Вицове - София

Директорът на института привиква трима, закъснели за работа служители. Пита ги за причините.
Първият:
– Шефе, сутринта станах и се приготвих навреме, както всеки ден. По едно време жената излиза от стаята на малкия и казва:
– Детето е с температура! Закарай ни с колата до поликлиниката, да го прегледат.
Изчаках прегледа, върнах ги у дома и направо тук, но закъснях.
Вторият:
– А моята кола не щеше да запали. Взех автобуса, но съм се качил на 305, вместо на 76 и на Орлов мост вместо към НДК, ме откара до театър София, та докато се прехвърля обратно, взех, че закъснях и аз.
Третият:
– Шефе, излизам си аз от вкъщи, ама точно навреме. Тъкмо заключвам входната врата и чувам от съседния апартамент викове: "Помощ! Помощ!". Гледам вратата притворена. Влизам и що да видя: Комшийката снощи си лакирала паркета с аеролак. Сутринта решила да вземе един душ и на излизане от банята да вземе да се подхлъзне на новия паркет – паднала по гръб и залепнала на лака.
– И ти отлепи ли я?
– Три пъти!…

Днес фирмите, отговарящи за почистването на пътищата в Смолян, празнуваха – валеше сняг с пясък. Още преди обяд бяха оформили фактурите за извършена дейност за деня. От фирмите за пътно строителство в София се молят за валежи от асфалт.

Разправят, че в София се появили честни катаджии – по принцип не взимали заплата!

В едно село в Родопите построили нова джамия. Данъчните от София решили да направят проверка и изпратили проверяващ.
– Вие тук раздавате хляб на бедните но ви остават остатъци, тях какво ги правите?
– Пращаме ги в главно мюфтийство в София, там ги преработват и ни изпращат цял хляб.
– Раздавате и овче месо и ви остават остатъци. Тях какво правите?
– Пращаме ги в София, там ги преработват и ни пращат салам.
– Правите и обрязвания, остатъците какво ги правите, пак ли ги пращате в София?
– Ами разбира се.
– И те какво ви пращат?
– Ми различно, днес например Вас!

За разлика от ПАПАТА, чистачката на летище София може да казва на 68 езика:
– "Къде стъпваш бе капут, не виждаш ли, че току що измих пода."

Две мишки ядат лентата от филма "Отнесени от вихъра" в мазето на едно кино в София. Едната мишка пита:
– Как ти се струва?
– Ами, да ти кажа честно, книгата ми хареса повече...

– Господин аптекар, искам да си купя нещо от Вас! Но не съм сигурна дали притежавате нужната квалификация! Имате ли завършено висше образование!
– Аз съм магистър–фармацевт, госпожо!
– Ама, с какъв успех сте завършил? Да не е с тройка по всичко?
– Аз съм пълен отличник, госпожо!
– Но къде сте следвал? В София или в провинцията?
– Учил съм във Великобритания, госпожо! По–специално – в Оксфорд!
– Ама, след като завършихте – имате ли стаж по специалността? Да не сте занимавал с нещо друго?
– Госпожо, от двайсет години се занимавам само и единствено с фармация!
– Ох... Добре! Ще рискувам и ще Ви се доверя! Един пакет памук, ако обичате!

Бай Пешо бил личен чистач на директора на един завод някъде в провинцията. Били стари познайници, така че не си взимал много работата присърце. Един ден директора видимо притеснен се помолил на бай Пешо:
– Бай Пешо, утре ще трябва да изчистиш защото очаквам голяма проверка!
– Кой ще дойде?
– Председателя на борда на директорите и още двама от акционерите.
– Няма проблем ще изчистя.
На другия ден дошла делегацията, разходили се из завода, гледали какво гледали и влезнали в офиса на директора да обсъдят видяното. А вътре царял пълен безпорядък, не било чистено бог знай от кога.
– Хм. Тук не работеше ли бай Пешо? – попитал големия шеф.
– Да, тук е. Ето там е неговата стая.
– Я го извикай!
Дошъл бай Пешо, а председателя така му се зарадвал, че скочил да го прегръща, да го целува, пили по една ракия, поговорили си и доволен от видяното, шефа поел обратно към София. Вече успокоен директора се обърнал към бай Пешо:
– Ти, ти откъде го познаваш тоя? Въобще знаеш ли кой е той?
– Как да не го знам, директоре, навремето на един чин заедно сме седели.
И така чрез бай Пешо директора станал най–големият връзкар в целия консорциум. Един ден пак притеснен господина почнал да се моли на бай Пешо, да изчисти защото такава проверка щяла да дойде, че ако не е изчистено и председателят на борда на директорите няма да му помогне.
– Защо така бе, г–н директоре, кой ще дойде? – попитал бай Пешо.
– Бойко Борисов ще дойде, така че мисли му!
Дошъл на другия ден Бат Бойко, разходил се нагоре–надолу из завода, влезнал в канцеларията на директора, а вътре боклуци, не било чистено бог знай от кога. Пребледнял директора, ни жив – ни умрял, а Бойко Борисов съвсем спокойно го попитал:
– А бе тук при тебе не работеше ли бай Пешо?
– Да, тук е.
– Я го извикай!
Дошъл бай Пешо.
– О, бай Пешо какво става с теб, жив ли си, здрав ли си? – зарадвал се Бойко Борисов, прегръщал го, целувал го, пили по едно уиски и си тръгнал. А директора не вярващ на очите си промълвил:
– Тоя пък от къде го познаваш. С ония на един чин си седял заедно, а това е министър – председателя на България.
– А, Бойко ли? На него му бях преподавател в пожарникарското училище.
И така чрез бай Пешо директора станал най–големия връзкар в държавата. Не минало много време и директора пак взел да се шашка:
– Сега вече, бай Пешо, наистина трябва да изчистиш защото чакам голяма делегация от Русия начело с Владимир Путин. Искам да бъде перфектно изчистено и подредено!
– ОК, директоре, както кажеш.
Пристигнал Путин, обиколил завода, разгледал това–онова и ни в клин, ни в ръкав попитал директора:
– Где находится бай Пешо?
Извикали бай Пешо. Путин като го видял подскочил от радост:
– Здравствуй бай Пешо. Братушка мой. Как тъй. Что тъй делаеш?
Прегръщали се, целували се, пили по една водка и Путин си заминал. Директора онемял, ни говор, ни картина. Когато се осъзнал попитал:
– Бай Пешо, не знам какво става тук. Някак си приех, че с един на един чин заедно си седял, на друг си му преподавал в училище, ама това не мога да го приема. Този от къде го познаваш, та той не е от България?
– А, Путин ли. На него му бях инструктор по бойни изкуства в школата на К.Г.Б.
Чрез бай Пешо директора се превърнал в най–големия връзкар в Европа. Но един ден в завода дошло писмо, директора и още един инженер – млад и надежден – да отидат на обмена на опит в сходно предприятие в Италия. Чудил се директора кой да вземе и накрая си рекъл – "Ще взема бай Пешо, толкова народ познава, че няма начин и в Италия да не познае някой."
Отишли в Италия, обменили опит, останал им един свободен ден и решили да разгледат Рим. Тръгнали по един булевард, но изведнъж отнякъде се появили много хора. Многобройната тълпа повлякла със себе си и нашите хора. По едно време директора се огледал и се оказало, че бай Пешо го няма. Тук бай Пешо, там бай Пешо, бай Пешо го няма никъде. Вървял така с навалицата докато не излезли на един голям площад. В края на площада сцена, а на сцената бай Пешо и папата прегърнати говорят нещо на хората. В същото време от сцената пък бай Пешо постоянно се взирал в тълпата за да открие директора. Тъкмо го фиксирал и видял как директора припада. На бегом се изнесъл при него, започнал да му бие шамари, да го ръси с вода не може да го свести. След десетина минути отворил очи.
– Директоре, директоре какво стана? – запитал бай Пешо.
– Ох, бай Пешо, това аз няма да го преживея.
– Защо бе директоре, какво стана?
– Заради това, че с един на един чин си седял заедно, на друг си бил преподавател, на трети си бил инструктор по бойни изкуства приех за нещо нормално да се прегръщаш с папата там на сцената, но следващото няма да го преживея.
– Кое е това следващото?
– Стоите си вие там на сцената, а мене по едно време ме чука някой по рамото. Обръщам се гледам един китаец и тоя китаец ме пита – "А бе кой е тоя с бай Пешо на сцената?"

Блондинка се обажда в авиокомпания и пита:
– Извинете, колко време трае полетът София – Париж? Операторката казва:
– Една минутка само, госпожо…
– Много ви благодаря!