Смешни вицове Варна

Пътуват по магистралата за Варна през Пловдив, Бойко Борисов, Делян Пеевски и Вальо Златев. Стигат някъде около Чирпан – гледат огромен завод, нещо грандиозно. Бойко подскочил и вика:
– Ама как!
Делян Пеевски:
– Спокойно, той е мой.
Продължават си по пътя, стигат около Сливен и гледат там перки за ток, Бойко пак подскочил:
– Какво е това? Ама как, бе?
Вальо Златев със спокоен тон:
– Те са мои.
Продължили по пътя, наближават Бургас – там пък огромни хотели, комплекси. Чудо! И Бойко пак не издържа:
– Какво става, бе?!
Делян Пеевски го успокоява:
– И те са мои.
Бойко вече замислен:
– Баси! В тая държава само вие ли работите?

В ресторанта на Централна гара софия на една обща маса пият, пеят и се веселят 10 човека. Когато алкохолът ги удря в главата по радио–уредбата се чува:
– Внимание! Бързият влак за Варна заминава от 5 коловоз.
Скачат десетимата да гонят влака. В движение се качва първия, втория, петия... деветия, десетия тича не успява да се качи, спира и започва да се смее.
Доближава се до него човек видял какво става и започнал да го хока:
– Абе, не те ли е срам? Не стига че си се напил. Не стига, че всички се качиха, а ти изпусна влака, ами отгоре на всичко се и смееш.
– Е как няма да се смеея бе? А'м че тия дето се качха мене ме изпращаха.

Разговор между двама горди собственици на "луноходи" във Варна:
– Много яки дупки! Голям кеф! Минавам през тях с пълна газ!
– А пък аз преди дупката спирам, оглеждам да не играят вътре деца и тогава минавам!

Един приятел разказва на друг за отпуската си:
– Представи си, качвам се на нощния влак във Варна, а в купето аз и една разкошна блондинка. И никой друг! С нея пийнахме...
– И?
– Какво и? Съблича се тя – жестоко тяло! Такива крака, ц*ци! А какво правихме само... И после изведнъж започна да плаче. Разправя, аз съм такава мръсница, имам си такъв готин мъж, толкова ме обича, толкова ми е верен, а аз да взема така да направя, никога няма да си простя... Така се разкая, че даже и аз се раплаках.
– А после?
– Какво после? Чак до София, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се...

Две момчета в родната казарма, неразделни приятели. Навсякаде и всичо вършели заедно. Но дошъл денят да се уволняват, тогава единият рекъл:
–Абе друже, толкова време заедно, всичко правихме заедно, да вземем да се наеем, че да се ЗАПОМНИМ!? Утре се уволняваме и може никога да не се видим!
–Амиии, съгласен съм!–казал другия – Кой ще ее пръв?
–Аз, нали идеята беше моя!
–Добре!–казал другият и се надупил.
А първия му го набил и заклатил. След малко свършил и тогава приятелят му казал:
–Хайде сега е мой ред!
А парвия му отварнал:
–Не не!!!
–Как така не?
–Ами така ще ме ЗАПОМНИШ по добре!!!

Жена се обажда на любовника си:

–Скъпи, мъжа ми замина за 2–3 дена до Пловдив, ще дойдеш ли? Знеш ли как хубаво ще си изкараме – сами ще бъдем. Любовника й отива, тя сложила салатка, сядат, хапват, пиват, събличат се и лягат в леглото, а в това време мъжът й се прибира, забравил нещо и ги вижда заедно голи в леглото и вика:

– Малеее, какво ще правите тука? Ти кой си бе, ти , че ееш жената, така ли? Ела сега да те наеем в кухнята, да видиш как се е*е!

Хванал го, теглил му един к*р и го изгонил.

Минава един месец и жената пак се обажда на любовника си.

–Скъпи, извинявай за предния път, ама тоя моя все забравя по нещо, ама сега замина за Варна и съм сигурна , че няма да се върне.

Той пак идва хапват, пийват, тамън се събличат и мъжът й пак се връща:

– Абе ти к'во праВИш тука ? Те тая значи ще ееш жената! Я ела сега да те наба в кухнята, да видиш как се ее! Пак го набал, пак го изхвърлил. Трети път се обажда жената:

–Съжалявам, че така се случи, ама тоя моя все забравя по нещо, ама виж какво сега, тоз път замина за Москва от там ми се обади, няма начин да се върне.

–Ами той мъжът ти като няма да идва ... аз за какво да идвам ?

Три студентки вървели към морето. Двете отказали на един готин тип да се качат в колата му. Третата приела. Като стигнали във Варна, пичът попитал:
– Защо ти прие?
Тя му отговорила:
– Едната ми приятелка учи география и не знае на кой полюс живее, втората учи история и не знае в кой век живее, а аз следвам математика и знам, че е по добре 18 см между краката, отколкото 180 км под краката.

Една блондинка скочила в океана като излезнала друга блондкинка е попитала
– Абе ти какво търсише долу съкровище ли
– Другата и отварнала не търсих ЛЕОНАРДО ДИ КАПРИО

Варна. Кеят. Седи варненец и люпи семки...
Във водата някакъв крещи:
– Help me! Please! Help me!
Минава друг варненец и пита:
– Ко стааа тука, ва?!
– Тука. Некакъв. Едно време, вместо да се учи да плува, учил английски...

Варна. Кеят. Седи варненец и 'люпи семки. Във водата някакъв крещи:
– Help me, please, help me...
Минава друг варненец и пита:
– 'Ко сттаа ва?...
– Тука, некакъв, едно време вместо да се учи да плуА, учил английски...

Според последни данни на Ем Пи, Ем Пя, в столицата е отчетен най–висок ръст на СЕЛОпозитивни граждани, следват Варна и Майна Таун...

Полет на "България Еър" от София до Варна.
Пътник към стюардесата:
– Госпожице, защо летим и се тресем така?
– А кой Ви е казал, че летим... едни триста–четиристотин километра са... и така ще стигнем!

На времето зебрата дошла у нас на официално посещение. Както сега, така и тогава веднага спретнали на африканската гостенка обиколка на страната за да се запознае с интересните неща и да види докъде сме втасали. През Северна България стигнали до Варна, оттам до Бургас и след това през Южна България се запътили към София. Каквото и да покажели на зебрата по време на обиколката тя все казвала – "Такова съм виждала" или пък "И ние си имаме такова". Образована била, не била загубена. Когато наближили софийско равно поле, тя пожелала да походят пеша, за да се разтъпчат. Не щеш ли по това време покрай пътя кротко, кротко пасло едно магаре. Видяла го зебрата и се ококорила:
– Какво е това?
– А, това е нашенско софийско магаре.
Мернал Марко шарената гостенка, натопорчил се и започнал да си тупа по корема с баданарката.
– А за какво му е това? – пита любопитната гостенка.
– А бе ти си съблечи пижамата и ще видиш за какво ми е това! – осведомил я Марко.

На спирката:
– Извинете, как да стигна до Катедралата?
– Качвате се на номер 14 и ще слезете след 3 спирки и ще сте на място.
– Ама, аз току–що слязох от рейса! Един господин ми каза да сляза на тази спирка?!
– Човече, във Варна си... сигурно този, който си питал се е возил прав, а ти си седял.

Някой си чуек, разхождайки из Варна – влязъл в магазинче за сувенири. Харесал си една изкусно изработена и наглед стара бронзова котка и попитал за цената и.
– Десет кинта за котката! – рекъл продавачът – и още 1000 за историята и.
– А не може ли само котката да взема? Не ме интересува историята.
– Хубаво, ама ще се върнете, сигурен съм в това.
– Пхъ! – изпръхтял презрително туристът, взел котката, оставил десетак и си излязъл.
Още на входът някаква улична котка присламчила към него. След няколко крачки от близкият двор изскочили още три–четири, на първото кръстовище го посрещнали нови десетина. Човекът крачел все по–бързо, но напусто – отвсякъде извирали още и още и още и още и още и още и още котки и тръгвали след него. Затичал се ония, а вече хиляди котки го преследвали. Стигнал до краят на улицата – пред него – само море. Не знаейки какво да прави, туристът с все сили метнал бронзовата котка в морето, а ордите котки профучали край него и наскачали след сувенирът. Туристът седнал запъхтян на вълноломът, държал тимберицата си в ръце, не можейки да повярва на видяното, след това хукнал обратно към магазинът.
– Хи–хи–хи! – потрил ръце търговецът – нали ви казах, че ще се върнете? Една бимберичка и имате историята?
– Не ме интересува историята – рекъл запъхтян човекът – Малък бронзов политик, имате ли? Имате ли?