Вицове с Аптекари

Един младеж завършил Морско училище, баща му веднага го уредил да плава и му казал:
– Сине, за първи път се качваш на кораб. Вземи си презевативи и хапчета против повръщане.
Отишъл синът до кварталната аптека и си купил 3 презеватива и един блистер хапчета. Вечерта баща му, като го видял, казал:
– Сине, вземи си повече. Не знаеш какво може да стане.
На другия ден младежът отишъл пак в аптеката и взел още 2 кутии презевативи и 2 кутийки хапчета. Вечерта баща му пак:
– Абе, сине, заминаваш за 9 месеца, всичко се случва. Вземи си още, нито храна, нито вода искат.
Вече изнервен, на следващия ден синът влязъл пак в аптеката и още от вратата извикал:
– Един кашон презевативи и един кашон хапчета против повръщане!
Платил си и точно преди да си тръгне аптекарят го спрял:
– Момче, гледам, че често пазариш презе*вативи и хапчета против повръщане.
– Да, какво от това?
– Ами, искам да те питам –тая жена като е толкова грозна, защо я чукаш толкова много?

В аптека влиза ядосан клиент...
– Продали сте ми презе*вативи, които се смъкват!
Аптекарката го поглежда с разбиране и с усмивка му отговаря...
– Да ви предложа и жартиери за тях?

В аптеката:
– Имате ли нещо за отхрачване и да е по–евтино?
– Портретите на депутатите устройват ли ви?

Той влезе в аптеката и поиска презервативи ХХХХL. Аптекарката се омъжи за него. Оказа се, че само заеквал.

Отива бай Иван за риба, но не му върви а съседа до него хвърля и вади.
– А бе колега на какво ловиш?
– Ще ти кажа но няма да казваш на никой.
– Добре. –казал бай Иван
–На хапчетата против трипер.– отговорил човека
– А ще ми наглеждаш ли въдицата докато отскоча до аптеката?
– Добре.–казал човека
Отива бай Иван в аптеката и пита:
– Извинете, да имате хапчета против трипер?
– Защо, да не сте хванали нещо? – попитала аптекарката
– Още не, ама знам на едно място гъмжи, гъмжи, няма начин да не хвана.

Отива дядо в аптека и пита, може ли да си купи 1/3 от хапче виагра.
– Дядо, с това нищо не можеш да направиш!
– Е, на мен ми трябва само колкото да не си опикавам обувките де!

Оплакват се един на друг двама глухонеми, колко е трудно да си купят презервативи, тъй като продавачите все ги не разбират.
– Добре, чакай сега, аз ще ти обясня как става! – размахва ръце единият.
– Влизаш в аптеката, вадиш го, вадиш парите, продавача ще те разбере и си готов.
На другия ден пак се срещат.
– Какво стана, оправи ли се?
– К'во да ти разправям?! Влизам в аптеката, вадя парите, слагам ги на тезгяха, вадя го...
– И?
– Продавача стана. И той го извади, обаче неговия се оказа по–голям и прибра парите.

Стар си, когато поискаш фарингосепт в аптеката и ти кажат, че не се внася от 20 години.

Възрастна дама влиза в аптеката и пита:
– Извинете, имате ли ацидиум ацетилосалицилум?
– Аспирин ли искате?
– Да, все забравям как се казва!

В аптеката влиза мъж:
– Добър ден, какво имате за гърло?
– Добър ден... това, това, това! – изрежда аптекарката.
– А за уши, какво имате?
– Това, тези капки и още от тези таблетки.
– А за нос – какво имате?
– Абе, господине... нямаше ли да е по–лесно да отидете на консулт при доктор УНГ?!
– Няма да ми е по–лесно... Доктор УНГ съм...

Близкото бъдеще
Телефонът в кварталната пицария звъни:
– Пицария google, добър ден, слушам ви!
– Пицария какво?
– Пицария google. какво искате да поръчате?
– Но... това не е ли в пицария "Синьор домат"?
– Уви беше. Наскоро гугъл я купи и сега предлагаме куп допълнителни иновативни услуги, от които може да се възползвате.
– Добре. Да видим, какво толкова ново ще ми предложите!
– Разбира се! Като начало да предложа обичайната ви поръчка.
– Обичайната? От къде знаете каква е обичайната ми поръчка?
– Имаме инсталиран идентификатор на клиенти, и ние знаем, че последните 53 пъти от този номер е поръчвано пица "Везувий", с допълнително сирене и шунка, плюс бутилка добре хладелна бира "Каменица" светло.
– Ооооо добре! Ами да давайте обичайната поръчка!
– Добре записвам. Мога ли само да си позволя да ви дам един съвет?
– Разбира се!
– Имате ли новото ни меню?
– Не.
– О, господине! Това е най–пълното меню, което някога сте виждали. Бих си позволил да ви препоръчам пица с извара и спанак, както и една бутилка минерална вода с малко съдържание на сол.
– Извара? Спанак? Сол? Ти луд ли си? Мразя това!
– Разбирам ви много добре, но това е най–доброто към момента за здравословното ви състояние. Да отбележа само, че имате много висок холестерол...
– Висок холестерол! Това пък няма как да го знаеш?
– О, господине! Нашата компания разполага с най–голямата база данни на планетата. От този телефонен номер и името ви имаме достъп до лабораторните ви изследвания.
– Не ми пука за вашата база данни и за холестерола ми! Не искам пица с извара и спанак! Пия си лекарства, за да мога да ям, каквото искам, ясно?
– Съжалявам, но нашата база данни показва, че не сте си взимал хапчетата в близкото минало.
– Какво?!? Откъде подяволите знаете това? Шпиониратеме от доста време така ли?
– О, не, не, не, не! Просто имаме в базата данни на всички аптеки в града, и последният път, когато сте посетили аптека е било преди 3 месеца. Купили сте един блистер, в който има 30 хапчета.
– О, човече! Така е! От къде знаеш това?
– От кредитните ви карти...
– Какво?
– Ами да! Последния път когато сте ползвали кредитната си карта в аптека е било преди 3 месеца. В същото време сте пазарували от други търговски обекти, което значи, че не сте загубили кредитната си карта.
– Ааааа кретени! А, не мога ли да платя в брой? Мога нали? Какво ще кажете сега?
– Това е невъзможно господине. Плащате в брой само на любовницата си по 100 долара на седмица. Всичко друго плащате само с кредитната си карта.
– Идиоти! Откъде и как знаете, че имам и колко плащам на любовницата си?
– Ами всички други и плащат по банка. Пък тя внася допълнително 100 долара седмично повече. Ясни са имената на другите и любовници. От вашия баланс се губят едни 100 долара. Следователно вие сте човека.
– Е*а.., ми мамичката! Какво друго знаете за мен?
– Съжалявам, гозподине, но справката ви е доста дълга и това, е което виждам на тази страница на монитора. Като цяло ви съветвам да посетите личния си лекар възможно най–скоро, да си направите нови изследвания, да уточните дозата и вида на лекарствата си, за да може да ви бъдем максимално полезни в избора на храна.
– Мамичката ви и google и служители и държава и ти и компютри и бази данни и интернет и facebook и twitter и липсата на личен живот в двадесет и първи век и цялата тази проклета държава...
– Моля ви, моля ви, не се ядосвайте. Не е във ваш интерес. Не забравяйте холестерола, кръвното и другите здравословни проблеми, които имате.
– Млъкни Гад! Още утре събирам багажа и заминавам някъде далеч от всичко това. Да! Заминавам за Фиджи, или някъде, където няма интернет, компютри, телефони, без хора, които ще ме следват през цялото време, ще надничат в личния ми живот, ще имат база данни и ще знаят с кой си лягам и какви гащи си купувам.
– Много добре ви разбирам господине но,....
– За последен път, ще използвам кредитна карта, за да си купя билет за самолета и отлетя на края на света!
– Добре, но.....
– Отменям поръчката за пица и бира. Не ми трябва още един ред във вашата база данни.
– Добре господине поръчката ми е отменана, но ако може само още една подробност.
– Какво, по дяволите! ?
– Искам само да ви напомня, че вашият паспорт е изтекъл.

Младо момиче влезнало в аптека и попитало продавача:
– Имате ли много големи презервативи?
– Разбира се! Искате ли да купите?
– Не, но ако нямате нищо против да изчакам тук, докато някой си ги купи?

Днес като бях в аптеката кихнах и ми подариха носни кърпички… Сега отивам пак – да пръдна, защото и тоалeтната ни хартия е свършила!