Вицове - Враца

Извънредно:
– Заради стреса от финала на световното, съдията получава уикенд във Враца с промопакет – посещение на пернишка дискотека!

Центъра на Враца, офис на банка. На входната врата застава млад юнак, пред погледа на охранителя на банката хваща дръжката на вратата и започва да дърпа. Зор... тегли яко, вените по ръцете му изпъкват. Охранителят стои до него, пали си цигара. Момъка запъва крак на стената и дърпа с две ръце... по едно време се ядосва и блъска вратата навътре и тя се отваря... поглежда към охранителя и казва нервно:
– А бе омраз! Оти ми не каза, че требе да бутнем бре!?
– Прощавай бако... я си мислех, че ти требе дръжката.

Не искам да се хваля, но много държа на скс.
Дори като слушах на времето една песен "Notorious" си мислех, че за моята ерекция е писана. Има едно хубаво определение "даяни на скс". Ходи ми. Но скоро открих, че не е толкова непоклатимо всичко това. Бях се уплашил за себе си, но после разбрах, че за всичко са виновни компромисите.
Случката е следната.
Моя позната от гимназията, беше красиво момиче тогава,
а сега беше повехнала и лъхаше на ацетон преди да запали
цигара и всеки път когато я палеше, инстинктивно човек иска да изпълни командата "Атом отпред!". Мъжете разбират защо.
Компромис №1 – лош дъх.
Пихме кафе, казахме си колко се радваме, че се виждаме.
После пихме и по едно голямо, че беше студено. Няколко пъти.
Компромис №2 – жена, която пие като мъж.
Поговорихме си за свалки с други, за скс, за това как сме се сваляли и ние.
Дали се харесваме още? Да, а ти? И аз! И сега? Ами какво?
Всеки по пътя си? Да не бързаш? Хич. И аз. Нека си допием.
Допиваме си, естествено поръчваме и още и на толкова градуси темата за анлния скс идва като черешка на тортата. Тя го правела. Я да видим? Ти какво, не вярваш ли? Не бе, вярвам, но не ме топли. Ще те стопли! "Ела изгрей" ли? И на т'слата! Ти си пич! И ти!
Поведе ме към някаква къща. Насред центъра. Квартира било. Скърцащи стъпала. Тя върви напред, след нея ерекцията ми, а аз едвам ги догонвам двете. Голям студ е и вътре. Не се ли отоплявате тук? Ти пък, то топла вода няма...
Компромис №3 – подценяваш информацията..
"няма топла вода" какво говори това? Естествено ме карат да се събуя.
Компромис №4 – този тип делиорманска гостоприемност също не бива да се подценява ако все още възлагаш на хубав скс. Краката ми лепнат по пода. Не е от мен. Днес съм се къпал, има няма 3 часа и чорапите са ми нови. Етикетът "Фазан"–Русе дефилира през мислите ми. Килимът е събрал нещо
и се е натъпкал до гуша и не ще повече. Сега е почнал да връща студената мръсотия по гостоприемните чорапи на гостите.
Затваря вратата и единственото, което приличаше на нещо ново беше някаква нова печка тип "духалка" дето за 5 минути стопля поне въздуха и покрива латекса по стените с потта на присъстващите.
Поне сто човека й били казали, че леглото й скърца. Майтапела се.
Компромис №5 и 6 – компромисът с обстановката – една жена, която си подържа по този начин леговището как ли си подържа влагалището? И честите смени на партньорите не говори ли за тяхното ниско качество и съответно занижени критерии към нея?
Съблече се. Бели бикини, черен сутиен. Любимият й бил! Не го сваляла. Виж бикините си сменяла за по–хигиенично. Хубаво тяло има. Неподържано, но хубаво. Щедър ген. Но не и да я миришеш... Един до друг сме.
Банелите на сутиена миришат. Онзи който си е помислил "на пот" е познал. Аз тогава си мислех, че е на пържено защото някакъв телесен спрей се е опитвал да камуфлажира неуспешно. Майната му, нали съм възбуден. Целува ме. Опитвам се да отвърна и успявам докато не се опита тя да задълбочи. По езикът й има повече никотин и катран отколкото е изписан на един пакет синьо Виктори.
Ако преди между краката приличах на Биг Бен, сега вече с мъка имитирах носа на Пинокио, но с разликата, че колкото повече лъжа, че ми е хубаво толкова по се смаляваше.
Компромис № 7 – почнеш ли себе си да лъжеш – ходи си.
Тя ме погали и през погледа ми мина олющения маникюр,
преди ми се струваше едва ли не скси. Легна по гръб.
И се разкрачи. Не смеех да погледна надолу, но бях убеден,
че ако имаше пощальон и ми носеше известие от преизподнята
то чантата му би миришела по този начин. Не беше човешко.
Помня, че съм дишал с пълни гърди в тоалетна, а това тук чакаше и интимност.
Загубих ерекция. Някъде на стълбището май.
Компромис №8 – тръгни си! Предложи ми да я намери с уста.
Намери я за миг, просто много бързо си визуализирах в главата члена ми покрит с никотинова слюнка и съпроводен с тези кански звуци на магаре да лочи вода от кофа или свиня майка да яде диня в копанка.
Компромис №9 – тръгни си!
Отказахме се. Тя запали цигара. Аз се оправдах с нападението над WTC, с теменужките на Костов, с часовниковата кула от времето на Паисий във Враца и т.н. Компромис №10 – не се оправдавай! тръгни си!
...
Всичко това би ме съсипало ако след това нямах страхотен скс в нормална обстановка със страхотна жена, страхотен мирис... Ах, каква музика е за мъжките уши след 4–ия час да чуят "О, скъпи, не мога повече...нямам сили вече..." :)

Така че, не на компромисите в с*кса! Веднъж се живее!
Това да не ви е генерална репетиция за истинския живот?

Само с качествени хора! Само качествен с*кс!

Центърът на Враца, офис на банка. На входната врата застава млад юнак, пред погледа на охранителя на банката хваща дръжката на вратата и дърпа. Нищо. Започва да дърпа още по–силно. Голям зор, тегли яко, вените по ръцете му изпъкват. Охранителят стои до него и кротко си пали цигара без да му обръща внимание. Момъкът запъва крак на стената и дърпа с две ръце... По едно време се ядосва и блъска вратата навътре – тя се отваря... Поглежда към охранителя и казва нервно:
– Абе, пустиняк! Оти ми не каза, че требе да бутнем бре!?
– Прощавай, баче! Я си мислех, че ти требе дръжката.

– С кво одиш на работа?
– С метрото...
– Е къ бе, у Враца нема метро!
– Е оно и работа нема.

Художник рисува картина и я носи в галерия за продажба. Галеристът го пита:
– Как се казва картината?
– "Във Враца"…
– Аха… А, какви са тези голи тела?
– Това са жена ми и комшията…
– А Вие къде сте?
– Във Враца…

– Срвитьорааааа, не мое ли да си малко по–бръз?
– Я ако бех по–бръз, щех да съм лево крило у "Ботев Враца", бе...