Смях до скъсване за Адвокати

Известен адвокат бил повикан в провинцията, за да защитава някакъв обвиняем. Противната страна имала за защитник местен адвокат, който започнал речта си със следните думи:
– Господа съдии, най–напред искам да обърна вниманието върху следното: всички знаем, че когато някой се почувства малко неразположен, обикновено се обръща за съвет към аптекаря. Ако види, че е по–сериозно болен, отива при домашния лекар, с когото преди това често се е съветвал. Но когато е убеден, че случаят е безнадежден, той вика на помощ най–известните специалисти от столицата.


Секретарка влезнала в кабинета на шефа си и казала:
– От сега нататък ще трябва да ми пращаш по 3 хиляди лева на месец!
Ръководителят със сарказъм:
– Кой ти каза това, скъпа?
– Моят гинеколог и адвокатът го потвърди!


Човек източил милиони от ДДС отива при адвокат и му казва.
– Имам толкова пари, не искам да отида в затвора.
Адвоката му го успокоява.
– Няма страхотно с толкова много пари няма как да отидеш в затвора.
И адвоката бил прав, когато приключило делото и го вкарали в затвора нямал ни един лев.


– От днес искам 2000 лева заплата и четири почивни дни седмично! – секретарка уведомява шефа си.
– И кой ти каза, че това може да стане? – с ироничен тон пита той.
– Гинекологът и АДВОКАТЪТ!


Между адвокати:
– И какво ще правим след Страшния съд?
– Как какво?! Ще обжалваме!


Адвокат:
– Господине, колкото ви е IQ–то?
Свидетел:
– Мисля, че виждам добре.


Адвокатите се радват като някой те съди, докторите се радват като се разболееш, от сервизът се надяват колата ти да се счупи, само крадецът се надява да си богат и проспериращ.


В продължение на три години млад английски адвокат прекарвал отпуските си в малка странноприемница в провинциалното сърце на Англия. При последното си гостуване там, той дори завързал любовна връзка с дъщерята на съдържателя. Предвкусвайки вълнуващите дни, които го очаквали, адвокатът отново затътрил енергично куфара си по стълбището на странноприемницата, когато изведнъж се заковал на място. Там на площадката стояла любимата му с невръстно дете на ръце.
– Хелън, защо не ми писа, когато разбра, че си бременна? Щях веднага да дойда, можехме да се оженим и детето щеше да носи моето име.
– Знаеш ли! – казало момичето.
– Когато близките ми разбраха за моето състояние, разговаряхме цяла нощ на дълго и на широко и в крайна сметка решихме, че е по–добре да имаме копеле в семейството, отколкото адвокат!


След дълга раздяла се срещат на кафе син и баща. Бащата бил свещеник, божи човек, а синът – млад и амбициозен адвокат. Както си седели и си говорели кой какво е преживял, на съседната маса започнала кавга между двама бая пияни мъже, която бързо прераснала в батална схватка. В кулминацията на битката участниците в нея извадили по един нож и вече аха да си налетят отново. В този момент синът, виждайки, че работите отиват на зле, предложил на баща си:
– Татко, дай да се намесим и да ги спрем! Тия ще се избият!
А бащата спокойно отговорил:
– Спокойно, сине, изчакай и не се меси. След малко ще има един за мен и един за теб...


– Как се нарича тъжен адвокат?
– Йорист.


– Вицовете за адвокати не се приемат добре.
– Защо?
– Адвокатите не ги намират за смешни, а за останалите хора това не са вицове.


Раят и адът се скарали и раят казал на ада:
– Няма да ви се размине! Ще ви съдим!
Адът се захилил и казал:
– Съдете ни! Всички адвокати са при нас!


Съдебно заседание. Съдят младеж, опитал се да изнасили девойка в двор в 00.00 ч. на Коледа.
Разпитват вещо лице – метереолог:
Съдът:
– Кажете, колко градуса беше темперературата на въздуха по това време?
– Минус 20 градуса!
Подсъдимият не издържа, става и се обръща към съда:
– Е, кажете г–н съдия, на вас ще ви стане ли при минус 20 градуса?
Адвокатът му рязко става и го удря по главата с папката и за да замаже тази обида към съда, казва:
– Ти да мълчиш! На съда винаги му става!


Въпрос:
– Какво означава двеста адвоката на дъното на морето?
Отговор:
– Едно добро начало.


– Господин адвокат, нали ми обещахте, че ще оправдаят жена ми, а ето че са я осъдили?
– Щях да я оправдая, господине, но по време на процеса не можах да се вредя от нея и да кажа и думичка!


Адвокат по бракоразводни дела търси интелигентна жена, вярваща във вечната любов, за създаване на семейство.


– Знаете ли как да спасите давещ се адвокат?
– Не?
– Супер!


– Подсъдими, защо сте се отказали от признанията си?
– Адвокатът ми ме убеди, че съм невинен.


Малко провинциално градче. Съдебно заседание. Прокурорът, вика първият си свидетел – баба Мара.
– Бабо Маро, познаваш ли ме?
– Знам те Гьоше, още от дете те знам и честно да ти кажа, ти много ме разочарова, Гьошко. Ти майсторски лъжеш, изневеряваш на жена си, говориш зад гърба на приятелите си, манипулираш 'ората, имаш се за голяма работа, ама си си един дребен бюрократ.
Прокурорът направо останал като ударен от гръм, но все пак събрал сили и казал:
– Бабо Маро, а познаваш ли ония там? И посочил адвоката на подсъдимия?
– А, знам го. Как няма да го знам. Той е рядко тъп и глупав, изобщо не му пука за клиентите, само гледа да им 'земе парите, пияница, ку*вар, чука редовно и твоята жена...
Съдията, прекъснал свидетелката и повикал прокурора и адвоката при себе си:
– Само некой от вас да посмее да я пита нещо за мен, и ще ви осъдя вас двамата...


В съда в малък град, прокурорът призовава първия свидетел – стара бабичка.
Започва с въпроса:
– Мисис Джонс, вие мен знаете ли ме?
– Разбира се, че ви знам, господин Уилямс. Знам ви още от малък, и да си призная съм много разочарована от вас – вие лъжете, изневерявате на жена си, манипулирате хората и говорите гадости зад гърба им. Вие се мислете за голяма работа, защото нямате достатъчно мозък, за да разберете, че сте само един обикновен бюрократ.
Прокурорът е шокиран, не знае какво да прави нататък, стига до другия край на залата и пита:
– Мисис Джонс, а знаете ли адвоката?
– Ама разбира се, че го знам. Знам го господин Бредли от бебе дето се вика. Той е мързелив и има проблем с алкохола.
Не може да има нормални отношения с никой, да не говорим, че изневерява на жена си с три жени. Между другото, една от тях е вашата жена. Да, знам го.
Адвокатът стои ни жив, ни мъртъв.
Съдията помолил и двамата юристи да се приближат при него и съвсем тихичко казва:
– Ако някой от вас, идиоти такива, попита свидетелката дали ме знае, ви пращам и двамата на електрическия стол!


На телефонно позвъняване с въпрос "Може ли да се обади майка ти или баща ти?" 7 годишно хлапе, чиито баща е адвокат, а майката – съдебен лекар, отговаря:
– Няма ги...
– А, къде са?
– Тате е в затвора, а мама в моргата...


Петима хирурзи, пият кафе и си говорят за работа.
Първият:
– Значи, най–лесни за опериране са счетоводителите. Отваряш ги и всичко вътре е номерирано..
Вторият:
– На мен пък, най–любими са ми библиотекарите – отваряш ги и вътре всичко е по азбучен ред..
Третият:
– Елтехниците са още по–лесни. Отваряш ги и всичко вътре е с цветна маркировка..
Четвъртият:
– Адвокатите пък са най–удобни. Нямат сърце, гръбнак, а главите и задните им части са взаимозаменяеми...
Петият:
– Всички вие грешите, колеги! Инженерите са най–лесни за опериране, защото винаги ти влизат в положението, ако нещо остане в повече след операцията...


Един инженер, поради административна грешка, го изпратили в ада вместо в рая. Господ след време разбрал за грешката си и отива в ада да оправи нещата. Слиза долу, гледа в ада някакви паркове, градини... градски транспорт... wi–fi и какво ли не още...
Отишъл при Сатаната:
– Какво става тук? Какви са тия чудесии? Тук ад ли е, или какво?
Сатаната рекъл:
– Ами онзи инженер, където ни го пратихте, всичко направи. Имам си и климатик. Направо си живеем живота.
Господ отвърнал:
– Веднага да го връщате при нас, той не е за тук, станала е грешка.
Сатаната:
– Ааа, ще има да взимаш. Да сте мислили навреме. Не го давам сега.
Господ:
– Пускаш го, иначе ще те съдя!
Сатаната:
– Ха–ха... И откъде мислиш да си вземеш адвокат?