Вицовете на деня - Спортисти

Бай Петко
Бай Петко унило крачеше към дома си, стиснал в ръка посърнало букетче кокичета, представяйки си вкиснатата си като ланшно зеле съпруга.
– Бах го у празника дюздисан! – мърмореше той и тихо изхълцваше от време на време. Независимо че негодуваше срещу 8–ми март, се бе почерпил достойно с колежките и с омерзение се бе запътил към дома си.
Когато Тачо, кварталният чер като сажда котарак, му пресече пътя, му дойде много. Той се разпсува и захвърли кокичетата по нечистата сила. Тачо ужасен хукна като за последно, накичен с цветята и изчезна в близкото мазе.
– Не стига че е мъжки, ами и букета отмъкна. Изпедрасти се това поколение, мамка му! – изфуча бай Петко и съвсем вкиснат се качи в асансьора. Вътре смърдеше на развратен парфюм в комбинация с немити отдавна тела. Натисна злостно копчето за дванадесети етаж. Съоръжението изкърца и с негодувание започна да се издига. На третия етаж внезапно спря и вътре влезе като вихър една жена от типа, каквито бай Петко беше гледал свенливо в по–късните часове на нощта по специализираните канали. Ченето му увисна и той се вдърви. В нея разпозна най–новото завоевание на местния физкултурник Вергил.
– Да си имам късмета! – простена бай Петко.
И като че ли предизвика съдбата. Асансьорът издрънча немощно и се заклещи между етажите.
– Ами сега?! Ако ония мутраген ме усети, че съм с Петромила в асансьора, ще ми оскубе космите един по един! Ревнив е като павиан!
В този момент го връхлетя представата за собствената му съпруга. Косата му се изправи.
Че Вергил беше страшен – спор нямаше, но с него все пак човек можеше да се разбере, докато буля Мичка не познаваше компромиси. Беше твърдо убедена че мъжът ѝ, въпреки внушителното си шкембе, олисялото си теме и шеесете си лазарника, е неустоим сксуален обект за всичко женско в квартала, от 8 до 80 години. Само да подушеше двойката в асансьора и с бай Петко бе свършено. Щеше да е убедена, че всичко е в резултат на дълго замисляна акция, коварно реализирана от двете страни и с подлото съдействие на асансьора – кандърдисан с незнаен способ.
Очите му се спряха свенливо върху Петромила, която го наблюдаваше със смесица от погнуса и гняв.
– Какво ме гледаш като тапир?! Направи нещо, та да излезем от този сандък! – изсъска тя.
– Но какво да направя? – измуча бай Петко замаян от гледката и изпитите ракии.
– Не ме интересува! Действай, че ей сега звъня на Вергил!
Докато се чудеше какво да стори, за негов ужас се чу гласът на Вергил от стълбите.
– Кой се е закеркенечил пак в асансьора! На публичен дом го обърнахте! Нямате ли кревати в къщи, бе?!
Петромила изврещя като саанска коза:
– Аз съм вътре, помогни ми!!!
Виргил подскочи:
– С кой си, ма?!
– С бай Петко от дванайстият етаж.
– Ей сега ти извих шията развратна! Само да ми излезете! А на ония дърт лисунгер ще му усуча ...те!
– Ама, аз Верглиле случайно... такова!! – запелтечи бай Петко.
– Случайно ли?! Дърт пущ такъв! Само да те пипна! – пенявешеше благородният самец.
В този момент отекна глух удар и Виргил изохка.
– Картофа ли те напипа? – изхлипа Петромила ужасена.
Отекна яростен рев:
– Аз го напипах! Ще заплашва той Петко, а? На ти, мискинино!
И буля Мичка стовари отново пазарската си чанта /12кг/ върху зашеметения спортист, което го извади от действителността за доста време.
След това изрита яростно вратата на подемника и чудото стана – кабината изстена и се придвижи до вратата. Мичето я отвори със замах и измъкна бай Петко отвътре като тапа на инатливо шампанско.
– Тръгвай веднага, вкъщи ще се разправяме! Ще ти дам аз един 8–ми март, пияница и развратник ниедни!
И тя с замах го потътри по стълбите. Петромила ридаеше върху останките от Виргил и размазваше богатата палитра грим върху лицето си.
От мазето се дочу котешки вопъл...

Добър ден! Започва нашият репортаж от специалната олимпиада без какъвто и да е допинг–контрол. Да, да, спортистите НЕ се проверяват за допинг! Напълно. И така...
– 27 метра скочи финландският спортист. Много, много добър резултат за шахматист.
– Тринадесет убити и шестдесет ранени. Това е резултатът от неудачно хвърляне на гюле.
– Току що направи овчарски скок руският скачач. Зрителите с нетърпение очакват кога най–после ще се приземи.
– Копие хвъргачите днес много ни зарадваха. Резултатите – два свалени пътнически самолета... и един руски скачач.
– Ето, че гимнастикът от Китай вече трети час се върти на висилката...
– Организационният комитет реши да отмени хвърлянето на чук поради мерки за безопасност.
– В маратона традиционно победиха атлетите от Кения. Оказа се, че те са дошли бягайки от Кения.
– Току що стана известно, че някъде е изчезнал целият организационен комитет. На стадиона излизат чукохвъргачите.
– Канадски велосипедист в бързината си забрави велосипеда... но това не му попречи да изпревари всички до финала и да е пръв!
– През това време китайският гимнастик продължава да се върти на висилката...
– И така първо хвърляне на чук... и китайският гимнастик май го отнесе.
– А сега започва традиционният петдесетобой. Стартира участникът от Щатите. Ето, той пробяга три хиляди метра, направи овчарския скок, вдигна щангата с 300 килограма, пробяга 100 метра, остави щангата, кош от тройката, шах, мат, гооол! Ще започне втори кръг със значителна преднина пред втория.

Рускиня пристига в България и изморена от пътя бърза да намери хотел в който да се настани. На рецепция в хотел и обясняват, че цяла седмица има спортно мероприятие и всички хотели в околността са заети от спортисти и няма нито една свободна стая. С триста зора успяла да уреди походно легло в стая с трима като обяснила, че е много уморена, къпе се и ляга без да пречи.
Прибрали се нашите хубавци тримата, леко подпийнали. Зарадвали се като видели красивата и руса гостенка, събудили я и единият казал:
– Виж сега, ние сме джентълмени. Виждаме, че си уморена и затова ще ти зададем една загадка. Ако отговориш ще те оставим да си спиш и няма да те закачаме, но ако не успееш те чака здрав скс! И така – "Какво е това – мъничък, червеничък плод?!"
– Хорошо... Ето ДОМАТ! – казала рускинята.
– Не, грешиш.
Последвал здрав, изтощителен скс.
– Сега кажи, "Какво е това – мъничък, червеничък плод?!
Рускинята отново:
– Ето домаааат!
– Не, не, не. Последвал отново здрав, изтощителен с*кс.
На сутринта влезнала камериерката и заварила тримата на колене в един глас да крещят:
– Девушкааааа, скажи "Ягодка".
– Неееет. Домааат!

Спортни новини:
– За воля към победата бе награден руски спортист. Повече от половин час се търкалял гол в снега, опитвайки се да изтрезнее преди старта.

Как пърди народа?
Културен – Пърди и вика "Пардон!"
Двуличният – Пърди и пита "Кой пръдна?"
Циничен – Пърди и те гледа право в очите.
Кавалер – пуска дамата първа да пръдне.
Песимист – Още не пръднал мисли, че се усрал.
Безобразен – Пърди от удоволствие.
Чувствителен – Пърди и вика "Ах!"
Сантиментален – Пърди и мисли какво би било да не пръднеше.
Припрян – Едва изчака да пръдне.
Добре възпитан – Иска разрешение преди да пръдне.
Дискретен – Пърди и вика "Нека остане между нас!"
Реалист – Той смята пърденето за естествено нещо.
Актьор – Пърди и чака аплодисменти.
Срамежлив – Пърди и се изчервява.
Тайнствен – Той не пърди.
Лъжец – Пърди и вика "Уригнах се."
Флегматичен – Пърди дълго.
Колегиален – Позволява и другите да пръднат.
Пестелив – Пърди само в затворена стая.
Шегобиец – Пърди и вика "Кой пърди, зло не мисли!"
Неспособен – Потпръдва цял ден.
Оптимист – Пърди и се надява, че никой няма да чуе.
Пенсионер – Пърди и вика, че в негово време по–добре се пърдяло.
Баксуз – Пърди и се усира в гащите.
Наивен – Пърди и мисли, че е направил добро дело.
Гастроном – Пърди и вика "Много хубаво мирише."
Спортиста – Ако някой пръдне веднъж, той ще пръдне два пъти, за да счупи рекорда.