Смях с София
Отидох на работа в Израел още деветдесета година. Там в град Назарет се събрах с една руска еврейка, дете ни се роди. Кръстихме го на баща ми — Христо. Един такъв русоляв, синеок — не еврейче, а ангелче. Жената няма претенции за вяра, нали идва от страната на Ленин и Сталин — атеист. Обаче аз малко си вярвам и особено като си дойда в София, винаги ходя в църквата „Александър Невски“. И това лято така направих. До нас една баба — слаба, черна и парцалива — плаче и Богу се моли за дребни човешки неща: още двайсетина лева към пенсията, да е зимата мека, че малко въглища да изгори, да докарат от евтиния аспирин… Синът ми никога не е виждал сиромашия и през цялото време гледаше бабата в устата с усилие да разбере всичко — все пак българския му е само от мене. По едно време очите му се наляха, пусна ми ръката и приближи към нея.
– Бабо, не плачи. Всичко ще се оправи. Ще имаш пари. И ще е топло, много топло… Лекарствата няма да ти трябват…
Тя отвърна очи от иконите, погледна го — бял, с руси къдри, добър, сякаш не е от този свят, и унесено попита:
– Кой си ти, миличкото ми?
– Христо.
– Откъде си, ангелче?
– От Назарет.
Бабата тупна като круша… Докторите в „Пирогов“ не успяха да я убедят, че е говорила с обикновено българско еврейче…
Един германец дошъл в България. След като от летището до хотела платил за такси почти толкова, колкото за самолета от Берлин до София решил да ползва само обществен транспорт. Качил се той на автобуса и седнал до една бабичка, която му се сторила съвсем безобидна. Както пътували бабичката забелязала конец да се подава от панталона на германеца.
– Я да си го навия, може да ми потрябва – рекла си тя.
Да, но конеца се оказал доста дълъг и тя си навила доста голямо кълбо.
Завърнал се германеца от командировката и го попитали как е в България.
– Бях чувал, че там много се краде, но те са просто факири, бе! Без да се усетя ми откраднаха долните гащи!
София. Пиков час.Цариградско шосе. Нарушавайки всички писани и неписани правила за движение, баба тръгва да пресича улицата. Звук от спирачки и ... удар. Бабата попада под колелата на VW Тоuаrеg V12. В този момент, в резултат на внезапното спиране, в джипа се врязва Аudi Аllrоаd Quаtrо, в него – Меrсеdеs Gеlеndwаgеn, а зад него верижно се натрисат Наmmеr Н2, Тоуоtа Lаnd Сruisеr 100 и Роrsсhе Сауеnnе. Шофьорът на Сауеnnе–а излиза от колата си, оглежда внимателно цялата картинка, цъка с език и с възхищение произнася:
– Е, на това му се казва луксозна смърт!!!
Една баба пътувала към София, за да навести внуците си. В трамвая дочула, че който искал да излезе, се обръщал към младежа, застанал на вратата с "пардон". Дошло време и тя да слиза и казала на младежа: "Пардоне, пази се, баби, да мина..."