Смешки за култура

Какво означава да бъдеш щастлив?Да бъдеш щастлив не означава да имаш идеален живот.
Да бъдеш щастлив означава да си влюбен в живота,
въпреки всички предизвикателства, загуби и разочарования.
Да бъдеш щастлив означава да не бъдеш жертва
на проблемите си, а да се превърнеш в автор на житейската си история.
Да бъдеш щастлив е завоевание, а не дело на случайността...
Парите могат да ни осигурят удобство и сигурност, но с тях не можем да си купим щастлив живот. Парите купуват легло, но не и почивката. Купуват ласкатели, но не и приятели. Купуват скъпи подаръци, но не и любов. Купуват билет за празничното шоу, но не и весело настроение. Плащат за образование, но не те учат на изкуството да мислиш.
Успехът в училище и в работата носят слава, но не и щастие. Славата предизвиква аплодисменти, но не носи радост. Създава обкръжение от хора, но не прогонва самотата.
Академичната култура подхранва интелекта, но не е емблема на щастливия живот. Ученият може да обясни факти от външния свят, но рядко може да говори за себе си. Превърнал се е в научен гигант, но е безпомощно дете пред провалите и предизвикателствата на живота.
Човекът винаги е обичал властта, но властта не създава щастлив живот. Един човек може да ръководи цял един народ, но да не знае как да управлява емоциите си и да е лош лидер на самия себе си.
Да бъдеш щастлив не означава над теб да има безоблачно небе, пътища без препятствия, работа без умора, връзки без разочарования.
Да бъдеш щастлив означава да намериш сила в прошката, надежда в битката, сигурност в страха, любов в разделите.
Да бъдеш щастлив не значи просто да цениш усмивката, а да бъдеш въздействаш върху тъгата. Не само да празнуваш успеха, а да се учиш от провалите. Не само да изпитваш удоволствие от аплодисментите, а да намираш радост в неизвестността.
Да бъдеш щастлив означава да пребродиш пустините извън теб, но да си способен да откриеш оазиса, скрит в душата ти.
Всяка сутрин да благодариш на Бога за чудото на живота.

Учител по физкултура:
– Събличайте се! Идвааааааааам...

Ако детето ви хване шишето на прощъпулника, не се притеснявайте! Може да му е писано да стане министър на културата.

Из „Дневникът на една майка:“
6:50 Събудих сина си. Включих каната за чай.
6:55 Събудих сина си. Направих бъркани яйца.
7:05 Събудих сина си. Беше заспал в тоалетната.
7:35 Отиде на училище. Върна се – забравил си тетрадката по писане. Пак отиде на училище.
8:32 Изпрати ми есемес – забравил си е тениската за урока по физическо. Моли ме да я занеса.
9:05 Излязохме с малкия от къщи. Разходката сутрин е полезна. Особено при минус 19. Носим тениската.
12:35 Позвъних на сина ми – да му кажа да не се бави след часовете. На улицата е минус 18. Не си вдигна телефона.
12:40 Позвъних на сина ми…
13:10 Облякох малкия. Тръгнахме да търсим големия. Полезно е да се разхождаме. Особено на минус 18. А, това вече го казах…
13:20 Намерихме го в училище. Пързаляше се по леда, излъчваше щастие. Обещах си да не му се карам. Не си изпълних обещанието.
13:30 Вкъщи сме. Оказа се, че тренировката е преместена за 15:00 ч., не разбрал по–рано. Изглежда объркан и разкаян. Убедителен е. Пих валериан. Беше ми обидно.
13:50 На въпрос за оценките ме зарадва с шестица по английски и по физкултура.
14:00 В електронния дневник е отбелязана оценка 2 за контролното по английски. Изглежда разкаян. Не искал да ме разстройва. Беше убедителен. Пих валериан. Изпитвах тъга и обида.
14:30 Дадох му пари за пътуване, телефон и ръкавици (беше ги губил два пъти), изпратих го на тренировка.
17:30 Ходихме с мъжа ми и с малкия по магазините. Звъних на големия по смартфона, номерът беше недостъпен. Звънях на домашния телефон. Не вдигна. И така шест пъти. Разтревожих се… Да, аз съм майка!
18:10 Прибрахме се вкъщи, намерихме го на паркинга. Почти снежен човек. Загубил си ключовете. Батерията на телефона паднала. Изпитах облекчение и желание да го убия. Но облекчението беше по–силно.
18:30 В найлоновия плик на гирите имаше пясък. Разсипа се. Любознателният ми син беше разкаян. Не особено убедително. Пуснах прахосмукачката, но на светлобежовия килим пясъкът не се виждаше добре.
19:00–21:00 Подготвяхме уроците. Без коментар. Как беше ще напиша отделно.
21:10 Запали тоалетната хартия, стопи седалката на тоалетната чиния. Отрече. Пред лицето на железните доказателства се предаде. Не показа да е разкаян. Изгубих способност да изпитвам емоции. Дадох валериан на мъжа ми.
22:00 Легна си да спи. Не отидох да го целуна преди лягане. Аз също съм човек, имам право да съм обидена.
22:03 Отидох да го целуна преди да заспи. Аз съм майка. Нямам право да съм обидена.

Мъж и жена в разгара на скандал...
Той:
– На тебе цците ти са малки!!!
Тя:
– А, на теб... на теб... (започва да си мисли на ум – в скса е супер, заплатата му – прилична, общата култура – висока, лицето и фигурата – красиви, приятелите му – мили и умни)... А, на теб жена ти е с малки ц*ци...!!!

Ицо Стоичков, човек, който е обикалял насам–натам, естествено разбира от кино, изкуство, култура... та разглеждал една изложба на световно известен художник. По едно време дошъл уредника на изложбата и го попитал: – Мистър Стоичков, да ви помогна с нещо?
– Не, благодаря. Знам, че това е известната картина "Селянин люпи семки" от 17век.
– Не, мистър Стоичков, това е венецианско огледало от 15 век!

Трима си разговарят:
– Аз съм историк. Изследвам индианската култура и затова карам червен джип Grand Cherokee.
– Аз пък имам фирма за светещи реклами. Затова колата ми е син Crysler Neon!
– Ами аз какво да кажа... Аз работя в една лаборатория за анализ екскременти. Затова колата ми е кафяв Ford Probe!

– Скъпа, утре ще те водя на сватбата на най–добрия ми приятел.
– Какъв приятел? Каква сватба? Защо чак сега ми казваш? Нямам какво да облека! Ами подарък?
– Но, скъпа, "Сватбата на най–добрия ми приятел" е филм с Джулия Робъртс. Май трябва да поработиш върху общата си култура!
– Ха, ти ли ще ми говориш за култура, дето тръгна на "Лебедово езеро" с въдица на рамо!?

– Мамо, какво значи бит и култура?
– Вицешампион по бокс, слуша химна на победителя.

Две млади родопчанки изпуснали последния автобус от Пловдив за Смолян. Решили за по–безопасно да пренощуват на пейките в чакалнята. Двама младежи обаче ги прикоткали да пият по едно питие. Пък и преспали с тях. На сутринта двете отново се срещнали на гарата. Следният разговор се провел помежду им:
– Тебе чукаха ли та?
– Ъ–хъ, в устата!
– И оти в устата?
– Оти му е ейтолку културата?

Мъж казва на жена си:
– Слушай, таковата, утре сме на сватбата на най–добрия ми приятел с тази, как беше....Джулия Робъртс!
– Що чак сега ми казваш, бе? Не можа ли да ме предупредиш по–рано? Какво ще си облека, а? А подарък? Къде ще търсим по това време подарък?
– Ама много си тъпа, да знаеш! Това е филм, ма...ки–но. Филмът се казва "Сватбата на най–добрият ми приятел". Леле колко си далече от културата!
– Ти ли ще ми говориш за култура, бе? Когато миналият път ти казах, че отиваме на "Лебедово езеро", кой влезе в операта с въдица?

– Ти стана културист? Помня каква трагедия беше по физкултура.
– Но по химия бях пълен отличник...