Вицове с Алкохолици

Лято. В гората било мъртвило. Всички отишли на почивка – кой на море, кой на планина. Зайчето, като видна горска проидоха, не събрало пари за екскурзия и по цял ден се чудело какво да прави в пустата му гора...
Решило един ден, че за собствен кеф ще ходи да се еава с някой в гората.
– С кой обаче? – мислело си зайчето.
– Вълкът дъртия мръсник ще ме пребие, мечката и тя не е моята категория! – премятал на ум пияния заек, докато не решило.
– Ми как с кой!? С малките лъвчета ще се еавам!
И тръгнал Зайо през гората към лъвската пещера. Стигнал там, видял малките лъвчета и им казал заплашително:
– Ей, малки лъвчета, да кажете на баща Ви като се прибере, че ще му спукам здника от еане, ама направо ще го раз–пооо–ря!!!
След тези думи Зайо побягнал, а малките лъвчета останали напикани да чакат баща си. Станало вечер! Лъвът – Царят на животните се прибрал в пещерата с мъртва коза в устата.
Малките лъвчета с уплах го посрещнали и разказали случката със Заека.
– Аз ще му еа майката на тоя заек, проклет алкохолик! – и с тези думи лъвът разярен тръгнал в гората.
Тичайки подивял, лъвът мернал заека на едно хълмче, не щеш ли заекът махмурлия също засякъл лъва и побягнал. Тичал заекът, прескочил рекичка, лъвът след него – прескочил храстче, лъвът след него – скочил между две дървета и лъва след него и хоп – заклещил се Царя на животните между тях... Тръгнал Зайо с най–баровската походка към здника на лъва... Пристъпил му отзад и леко повдигнал опашката на Лъвчо. Помирисал как е, намръщил се, но накрая рекъл с благ тон:
– Ама, нали обещах на децата...

Женско парти... Благоверната се прибира на сутринта, преспива и... здрав махмурлук. Мъжът носи аспирин, отива за бира, прави супа, но и дума не обелва. До вечерта съпругата влиза в крачка, той сяда до нея и със спокоен тон:
– Ето така се прави, когато любимият е с махмурлук, а не да пилиш цял ден "алкохолик такъв, напил си се... мъчи се, животно..."

Самотна дама се обажда по телефона в агенцията за услуги по домовете и си поръчва любовник надомник. След около час идва любезен господин, с безупречен външен вид и дипломатическо куфарче. Вади от него шише уиски и две чаши, налива по малко и почва да говори за най–различни неща. Изпиват чашите, той пак налива и пак продължават да говорят. Пак изпиват, пак налива, пак говорят. Дамата, мислейки че, това е прелюдията, изчаква двайсетина минути и накрая го пита:
– Няма ли да започвате вече?
– Какво да започвам?
– Е как какво? Да правите любов с мене!
– Малеее! Станала е грешка! Аз съм алкохолик събеседник... А какво ли прави колегата с дядото от петия етаж...

Съпругът се прибира вкъщи мъртво пиян.
Съпругата веднага започнала да му опява още от вратата:
– Мръсен алкохолик, само водка и ракия са ти в главата, никаква култура в теб...
Мъжът, видимо несмутен, вади от джоба си лист хартия и казва:
– Млъкни! Донесъл съм ти един тест, да видим ти колко си културна!
– Давай, чети! – заповядвала жената.
– Кажи ми две чуждестранни валути?
– Долар и Евро. – отговорила жената без дори да се замисли.
– Така! Назови ми два вида противозачатъчни средства?
– Мога и 10 веднага да ти кажа.
– Вярвам ти! Трети въпрос! Назови две реки в Германия?
Жената се замислила, но нищо не и дошло на ума.
– Мълчиш! Така и си знаех. Само пари и е*ане са ти в главата, пък на мен тръгнала да ми говори за култура.

Комар сред ухапване на алкохолик, два часа му разказвал живота си като често употребявал изрази от сорта на "Ти мен разбираш ли ме сега" и "Аз тебе много те уважавам".

Една приказка по цигански:

"Ся, Мемет, некогаси на един ного тъпо кралица му са ражда един, ама псилютно грозен дащеря. Ма токлу грозен – смрът. Като го погледнеш и напрао ти спира чесовника. И затва кат дошли феите на кърщенето, и сичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста, сичкото повръщал.
Обачи, имало един добро фея, и той каза:
– Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай шеснаесе годин, ша са наръга сас един шило в гъзъ и ше баялдиса, за радос на родата.
– Анджък, ашколсун, мерси! – казал кралицата. Щот са, то верно майка му, ама гледа реално на нещтата.
– Ше баялдиса – мъди! – викнало Злото фея. (То ного са ядосал че са го туриле най–близо при креватчето, и не мое си напрай джамбурето – кво апне или пийне – венага връща) – Ич нема а пукяса, ми кат са избуши сас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснуту принц да го цуне, тогаа ши става.
И аман–заман, нема кво да прайш. Кото – такова. Минава бая годин и малкото принцеса пурасва и стана най–грозния девойка ф Млечното път. Толко грозен, че даже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин, некаф обущар толко са сплашва като го видя, че почва да бега и спуснал шилото. И нали са сещаш, Мемет? Тва кат вижда шилото и давай, да си го завре у гъзо. Щот не само грозен, ми и прос. И ляга и почна да хърка. Ама хърка ти казвам – бичи. И хорат не може заспива от хъркане, и фащат, и го затварат на една кофчег, и го носат на гората, и го затрупали там ф един дупка, и даже неколко народ ударили една кючек отгорето. То даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те казали че нали, тва друго прикаска и така.
И отива майка му при Злото фея, и са моли и вика:
– Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто щерка ма, кажи, та да знам, та ф същата мумент да са знасям ф чужбина. – Толку ного и бил мъка за щерката.
– Кат са намери принц, тогава ше са збужда, дееа и киликанзера истръпнал.
– А! Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойто щерка, ма?
– Любоф кьораво, ма. То по–чапрашък от дрисня, ма. И по–кьораф от Стиви Вондар. Ши са намери. Такъф вест, направо сасипва горкото кралица. Не могло да преживява тва майчинската сарце и издъхва от мачителен смърт след осемдесе и седем годин.
И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минава една принц. Не било баш такъво, кво казал феята. Било алкохолик и коцкар – да си ее мамата. Еб*ло какво добара – живо и умряло. И некои му викали "Некрофил", ама него му било през... нали, щот и без тва не са родило ного умен, апа и сас времето, по–прос станало.
Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе. А де! Слиза от транспорта, свалил каската – слуша: "Рррррръъъъмх – хъъъъъърф!". Ай сиктир. Първо си помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после са усеща – тва под земята нещо хърка.
– Абе кой заспал тука бе? – вика, и веднага са сети че само женско мое така яко да бичи. И го фанал яко некро... тва, любофта. И са фарлило на земята и копа. И изкопва кофчега. И таман продупчило един дупка на необходимия место, и аха, таман сваля гащите, и слуша отвътре:
– Ааа, давай първо да са цалувами!
Абе кой тука хухавели, бе? Фаща и расковава целото капак, и кат поглежда – веднага пада ф несвяс. От ужас очите му исфръкна и той – долу. Комоцио.
И принцесата вика:
– Адеее, раздават принцове! – и му са фърля отгоре, и докат още не са опраил го... така. И, чудо! Грозното принцеса са превръща на още по–грозно жаба. Крастаф. По едно време пича са осеферил така леко и гледа – некаф кофчег и един жаба. "Ебагомайката, колко пих фчера бе?" И си мисли, че на друго прикаска, и фаща и цалува жабата. Обачи жабата стана мнооого красиф принцеса, и вика: Давай да са женим! И тоа вика убаво, и фаща и го надупва. И после тръгна да си отива, и красивото принцеса казал: Ами каде, бе ко стана сас жененето? – и тоа като са ядосва, и траааас – набримчи го един тукат. И красивото принцеса са превъртял двама пъти фаф въздуха, и са избуфтя на земята и пак станал жаба. Тва гледа и не верва. Аре пак цалува – пак красиф принцеса – аре пак го напънал, после пак – траааас тукатите – пак жаба. А! Аре трето път – пак така.
И принца мисли, мисли и вика:
– Разгеле, най–накраа нещо полезно ф тоа живот скапан. – и прибра жабата ф джоба. И оттогава са опрай.
И така..."

Алкохолик отива на лекар. Сяда на стола, хваща се за черния дроб и казва:
– Докторе, ей тук ме боли...
Лекарят го преглежда, сбръчва вежди и пита:
– Пиеш ли?
– Ами, щом казваш, сипи!

Алкохолик и наркоман си говорят. Алкохолика пита наркомана:
– Ти защо не пиеш алкохол?
А наркомана отговаря:
– Защо да пълзя, когато мога да летя!