът се казва Иван Петров Иванов, роден през 1956 година, зодия “Везни”. Живее в София, на улица “Люлякова” номер 39, етаж трети, апартамент осми. Вратата на апартамента му е лека, двупластов фазер, заключва се с обикновена брава “Декаба”. Работното време на господин Иванов е от 8.30 до 17.30 часа...”

Мутра отива на екскурзия в Япония. Влиза в магазин за очила и казва на продавача:
– Искам едни цайси, ама никой в България да нема такива.
Продавача ровил из шкафовете дълго време и накрая извадил едни очила. На пръв поглед нищо особено, обаче цената 10 000 долара.
– Кви са тия цайси, бе?
– Много специални. Когато си ги сложиш, виждаш всички хора без дрехи. – обяснява продавача – Супер са и имат три години гаранция.
Надянал мутрата очилата, верно всички наоколо голи. Платил ги и си тръгнал. Качва се на самолета, гледа стюардесата, заглежда се в пътниците – всичките голи.
Сваля очилата – всички облечени. Така се занимавал през целия път. Кацнал в София и бързо се прибира вкъщи. Слага очилата и влиза в спалнята. Гледа – на леглото жена му с някакъв мъж. И двамата голи. Сваля очилата – пак жена му с някакъв мъж голи. Пак ги слага, сваля ги – все едно и също. Сваля очилата и ги тресва в земята:
– Мамичката ви японска! А оня ми разправяше, че имали три години гаранция!

Лили Иванова фучала с пистов мотор от София за Пловдив. На магистралата я спрели полицаи с радар. – Лошо, лошо – 90! – поклатил глава единия. Лили свалила каската и казала: – Е хайде, хайде младея за възрастта!

Жена от село казва за мъжа си софиянец:
– Тоя моя не знаеше какво е крава докато не се запозна с мен!

Градският транспорт в София. Внезапно отнякъде се чува блеене на коза. Народът започва да се оглежда. Звукът се повтаря. След това отново. Един мъж вади от джоба си мобилния и отговаря:
– Да, зайче!

Мъж отишъл на Централна гара в София, за да си купи билет:
– Имате ли билети за Козлодуй?
– Разбира се.
– Искам един билет – най–далече от тоалетната, в последния вагон.
– Добре. Нещо друго?
– A циганините пред мен, които си купиха билети, може ли с тях в едно купе да бъда?
– Може, щом искате…
– Чудесно, дайте един билет!
Купил той билета, прибрал се вкъщи, а жена му от кухнята се провикнала:
– Скъпи, купи ли билет за мама?
– Няма да повярваш, последният взех!