Смешни истории за София

Влакът Варна – София. В купето съпрузи и случаен мъж. Съпругата, през целият път се кара с мъжа си, нагрубява го, обижда го и е все недоволна. Съпругът излиза в коридора да пуши. Случайният спътник също излиза и му казва:
– Извинете, аз съм психиатър и срещу 200 лв. ще я взема в клиниката и ще я оправя. Няма да я познаете.
– Аз я водя в Перник, там срещу 20 лв. Ми обещаха да я излекуват с винкел, и казаха, че също няма да я позная...

Безумни въпроси и отговори:

1. Защо слонът не може да кара кола?
   – Защото няма книжка.

2. Защо пада дъждът?
   – Защото няма стълба по която да слезе.

3. Защо всички в автобуса си дупчат билети, само джуджето не?
   – Защото има карта.

4. Как е бъдеще време на глагола "прозявам се"?
   – Спя.

5. Какво е разстоянието от Земята до Луната?
   – Колкото от Луната до Земята.

6. Какво ще стане, ако котка изяде вафла "Морени"?
   – Котка трепач.

7. Какво става, когато един лимон попадне в Ада?
   – Лимонада.

8. Какво означава $O$?
   – Помощ, трябват ми пари.

9. Какво в заек е отзад, а в котката отпред?
   – Буквата "К".

10. Лягаш да спиш в 8 ч. и ставаш в 9 ч. Колко часа си спал?
    – Един.

11. Иван има 17 овце. Всички, освен 9 умрели. Колко овце са останали?
    – Девет.

12. Пилот си на самолет. В София се качват 10 пътника. В Пловдив слизат 3 и се качват 15. В Стара Загора се качват още 6 и никой не слиза. На колко години е пилота?
    – На колкото си ти!

13. Колко 9 има в числата от 1 до 100?
    – 20.

14. Може ли мъж в България да си ожени за втората братовчедка на вдовицата си?
    – Не.

15. Колко вида животни е взел Ной в ковчега си?
    – Един.

16. Колко завоя има в света?
    – Два – ляв и десен.

17. Почти всеки месец има 30 или 31 дни. Кой месец има 28?
    – Всички.

18. Два влака тръгват едновременно от София и Бургас. Срещат се по средата. Кой е по–близко до София?
    – Тръгналия от София.

19. Кой цар имал най–голяма корона?
    – Този който имал най–голяма глава.

20. Къде моретата са сухи?
    – На картата.

21. В какви чинии се сипва таратора?
    – Празни.

22. Какво е пара?
    – Вода в момент на вдъхновение.

23. Какво е килим?
    – Забогатяла черга.

24. Защо хората носят чадъри?
    – Защото чадърите не могат да ходят.

25. Какво става, когато се прегърнат две стоножки?
    – Цип.

26. Кога жените са най–безпомощни?
    – Когато лакът на ноктите им още не е изсъхнал!

27. Кое е най–лошото, което можеш да пожелаеш на микроб?
    – Много здраве!

Нейде из центъра на София:
– Нямачи ли ут чиквата?
– Има, тук вляво.
– Дайчи ми чечири!
– Извинечи, Вий да ни счи от Бургас!
– Въ–ъ–й, и Вий лй!

Баща му беше в положение човек, имотен беше и гледаше съответно на живота, а то какво прави, какво струва, не зная, ама замина момче младо и хубаво, като цъфнал гюл, наука да учи в София, стоя колкото стоя, току се върна един ден смачкано, рошаво, мършаво, гаче ли като свети Ивана се е хранило със скакалци и див мед само. Заряза и наука, и всичко и започна със земята да се бори като нас. Питам го веднъж:
— Стефко бе, че какво, такова, си отпаднал в телосложението и бузите ти залесени тук–там на участъци?
— Аз — кай, — бай Димо, тъй си живея, такова ми е — кай — убеждението. По природата се водя — кай.
— Ама не се ли храниш — думам, — не похапнуваш ли си повечко, та си се източил като бобена вейка?
— Храня се, похапвам си, ама месо не ям и каквото взема — сурово го вземам. С плодове — кай, — със зеленчуци, с ядки и сокове поддържам живота. Орехи ям — казва — много, защото те са четири пъти по–хранителни от месото, четири пъти — от яйцата и повече от десет пъти — от млякото. Имат си — кай — и тлъстините, и захарите, и белтъците.
Ха сега де! Орех с белтък!
— Е, хубаво — казвам, — сурови ги ядеш, ама боб суров може ли да се яде? Картофи ядат ли се? Сурови тикви, да речем, само прасетата, да прощаваш, такова…
— Тъй — казва, — сурови си ги ям, защото огънят — кай — ги разваля. Променя им — кай — химическия и енергическия състав и ги прави — кай — по–мъчно смилаеми.
И това не бях чувал, и това научих! Бря, пуста наука, бря! Побърка ни хубавите момчета и вер селям!
Питам после поп Еня вярно ли е, дето го разправя.
— Вярно е — кай. — Не му знам — кай — каква вяра изповядва, съботник ли е, от жълтото братство ли е, ама и хляб не яде, а кълве житото като мисирек. Леля му Райна разправяла на попадията. Сурово го кълвял, или пък го топял в студена вода и го джвакал като дъвка, песоглавецът му с песоглавец! Сохрани боже!
Кръсти се попът и разправя, а аз се пуля насреща му и се чудя и мая.
— А бе какво се чудиш — обажда се Лъжлив Съби, — и бъзуняк яде момъкът, и млечък, и капикоса, и каквото му попадне. На моята нива — кай, — до гробищата, синора го е опасал като магаре до дъно. Ами! И тръне имаше тук–там, и тях ги няма.
Един ден — кай, — като гледал как сладко пасат конете люцерната в хаджи Дончовата ливада, да вземе да се намъкне и той, че да нагъва люцерна, да нагъва, додето му се издул коремът като на малко циганче, кога яде варени тикви. Щял да се пукне момъкът и да експлодира без малко.
Разтривали го, церили го, хеле му преминало.
— А бре, майка — думала му кака Деля, — ами че може ли тъй като добитъка?… Ами че хайде, да речем, прияло ти се е люцерна, ами че посоли си я малко, полей си я с оцет отгоре, че тогава! А то тъй на какво прилича?
Оттогава — кай — не е хапвал вече люцерна. Кощрава почна да нагъва и по–добре му е на момчето, заглади му се косъмът и брадата му по–честа стана.
— Ех, Събко — думам му, — смеем се ние и се подиграваме, ама знам ли? Както ми е тръгнало и на мене толкова време без работа, дали няма да се пиша и аз в неговата партия, че да тръгнем кооперативно да пасем по синорите. А?!

Господ решил да даде на България к*pви. Пуснал 20 в Видин, 200 в София, 100 в Пловдив, минал на изток и пуснал 40 в Добрич и 20 в Шумен. Стигнал до Свищов и един ангел го попитал:
– А тук няма ли да пуснеш?
A Господ отговорил:
– Аз от ука ги взимам!

Стига сте се снимали до разни отрупани маси и софри, че онези управници в София си мислят, че всичко ни е наред...

– Тъща ми я блъсна кола в София. Едва оживя.
– А моята я блъсна кола във Виена.
– И?
– Ми уби я на място.
– Еееех, Виена си е Виена...

– Живееш във Варна и не можеш да плуваш?!
– А ти като живееш до летището в София да не би да можеш да летиш?!!

Пътува девойка, младеж и военен в едно купе на влака София–Пловдив... Момъкът се пробва и заговаря девойката:
– Вие от Пловдив ли сте или от София?
– Ами, какво да ти кажа – между двата града съм – единият ми крак е в София, другият – в Пловдив...
– Ех, как искам да съм по–средата, в Ихтиман – закача се младежът...
Военният се обажда:
– Не ти трябва, момче, служил съм там, знаеш ли каква миризлива дупка е?

Английски лорд и съпругата му в купе на влака София – Враца:
– Скъпа моя, това е чудно красивото Искърско дефиле. Приготви се да видиш мястото, където преди тридесет години за първи път те видях и безумно се влюбих в прелестите ти – ти беше млада козарка и пишкаше горе на Черепишките скали. Не издържах на вълнуващата гледка и дръпнах внезапната спирачка. Заведох те в Англия, оженихме се и ето, вече тридесет години живеем щастливо, обградени от деца и внуци; ето след малко… В това време стюардът на вагона минава, запалва осветлението и спуска завесите на прозорците.
– Ама, защо… искаме да гледаме тая чудна природа – роптае лордът.
– Не може, следва грозна гледка, излагаща ни пред света. Преди тридесет години някакъв шантав английски лорд, видял млада козарка да пишка горе на скалите, дръпнал внезапната спирачка и се оженил за козарката. Оттогава, вече тридесет години, когато минават влакове през дефилето, горе е пълно с пикаещи козарки.