Страшни вицове с Имоти

Влиза депутатката в студио за татуировка:
– Здравейте! Харесах си една пеперуда за модел, може ли да ми я татуирате на най–незабележимото място?
– На мозъка ли я искате, госпожо?

ВРЕМЕ Е ДА СЕ СПРЕТЕ, АКО:
· По време напътуване прекарвате повече време с лаптоп на колене, захвърляйки детето в багажното отделение
· Жена ви ви убеждава, че и в брака е възможно общуването, след което вие купувате втори компютър и правите локална мрежа за да си побъбрите двамата в ICQ
· Решите да останете на тази служба още годинка–две само заради безплатния неограничен достъп до Интернет
· Според вас неудачници са тези, чийто модем е 28.8 kbs
· Използвате имотиконки в официалната си, традиционна кореспонденция
· От много време не сте контактувал с трима от най–добрите си приятели, защото не знаете ник–овете им
· Когато правите ремонт вкъщи, дълго време не можете да решите да залепите два или да разтеглите един тапет по цялата стена
· За да се усмихнете си накланяте главата встрани под ъгъл 90 градуса
· Наричате къпането във вана “downloading”
· Всеки път, когато изключите модема, се оказвате в ужасна самота и изпитвате чувство на вина, все едно сте предали близък приятел
· Когато се запознавате се представяте като иван@ мейл. Беге
· Пулсът ви се ускорява, когато в някоя телевизионна реклама видите изписан сайта на някоя компания
· Когато излизате от стаята, усилвате до дупка колонките, за да не пропуснете сигнала за току–що пристигнало писмо
· В имента на всички ваши близки и познати присъства символът “@”
· Кучето ви си има своя домашна страничка
· Не можете да се свържете с родителите си – те нямат модем
· Проверявате електронната си поща. Ако нямате непрочетени съобщения я проверявате отново.
· Ставайки в три часа през нощта, за да посетите тоалетната вие засядате пред компютъра....до сутринта
· Жена ви е забранила да взимате лаптопа в леглото
· Децата ви се казват Яху, Асемблер и Миранда
· Имате татуировка, която гласи: "This body best viewed with Internet Explorer 4.0 or higher".
· Като попаднете в задръстване вие инстинктивно търсите бутона “Back”
· Когато прочетете този текст, първата ви работа е да го препратите на друг

В старчески дом бай Иван на 80 години и любимото му занимание е, да седи в една от беседките в парка на дома и да си спомня стари сксуални забежки. Един ден до него сяда новоприетата баба Марийка, на свежа възраст само 70 год.
– Как я карате тук господине? Добре ли се грижат, храната добра ли е?
– Всичко е наред, само скса ми липсва!
– Как, на вашите години!
– Абе не в пълния смисъл на думата, ама ще ми е много приятно, ако ми го подържиш в ръка.
Бръкнала баба Марийка в гащите му, подържала и станала традиция така всеки ден, тя си го държи за стария хй и си беседват кротко.
Един ден дядо Иван го няма в тяхната беседка. Търси го баба Марийка и го набарва в най–отдалечената беседка, седи дъртият в нея, до него новодошлата баба Пена на 85 години, държи го за хя, а той й говори нещо сладко, сладко на ухото.
– Мръсен дърт пръч, как не те е срам, тази е по–дърта от мен с 15 години, какво намери в нея, което го нямам!
– Има, има Марийо, знаеш ли как хубаво й треперят ръцете...

Учителят на Иванчо го извикал и му казал:
– Ей, калпазанин! Трябва да ти пиша двойка за срока.
Иванчо взел да се мазни:
– Ех, господине! Не може ли нещо да се уреди?
Даскалът се усмихнал хитро:
– Чувал съм, че дядо ти прави хубаво домашно вино. Може ли да ми донесеш от него? Ела утре рано преди часовете! И налей виното в непрозрачен съд – да не се разбере какво носиш!
На другия ден Иванчо донесъл на даскала голяма глинена стомна. Даскалът ударил един як гълток и примляснал доволно:
– Ммм,... винцето е супер! Аз тебе мога и отличник да те направя. Я ми кажи, имате ли вкъщи още от тоя божествен еликсир? Иванчо кимнал утвърдително:
– Е как да нямаме, господине? Откакто няколко мишки се удавиха в бъчвата, никой вече не пие от виното.
Даскалът побеснял:
– Ах, ти, келеш с келеш!
И после тръшнал стомната в земята. Тя веднага станала на сол. А Иванчо проплакал жално:
– Олеле! Баба ще ме уб*ие! Това беше любимото и цукало.

Юридически прочит на ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА
Червената шапчица живеела в Урегулиран поземлен имот (УПИ), предназначен за жилищни нужди, находящ се в малко село, разположен в непосредствена близост до имоти, част от държавния горски фонд. От другата част на горските територии се намирал недвижимият имот на нейната роднина от втора степен по права линия.
В изпълнение на периодичното си задължение за издръжка и гледане, срещу което нейната баба й прехвърлила собствеността върху къщата, Червената шапчица се отправила към горските територии, с цел да престира* на баба си хранителни продукти, като спази уговореното местоизпълнение – в къщата на бабата.
Поради неизпълнение на задълженията на общината да поддържа и маркира общинските пътища, Червената шапчица била въведена в заблуждение и тръгнала по един пуст, третокласен път. Там срещнала Вълка – субект, притежаващ свидетелство за съдимост дълго четири страници.
Той се опитал да я убеди да сключат договор за дарение, по силата на който Червената шапчица да му предостави безвъзмездно съдържанието на носената от нея кошница. Тъй като опитът му се оказал негоден, в съзнанието му се формирала умисъл към други престъпления.
Когато Червената шапчица пристигнала на местопрестъплението, субектът, след като осъществил състава на престъплението „измама”, извършил второ убийство. В този момент се появил органът на власт и при превишаване на служебните си задължения изкормил престъпника.
С това свое действие той нарушил правото му на справедлив процес, както и още редица текстове от Конвенцията за защита правата на човека, и в крайна сметка държавата била осъдена от Съда в Страсбург

Младо момиче още ненавършило 18 години било строго контролирано от баба си относно половия си живот. И всяка седмица баба му го водела на гинеколог за да провери дали не е съгрешила. Но момичето си имало приятел, който вече не издържал на въздържание и една вечер я завел в квартирата си, разбира се момичето не се дърпало много и той й отнел девствеността. Момичето се притеснило и се завайкало:
– Какво направихме, сега баба ще ме убие, край с мен.
Но нашия герой дори и не се смутил. Той бил обигран в много подобни ситуации и спокойно доизпушил цигарата си, взел един оплътнител от капачка от бира и го затъкнал на необходимото място.
– Сега вече си като нова. – казал доволно младежът.
И още на следващия ден било време за гинеколог и бабата завела внучка си. Влезли двете в кабинета, момичето легнало и гинеколога започнал да я преглежда, но бил доста учуден, гледал ту към прозореца, ту към пациентката си взирайки се все по–навътре.
– Какво има докторе, всичко наред ли е? – зпитала притеснено бабата.
Доктора пак погледнал между краката на момичето и пак през прозореца.
– Абе бабо, на внучка ти всичко й е наред, обаче аз за пръв път виждам девствна ципа със срок на годност.

Юридически прочит на Червената шапчица:
– Червената шапчица живеела в Урегулиран поземлен имот (УПИ), предназначен за жилищни нужди, находящ се в малко село, разположен в непосредствена близост до имоти, част от държавния горски фонд. От другата част на горските територии се намирал недвижимият имот на нейната роднина от втора степен по права линия.
В изпълнение на периодичното си задължение за издръжка и гледане, срещу което нейната баба й прехвърлила собствеността върху къщата, Червената шапчица се отправила към горските територии, с цел да престира* на баба си хранителни продукти, като спази уговореното местоизпълнение – в къщата на бабата. Поради неизпълнение на задълженията на общината да поддържа и маркира общинските пътища, Червената шапчица била въведена в заблуждение и тръгнала по един пуст, третокласен път. Там срещнала Вълка – субект, притежаващ свидетелство за съдимост дълго четири страници.
Той се опитал да я убеди да сключат договор за дарение, по силата на който Червената шапчица да му предостави безвъзмездно съдържанието на носената от нея кошница. Тъй като опитът му се оказал негоден, в съзнанието му се формирала умисъл към други престъпления. Той се възползвал от незнанието и неосведомеността на Червената шапчица във връзка с пътната мрежа и кадастралната карта, и я насочил в неправилна посока. Същевременно стигнал първи до цитирания недвижим имот, собственост на бабата, и извършил умишлено убийство по особено жесток начин – чрез изяждане на жертвата. Когато Червената шапчица пристигнала на местопрестъплението, субектът, след като осъществил състава на престъплението „измама", извършил второ убийство. В този момент се появил органът на власт и при превишаване на служебните си задължения изкормил престъпника. С това свое действие той нарушил правото му на справедлив процес, както и още редица текстове от Конвенцията за защита правата на човека, и в крайна сметка държавата била осъдена от Съда в Страсбург.