Супер вицове за София

Един страдал от безсъние и отива при доктор психолог.
– Докторе, по цяла нощ не мога да спя. Сънувам, че бутам един влак и сутрин съм като парцал.
– От къде до къде го буташ този влак – попитал доктора?
– Ами от София до Варна.
– Към 00:00 часа къде си по трасето?
– Ами в Горна Оряховица.
– О.К. Остави го там и лягай да спиш, аз ще го забутам до Варна.
Прибрал се човекът спокоен и започнал да си спи всяка нощ след 00:00 часа.
Един ден го срещнал един приятел и му се оплакал, че не може да спи тъй като сънува по цяла нощ, че оправя мадами.
Приятелят го изслушал пък го пратил при своя доктор. Отишъл той при доктора и му разправя за проблема си, а докторът го пита:
– По колко мадами оправяш през нощта?
– Ами по 5–6.
– О.К. Аз ще взема да оправям три, а останалите три ти ще си ги оправяш, но само да се разберем – аз ще ги оправям до 00:00 часа тъй като след това бутам един влак от Горна Оряховица до Варна.

Ден първи – Германия, 15.11.1998 г.

Чувам немска реч – това е добре. Значи са ме сглобили немски инженери. Сигурно съм "BMW" или "Мерцедес". Е, айде от мен да мине – може и "Ауди". Ще си отживея като аристократ!

Ден първи – Германия, 15.11.1998 г., в края на работния ден, в края на конвейра:

Продължавам да чувам немска реч – това е добре. Но виждам надпис "Opel" на изхода на завода – това не е ...добре. Значи съм "Опел" – скапах!

Ден втори – Германия, в склада на завода на "Опел":

Само на два дена съм, а ръждата вече ме яде! Няма лъжа, няма измама – "Опел" съм!

Ден трети – На ферибота за Италия:

Отчаян съм – не само че съм "Опел", но и ме карат за продажба в Италия!

Ден четвърти – Милано, Италия:

Навсякъде чувам италианска реч. Шарнирите ми треперят от ужас, акумулаторът ми ще гръмне от напрежение – италианци ще ме карат! Едно семейство вече се спря на мен... Къш–къш–къш! Господи, дано да не запаля от първия път и да ми се размине.

Ден четвърти – Милано, Италия:

Мамка му, нали все пак съм немска машина, запалих от първия път и ме купиха! Семейство Олдани – луди, млади, с две лигави олигофренчета, които започнаха да акат, да пикат и да се боричкат по велурените ми седалки. Ех, защо Вермахта не мина и през Италия някога!?

Ден пети – Милано, Италия:

Не е истина как кара тоя италианец! Мислех, че ще съм семейна кола, а станах състезателна – от Формула 1! Жална ми майка на съединителя и скоростната кутия!

Ден шести – магистралата Милано–Торино:

Започвам да се съмнявам дали съм с двигател 1.6 или 3.6!? Защото преди малко изпреварих едно "Ферари" – а скоростната ми кутия още не се е разпаднала!

Ден шести – магистралата Милано–Торино, на бензиностанция:

Видях се с един "Опел", който уж с бензинов двигател, пък тракаше, като че е с дизелов. "Защо така бе, братко!?" А той, горкият, ми изстена: "Защото не са ми сменяли маслото от 5 години!" Шарнирите ми пак се разтрепереха, от страх щях да изпикая целия бензин, който Олдани ми зареди...

Ден десети – на градско в Милано:

Мама мия, сеньора Олдани ме подкара! Мислех, че съм състезателна кола, оказа се, че съм каскадьорска – минавам на червено, на жълто, на стоп, на обратно движение... Само на автосервиз не минавам, а всичко вече ми тропа!

Година първа:

Карам с половин картер масло – двигателят загрява, Олдани – не!

Година втора:

Карам с по–малко от половин картер масло – двигателят загрява, та прегрява, Олдани – не!

Година трета:

Карам без масло, а се чувствам... смазан!

Година десета:

Ни жив, ни умрял съм – значи съм "Опел"!

Година петнадесета:

Умрял съм – значи отивам в България!

Година петнадесета, ноември, Горубляне:

Умрял съм, но ви убеждават, че съм жив и вие вярвате – значи сте българи!

Година двадесета:

Умрял съм и никой не вярва вече, че съм жив – значи отивам в Перник!

Година двадесета, минавайки на червен светофар в София:

Безсмъртен съм! Затова на задното ми стъкло е залепен надпис "NO FEAR!" А регистрацията ми е пернишка...

п.п. Ще се видим в Ада!

Студент научил всички въпроси за изпита по философия, но не отишъл на изпита, защото животът няма смисъл и всички хора в него са безгласни роби.

Действителен случай от близкото минало в София:

В психиатрията на Медицинска академия имало луд, бивш инженер с особена форма на шизофрения. Бил от кротките луди – ходел си свободно насам–натам, разговарял с всички, може да го сбъркаш и с нормален.
Веднъж на лекция професорът го вкарал в аудиторията с идеята да демонстрира на студентите редкия му случай. Изправил го на катедрата и му казал:
– Хайде, говори, кажи нещо. Какво те вълнува в момента?
Пациентът избърсал очилата си, сложил ги обратно и се обърнал с въздишка към цялата аудитория:
– Какво ме вълнува в момента ли, драги студенти? Вълнува ме докъде стигнаха професорите ви – да водят лудите да им изнасят лекциите...

По времето на соца имало един цигански оркестър, който свирел по митинги и конгреси на ЦК из цяла България и така циганите в него си изкарвали прехраната. След 1989 г. дошла демокрацията и нямало вече митинги и конгреси, та циганите се видели в чудо. Решили да офертират новата власт, да им свирят на техните събития. Пратили най–младия тромпетист – Асан, в София, като изрично му забранили да споменава на новата власт, че са свирили за БКП–то. След два дена идва Асанчо тъжен. Наобиколили го циганите от цялата махала:
– Кажи, Асане, какво стана?
Асан:
– Ми к’во... като разбраха, че сме свирили за БКП–то, ме изхвърлиха, че даже и шамари ядох.
– Бре, Асанчо, к’ъв си прост, начи! Нали те предупредихме да не им казваш, че сме свирили на комунистите?!
– Бе, аз не им казах бе, бате, те беха същите и ме познаха...

Дядо Гошо от село Мало Конаре, Пловдивско, станал ударник по млеконадой на ТКЗС–то и получил награда – екскурзия до Токио. Цяло село тръгнало да го изпраща. Отишъл той на автогарата в Мало Конаре:
– Един билет за Токио.
– Не може дядо Гошо от тук. Ще идеш в Пловдив и от там ще се оправяш.
Отишъл бай Георги в Пловдив на Централна гара:
– Един билет за Токио.
– А, не може от тука, дядо, ще идеш в София и от там.
Отишъл на централна гара в София, но оттам го пратили на летището.
– Един билет за Токио.– пак помоли бай Иван.
– Не може, дядо, от тука ще летиш за Москва и от там, че директно не става.
От Москва го пратили в Санкт Петербург, от Санкт Петербург – на Чукотка, от Чукотка – на Камчатка и от там най–накрая кацнал в Токио. Стоял една седмица, разгледал всичко, харесало му, но дошло време да се връща. Отишъл на летището в Токио и:
– Един билет за Конарето!
А любезната японка на гишето го попитала:
– Мало, Голямо, Ръжево или Куртово???

Картите за градския транспорт в София щели да важат и за ферибота...

София,Централна гара... през прозореца на заминаващ влак младеж се провиква към приятеля си на перона:
– Всичко хубавооо... и мнооого ти благодаря за гостоприемствотоооо... А и гаджето ти е супер в леглотооооо...
Сяда си пича на мястото... и гледа как спътниците му са го зяпнали с отворени от учудване уста... и гузно им обяснява:
– А бе не беше... ама да не обидя човека...

Български принос. Към нелегалните казина и публични домове, в София вече има и нелегални фитнес зали, нелегални кина и нелегални ресторанти.

– Как разбираме, че са дошли празниците?
– По снимките на празна София, качени от децата и внуците на провинциалисти, обяснявайки колко хубава е София без селяните...

Две години по–късно. На плажа три девойки си говорят.
Първата:
– Най–големите любовници са в източните страни. Когато бях в Кайро и вървях по улицата, всички ме разсъбличаха с поглед…
Втората:
– Хич не ми ги и говори тия. Французите са най–големите любовници. Когато бях в Париж, щом се запознаех с някой мъж и веднага ме вкарваше в леглото!
Третата:
– Момичета, дълбоко се заблуждавате. Българите са най–големите любовници. Когато бях в София, разхождам се по един площад. Гледам шадраван и присядам на края му. Изведнъж вдигам глава нагоре и виждам... към мен лети мъж с изваден хй и крещи:
– Ша та еа в г*за–а–а–а–а–а!

Кратка новина:
– Психично болен мъж е избягал от лудницата и се е смесил с тълпата в ТУ–София!

Посланикът ни в една кап страна много си падал по министерски жени. Де що докопал и оправял. Но станало достояние и избухнал скандал. Питат го що така, а нашенеца казал:
– Ама това са жени на врага. Трябва да ги оправяме.
Отзовали го в София и му намерили някаква длъжност. Не след дълго – пак скандал – нашите министри се оплакали, че им опъва жените. Пак му се карат, а той:
– Ама какво, на враговете ли да ги оставим?