Страшни вицове с Адвокати

Отишъл Тодор Батков на църква да се помоли. Изневеделица обаче му се явил самият Бог:
– Кажи чадо мое, какво ти тежи на душата?
– Оооо, дядо Боже, много ти се моля кажи ми кажи ми кога Левски ще стане шампион за 28 път?
– Няма да е скоро чадо мое, но бъди спокоен ще го доживееш – отвърнал Бог.
– А кога Господи, Левски ще бие пак ЦСКА с 7:2 – отново попитал Батков.
– Еееее, чадо мое, това вече няма да го доживееш.
Разплакал се адвокат Тодор, но решил да зададе още един въпрос:
– А кога, дядо Боже Левски ще участва пак в Шампионската Лига?
Разплакал се Господ след този въпрос.
– Защо плачеш дядо Боже? – попитал Батков.
– Ами това и аз няма да мога да го доживея – отвърнал през сълзи Господ.

Изследователи хванали възрастен папагал и го затворили в клетка. Щом се видял зад решетките, папагалът започнал да крещи:
– Искам да се видя с адвоката си!

Един адвокат трябвало да защитава в съда арменец. Той трябвало да докаже, че арменецът не е имал отношения с известна жена. И адвокатът много добре се справял с задачата си до онзи момент, когато в залата на съда не довели детето на жената.
Детето поразително приличало на арменеца.
Адвокатът се смутил от приликата, но направил усилия над себе си и казал:
– Господа съдии, приликата още нищо не доказва. Човек с човек си прилича. И аз имам едно дете, което поразително прилича на един мой комшия...

– Ало! Агенция "Бързо и ефективно възстановяване на справедливост" ли е?
– Да.
– Наистина ли възстановявате справедливост?
– Да, да.
– Можете ли вкарате моето дело в съда?
– Не, ако искате да се съдите, обърнете се към адвокатската колегия.
– А Вие какво предлагате?
– Наемни убийци.

В едно малко селце всяка сутрин жените ходели до близкия кладенец за вода. Веднъж като се връщали от кладенеца видели на крайпътното дърво да виси к*р.
– Този, не е на попа! – казала попадията.
– Този, не е нито на кмета, нито на адвоката! – добавила кметицата.
– Този не е нито на кръчмаря, нито на магазинера, нито на хлебаря! – обадила се и кръчмарката.
– Този не е от нашето село! – уверено казала учителката.
– Ученото си е учено! – възкликнали жените.

Вкарват един в затвора и адвокакът му казва:
– След някой ден ще те измъкна, а дотогава запомни като те питат другите затворници за какво си да им кажеш, че си по член 114 алинея първа.
Влязъл той, и веднага другите го питат за какво е, а той:
– Член 114 алинея първа...
Веднага се поотдръпнали от него, дали му най–доброто място, изпъляват му всички желания.
След няколко дена, както му бил обещал адвоката го измъкнал.
И попитал адвоката си:
– А за какво е член 114?
– "Изнасилване на едър рогат добитък със смъртен изход".

Един инженер умрял и отишъл в Ада. От нямане на работа се захванал да пооправи това–онова и не след дълго и в ада вече имало течаща топла и студена вода, климатик... Бог чул за подобряването на условията на живот в ада и заповядал веднага да пратят инженера в Рая.
– Да бе – казал дяволът – на мен ми харесва да имам удобства. Инженерът остава тук!
– Пращай го веднага, иначе ще те съдя! – казал Бог.
– И откъде ще си намериш адвокат?

В един лъскав стриптийз бар трима приятели – доктор, адвокат и банкер си пийкат уискито. Страшно гадже, вече разхвърляно дибидюс гола се усуква покрай тяхната маса. Доктора вади едно десет лева, наплюнчва го и й го лепи на дясната буза на гъза, адвоката вади 20 лв. и ги лепи на лявата буза. Банкера казва на мацето:
– Ела по–наблизо и се обърни с гръб към мен!
Мацето кърши снага с гръб към банкера, той вади една дебитна карта, прекарва я между бузите й отзад, взема двете банкноти и й казва:
– Преведох ти 100 лв., а бакшиша ми е 70, та затова си вземам рестото..

Предстои процес за масово убийство срещу наш виден мафиот. Доказателства – с лопата да ги ринеш. Мафиотът се обръща към най–добрия адвокат с думите:
„Ако ми издействаш само годинка, този куфар с пари е твой. Ако не – прости се с целия си род!”
Съдът издава присъда за една година и мафиотът, разнежен, прегръща адвоката.
– Трудно ли ти беше, брато?
– Адски трудно!
– Защо?
– Ами съдията искаше да те оправдае!...

Един свещеник умирал, и викнал своя адвокат и най–приближения му бизнес приятел. Двамата се качили горе при умиращия. Свещеника им казал да седнат от двете му страни. Стояли така в мълчание, като поканените очаквали с нетърпение последните слова на техния близък човек.
Накрая адвоката казал:
– Отче, защо ни викна?
– Защото чеда мои, искам и аз като Исус да умра между двама крадци.

Дребничка възрастна госпожа влязла в Чейс Манхатън Банк и попитала дали може да си открие сметка.
– Естествено – казал управителят. – Колко искате да вложите?
– Три милиона долара – отвърнала възрастната госпожа.
Управителят ахнал.
– Това са много пари. По какъв начин ще ги преведете в сметката си?
– В брой. Нося ги в тази торба. Вижте сам, ако искате.
Управителят надзърнал в найлоновата торба, в която имало доста пачки новички, зелени банкноти. Това било твърде необикновено и той решил да осведоми президента на банката, който надлежно поканил възрастната госпожа в кабинета си, за да се заеме лично с въпроса.
Президентът бил самото очарование. Той наредил да донесат чай и бисквити за ценната нова клиентка на банката.
– Ако може да попитам, откъде се сдобихте с тези пари? – полюбопитствал президентът.
– От хазарт – отвърнала възрастната госпожа. Той се изненадал.
– От какъв хазарт?
– А, обзалагам се с хората за всевъзможни неща и обикновено печеля. Например залагам сто хиляди долара, че до утре на обяд топките ви ще станат квадратни. И приемам облог четири към едно. Имате ли да заложите двайсет и пет хиляди долара?
Президентът почти онемял.
– Не е морално да приема парите ви, защото се боя, че няма начин да спечелите този облог.
– Е, щом не искате да приемете облога, започвам да се питам дали тази банка е подходяща за парите ми.
Президентът в никакъв случай не искал да изгуби клиентката си.
– Да не бързаме – казал той. – Добре, приемам облога ви, щом сте абсолютно сигурна.
– Абсолютно – заявила дребничката възрастна госпожа. – И не се бойте за мен. Знам какво върша. До утре в дванайсет без петнайсет.
Същата нощ президентът на банката се будил през час, за да проверява дали топките му не са станали квадратни. Всичко в това отношение било наред. В дванайсет без петнайсет на другия ден дребничката възрастна госпожа дошла в банката заедно с адвоката си.
– Адвокатът ми е тук като свидетел – пояснила тя, когато влезли в кабинета на президента.
Точно в дванайсет президентът обявил, че печели облога, но дребничката възрастна госпожа поискала той да си събуе панталона, за да се увери. Банкерът се подчинил. Тя го опипала и заявила, че топките му не са квадратни.
– Предполагам, че печелите облога – казала госпожата и му връчила стоте хиляди долара. В това време адвокатът започнал да си удря главата в стената.
– Какво му става? – попитал президентът на банката.
– Оставете го този нещастник – отвърнала дребничката възрастна госпожа. – Разбирате ли, обзаложих се с него на един милион долара, че до днес на обяд ще съм хванала президента на Чейс Манхатън Банк за топките!...

В адвокатска кантора "Голдман енд Голдщайн" влиза данъчен и напира за годишна проверка. Погледал го старият чифутин, па изкарал тефтерите да проверява. Чете данъчният, смята и по едно време пита:
– В приходите тук има графа "вино–сборно", какво е това?
– Ми, като спечелим случай, се събираме в офиса, правим си парти и на другия ден, каквото е останало по чаши и бутилки, се събира в един бидон, с времето бидонът се пълни, пращаме го на местния завод за алкохол да го правят на ракия и те ни пращат цяла каса алкохол.
Продължава данъчният и след малко пак пита:
– Има графа "ядене сборно", а това какво е?
– Като спечелим случай, парти, ядене... Каквото ядене остане, се събира в един бидон и го пращаме в местната ферма и на края на годината ни пращат цяло прасе.
– Интересно! А "бармицва–сборно" какво е???
– Ми... Цяла година ходим на бармицви по роднини и приятели, събираме кожите от обрязването и накрая ги пращаме на данъчното.
– И?
– Миии, на края на годината ни пращат един х*й като тебе, да ни проверява...