Вицове с София

Закони в северозападна България

Алинея 1: Секи живеещ във северозападна България е длъжен да дръжи на пиенье! Ако не моа да дръжи на пиенье, поне да има шофьорска книжка, че да кара колата на връщанье!

Алинея 2: Секи живеещ у северозапада требва да умее да са заяжда по кръчми, хоремаци, барчета и дискотеки. Ако не си драка, никакъв пустиняк не си!

Алинея 3: Северозападняка требва да съумее да привлача омразата на ора от другите краища на България без да казва, че е от северозападна България, квото каже "Направо да ги удари от земята"

Алинея 4: Трябва да държи на бой, или, ако не може да държи на бой, да се научи да бие той!

Алинея 5: Секи северозападняк е дъжен да са гордее, тачи и милее за северозападните мутри!

Алинея 6: У дискотеката са пиа до 12 часа от 12 до 12:15– бой от 12:15 пак се седа да се пиа.

Алинея 7: У северозападна България "ПУСТИНЯК" е титла, а не обида!

Алинея 8: Секи, без изключение северозападняк е длъжен оше по рождение да слуша и боготвори сръбската музика!

Втора глава от кодекса: Северозападняка и другите градове!

Алинея 1: Няма по–убави градове от Лом, Монтана, Видин, Враца!

Алинея 2: Требва да са знаа че винаги коги дойде някой от друго место, требва да усети квоа жегленье! Ако никой не дойде па става бой, ама на местно ниво!

Алинея 3: Основен враг на северозападняка е София.

Алинея 4: Ако северозападняк иде у друг град най–важното е да покаже от къдее!

Глава трета: Отношение към работата!

Алинея 1: Язе ги лъжем, че нги работим, уни ме лъжат, че ми плащат – ама язе парите си ги скам, за какво съм одил инак на работа да си губа времето само...

Алинея 2: Почивката е най– важната част от работата!

Алинея 3: И да бачкаш бръже, па няма да свръшиш сичката работа на свето.

Алинея 4: На работното место може да са устрои винаги скандал! Ич ми недреме от "ШЕФ–МЕФ" – чупим му мундзата ако знаа много!
А
линея 5: Северозападняка требва да умее да се скатава, "другите за какво са на работа – нали им върви надницата"

Бойко Борисов съобщи, че не е верен проекто кабинета, който медиите съобщават.
Разкрития за Божидар Димитров:
Вероятно става въпрос, че Божидар Димитров не е подходящ за министър на културата по ред причини – ДС, БСП и разни негови лакърдии като шеф на НИМ:
„Правех го по 6 пъти на вечер, всеки път по 3 минути. До 25–ата си година, преди да дойда да следвам в София, с българка не бях лягал. Харесвам и двупосочната орална любов, когато жената е добре измита”

Мутра–шеф се качва в бронирания си мерцедес. Телефонът му звъни. Той вдига и започва да говори много любезно:
– Да, благодаря, добре… Пари? Назаем? Добре, ще ти дам, но да не става като миналия път… Добре! Колко искаш? Добре! Но да ги върнеш навреме, а да не стават такива неща като миналия път!… Да те търсят момчетата из цяла София, да стрелят по колата ти, да те бият по тъмните улички… Нямам време да се занимавам с такива събирания! Ще ги върнеш ли навреме? Е, добре тогава! Айде, довиждане, мамо!

Една мома от провинцията дошла в София и си намерила работа като секретарка. На първия работен ден другата секретарка я въвеждала в обстановката. Момичето попитало на диалект колежката си:
– Ами шефът дей, бе?
А другата секретарка й казала:
– Ами мене на кушетката, за тебе не знам...

Циганче–ваксаджийче лъска обувки на Централна гара София.
През цялото време го наблюдава полицай, който се чудил как циганчето напътствало всеки свой клиент.
– Ти чичо за къде си?
– За Мездра.
– На 5 коловоз 12:45 ч бързия влак! – рекло циганчето.
– Ти лельо за къде си?
– За Вакарел. – отговорила жената.
– На 6–ти коловоз след 15 минути тръгва пътническия влак.
Полицая си рекал:
– Ся ша го оправя тоя мангал!
– Ти за къде си, чичко полицай? – рекло циганчето.
– На майка ти за в птката съм! – рекъл полицая.
– Е, па ти си лесен. Качваш се на тате на хя и си там по всяко време.

На оживена улица в София благотворителната организация "Лекари без граница" се опитаха да помогнат безплатно на майка–просекиня с дете с парализирани крака. Майката я хванаха, а детето не успяха да догонят...

По времето на соца имало един страшен цигански оркестър, който свирел по банкети и конгреси на БКП из цяла България и така цигните си изкарвали хляба. След 1989 г. дошла демокрацията и нямало вече банкети и конгреси. БКП–то им казали, че вече няма да са те на власт и цигните се прибрали по селата. Глада обаче не се търпи и решили да се предложат на новата власт... да им свирят на техните събития. Пратили най–младия тромпетист – Асан, в София, като изрично му забранили да споменава, че са свирили за БКП–то. След два дена се връща Асанчо тъжен, бушониран, омачкан и окъсан..
Наобиколили го от цялата махала:
– Кажи, Асане какво стана?
– Ми к'во... като разбраха, че сме свирили за БКП–то, ме смляха от бой и ме изхвърлиха.
– Бре, Асанчо, к'ъв си прост, начи! Нали те предупредихме да не им казваш, че сме свирили на комунистите?!
– А бе аз не им казах бе бате, те беа същите и мa познаа...

Габровец отива със семейството си в София на гости на роднини. На гарата пита таксиметров шофьор:
– Колко ще струва да ни закараш до Лозенец?
– До Лозенец... чакай да сметна... Ами към 15–20 лв.
– Колко?! Абсурд! По–добре да ходя пеша.
Бакшишът познал с какъв си има работа и рекъл:
– Добре, няма да ми плащаш, ако издържиш да не обелиш и дума през целия път!
Габровецът веднага се съгласил, натоварил семейството и багажа и тръгнали. Таксито лети, провира се между колите, клаксони, псувни... Габровецът се поти, хапе устни, гризе нокти, мени цветове, но мълчи.
Стигнали и бакшишът рекъл:
– Поздравления! През целия път не издаде звук! Кажи ми, кога ти беше най–трудно да издържиш?
– Ами... когато изпадна детето при НДК–то!

Стоянката на такситата на Централна гара София. Таксиджия седи в колата си и скучае. Задната врата се отваря и почти лазещ пиян мъж се намъква на задната седалка в продължение на повече от минута. След като най–после се намества в що–годе нормална поза, изфъфля към вече запалилия мотора шофьор:
– Към Централна гара…
Гледайки неразбиращо в огледалото за няколко секунди, таксиджията бавно изключва двигателя и тихо казва:
– Ние… сме… на Централна гара…
Пияницата, мятайки банкнота през облегалката, отваря вратата да излезе и промърморва:
– И друг път да не караш толкова бързо…