Тъпи вицове - София

Решила една жена да си прави камина. Извикала майстор. Дошъл човекът, донесъл тухли и цимент, глина и се разговорили. Жената му се оплакала:
– Ще се развеждам с мъжа ми.
– Защо? – пита я майсторът – Да не би да пие?
– Не – отвръща жената.
– Бие ли те?
– Не.
– А защо тогава?
– ХЪРКА, така хърка гадината, че прозорците се тресат. В София го водих, на академици го показвах, сума ти пари потроших – все си хърка.
– А как спи? – пита я майсторът.
– По гръб, като всички – отвръща жената.
– Като започне да хърка, разтвори му краката – съветва я майсторът.
На следващия ден идва майсторът да си довърши работата, и заварва подредена маса с мезета и питиета, нагласена стопанка.
– Какво става, госпожо – пита я майсторът – работа още не е свършена.
– Майната й на работата – отвръща жената – съветът ти помогна, мъжът ми престана да хърка, като по чудо. Само ми кажи, как ти, простият майстор, си разбрал това, което академиците не можаха. Спаси семейния ми живот!
– Остави ги академиците – отговаря майсторът – аз просто разсъждавах професионално, като му разтвориш краката, топките му падат. Като му паднат топките надолу му затварят задника и въздуха няма дърпане – няма хъркане.

Учени от БАН са установили причината за задръстванията при снеговалеж в София – всеки сняг над 1 сантиметър е причина...

– Докторе, искам съвет за моя болен стомах.
– Но аз съм доктор по философия!
– По философия?! Какви ли болести няма на света!

Преподавател по дипломация обяснява на учениците си:
– Скъпи мои, изкуството на дипломацията – това е изкуство на убеждението и изкуство на предвиждането. Ето ви практически урок.
На един джип, и в Балкана при един овчар:
– Искаш ли да станеш директор на банка?
– Ъ?... Нечем!
– Ама ще се ожениш за дъщерята на Рокфелер. Тя е мацка отвсякъде...
– А–а–а, щем, щем!
Обратно в София, на самолета, и в Швейцария, при министъра на финансите:
– Искате ли за директор на банка един български овчар?
– ?!?!... Не, естествено.
– Да, но той е бъдещият зет на Рокфелер!
– ...
Пак на самолета, до САЩ, при Рокфелер:
– Искате ли за зет един български овчар?
– Хе, хе, хе. Не, разбира се.
– Да, но той е бъдещ директор на швейцарска банка!
– ...
– Разбрахте ли сега, скъпи мои? – пита преподавателят. Всички кимат, само един от учениците вдига ръка:
– Изкуството на убеждението го разбрахме. А изкуството на предвиждането?
– Сега ще го видите. Г–н Рокфелер, може ли да разговаряме с дъщеря ви?
– Искате ли да се омъжите за...
– НЕ ИСКААААААМ!
– Да, но той е български овчар!

– Как новият кмет ще се справи с боклука, дупките и проблема с детските градини в София?
– Като стария...

– Защо се премести в София?
– Заради работа.
– Къде работиш?
– От вкъщи.

Бай Пешо един от най–известните циркови артисти в България решил да направи бенефиса си бил вече на 75 години и трудно правил номера, с който се е прочул. Събрал целия Хайлайф на София и решил да направи номера си за последно, но със затворени очи… Публиката затаява дъх, Бай Пешо завързва очите си зад сцената, излиза и се покатерва по стълба висока 20 метра, скача от нея правейки тройно салто докато лети... стига земята, а там трамплин отблъсква се от него, прави 5 салта, удря се в тавана на залата и се размазва на земята, става и чака аплодисменти, но публиката мълчи... Бай Пешо си помислил, че нещо бърка, затова отново решава да повтори номера – 20 м стълба, 3 салто, трамплина 5 салта… шатттт горе в тавана и се размазва отново на земята, става и пак тишина...
Отчаян и едвам ходещ, той се запътва отново към стълбата за 3 опит, тъкмо се покатерва и един от служителите в цирка го пита:
– Бай Пешо когато си готов кажи да дигам завесата!

Събота вечерта на 03.12.2011 нямаше градски транспорт в София. Всички шофьори и ватмани бяха на концерта на Лепа Брена.

Забавен корпоративен език:

"Конкурентно заплащане": Ние оставаме конкурентноспособни като ви плащаме по–малко от нашите конкуренти.
"Присъединете се към нашата динамична компания": Нямаме време да ви обучаваме, ще трябва да се оправяте сам.
"Търсим енергични, открити, трудолюбиви хора": които още живеят с родителите си и биха се съгласили на джобните пари, които им даваме.
"Не държим на официалното облекло": Не плащаме толкова, че да очакваме от вас да се обличате добре;
"Държим на стриктното изпълнение на сроковете": Ще бъдете с половин година назад в графика още на първия си ден.
"Възможно е извънредно работно време": Понякога всяка вечер, понякога всеки уикенд.
"Задълженията не са точно регламентирани": Ще бъдете "момче за всичко".
"Трябва да имате око за детайлите:" Нямаме качествен контрол.
"Висшето образование е плюс": Освен ако не сте загубили тези пет години в учене на нещо безполезно като философия, литература или религия.
"Търсим хора с амбиция за кариера": Жените, кандидатстващи за позицията трябва да са без деца (и да си останат така).
"Кандидатствайте лично": Ако сте стар, дебел или грозен, ще ви се каже, че мястото вече е заето.
"Ние ще ви се обадим": Намерили сме човек за позицията; конкурсът е само законова формалност.

Уникални са чудесата на гражданската авиация – закуска в София, обяд в Лондон, вечеря в Ню Йорк, багажа ти в Буенос Айрес...

– Ало, обаждам се във връзка с обявата за работа.
– Да, господине. Слушам Ви.
– Ами тука пише, че търсите... Дано не е някаква шега – асистент за прно кралица! Вярно ли е?
– Вярно е, господине. Никаква шега няма тука. Обявата е напълно сериозна.
– Може ли ми обясните в какво точно се състои работата?
– Да, разбира се! Виждате ли, понякога прно кралицата идва на работа без настроение. Вашата задача ще бъде да я подгреете, образно казано.
– Да я подгрея ли? В какъв смисъл?
– Е, не се ли сещате? Целувки по гърдите, пляскане по дупето, палава игра с езика по онова местенце... Ей такива неща.
– Ама това звучи като сбъднат еротичен сън! Удобно ли е да попитам за заплатата?
– И още как! Десет хиляди лева на месец, плюс служебна кола и безплатна ваканция на Малдивите.
– Десет хиляди?! Боже мой! Ами знаете ли? Интересувам се супер сериозно за тази позиция.
– Чудесно, заповядайте утре в центъра на Пловдив, по–точно на...
– Извинете! В Пловдив ли казахте? Мислех, че обявата е за София.
– Да, така е. Обаче опашката започва от Пловдив.

Срещат се двама съученици вече студенти. Единият пита другия какво учи и той му отговаря:
– Логика, психология и философия.
– Че то каква е разликата?!
– Ей сега ще ти обясня. Значи срещаш двама човека – един чист и един мръсен. Кой ще се изкъпе?
– Мръсният.
– Не е вярно! Ще се изкъпе чистият, защото така е свикнал! Това е психология. Значи, пак срещаш двама човека – чист и мръсен. Кой ще се изкъпе?
– Чистият!
– Не е вярно! Ще се изкъпе мръсният, защото е мръсен! Това е логика. Значи, пак срещаш двама човека – чист и мръсен. Кой ще се изкъпе?
– Че е*а ли му майката!!!
– А! Ето това е вече философия!...

София, лято, площад. Осем етажна сграда, по средата и скеле – на скелето работят двама мазачи. На единия му се пикае, та две не вижда, обаче го мързи да слиза.
Вторият пита:
– Кво има, бе?
– Пикае ми се, ама ме мързи да слизам…
– Е какъв ти е проблема? Ето долу има фонтан, застани на края на скелето, аз ще те държа и пикай във фонтана. Никой няма да разбере.
Речено–сторено. Застанал първият на края на скелето, вторият го държи. По едно време обаче духнал вятър и някаква прашинка влязла в носа на този, който държал. Той кихнал и изпуснал пикаещия!

Разправя се, че в София са се появили честни катаджии: те по принцип не си взимали заплатата.

Хитрият бизнесмен Елана София Джак веднъж казал на сина си:
– Синко, искам аз да избера момичето, за което ще се ожениш.
– Няма да стане, аз сам ще избера!
– Ама тя е дъщерята на Бил Гейтс.
– Ееее, в такъв случай...

Отишъл бизнесменът при Бил Гейтс и му казал:
– Имам съпруг за вашата дъщеря.
– Оо, не може – тя е много малка, за да се жени!
– Ама той е вицепрезидент на Световната банка.
– Ееее, в такъв случай...

Отишъл бизнесменът при президента на Световната банка:
– Имам кандидат за вицепрезидент при Вас.
– Ще откажа, тъй като си имам повече отколкото ми трябват.
– Ама той е зетът на Бил Гейтс.
– Ееее, в такъв случай...

Една мома дошла в София от провинцията с цел преуспяване. Намерила си работа като секретарка и на първия ден другата секретарка я въвела в обстановката. Новоназначената попитала:
– Ами шефът `дей, бе?
Колежката й отговорила:
– Ами мен на кушетката, за теб не знам...