Вицове за данъци
19 от най–забавните родителски признания:
- В момента помагам на сина ми да си търси шоколада, който аз изядох снощи.
- 14–годишният ми син цяла сутрин ми се подиграваше, защото трябваше да ходя на работа, докато той е в снежна ваканция. И аз смених WiFi паролата.
- Аз:
– Лека нощ, деца.
Децата:
– Лека нощ, татко.
Аз:
– Лека нощ, чудовище, което яде лоши деца.
Жена ми:
– (През радиоговорител под леглото) ЛЕКА НОЩ! - Аз:
– Ето го голямото ми момиче!
3–годишното ми дете:
– Не съм голямо момиче.
Аз:
– Ето го малкото ми момиче!
3–годишно:
– Не съм малка.
Аз:
– А какво си?
3–годишно:
– Дракон - Аз:
– Можеш да си намислиш желание на която звезда искаш.
5–годишно:
– А коя е "Звездата на смъртта?" - 5–годишно:
– Тате, мога ли да ти кажа една тайна?
Аз:
– Разбира се, моето момче.
5–годишното ми дете, грабва лицето ми и прошепва:
– Току–що аках и не си измих ръцете. - Никога, значи абсолютно НИКОГА, не осъществявайте зрителен контакт с дете, което е на косъм да заспи. Ще усети вълнението ви и ще прекрати мисията.
- Аз:
– Какво научи днес в детската градина?
5–годишно:
– Мисля, че една поничка ще ми помогне да си спомня.
Очевидно е научила какво е подкуп. - Току–що обясних на децата какво са данъците, като изядох 38% от сладоледа им.
- Аз:
– Вече имаме три момиченца. Какво мислиш, че ще бъде новото ни бебе?
2–годишната ми дъщеря:
– Коте. - Аз:
– Това е стар телефон.
6–годишно:
– Като 4S?
Аз:
– Не, като телефон в къщата, който е закачен за кабел на стената.
6–годишно:
– Не разбирам. - [докато поръчваме храна].
4–годишно:
– Защо не работиш в McDonalds?
Аз:
– Защото вече си имам работа.
4–годишно:
– Иска ми се да беше готин. - Като родител на 5–годишно момче знам всички имена на динозаврите и нито едно на колегите ми.
- Четиригодишният ми син се събуди разстроен, защото не може да си намери очилата, но това, което наистина го ядоса, беше, когато му казах, че не носи очила.
- Учителката в детската градина, забелязва, че ризата на тригодишното ми дете е облечена наопаки.
– Колко сладко, че я оставяте да се облича сама.
Аз:
– Да. Тя го направи. - И тогава решихме, че сме се уморили да спим до късно и да правим каквото си искаме, когато си поискаме, в чиста къща, и си родихме деца.
- Аз:
– Приготвих свинско.
3–годишно:
– Не обичам свинско.
Аз:
– То е пилешко.
3–годишно:
– О, да, обичам такова пилешко. - Тя:
– Всички закуски на нашите деца са био.
Аз:
– Супер. А моето дете яде бонбони от пода. - Родителството е:
– Да кажеш на децата, че не могат да закусват със сладки и после да закусваш сладки, след като излязат за училище.
За политиците най–важен е народа.
За народа – данъците.
За данъците – банката.
За да може:
Банката да отпуска кредити, данъците да се покриват, хората да са доволни, а за политиците удовлетворение от добре свършена работа...
Пет основателни причини, поради които е по–добре да си в затвора, отколкото на работа:
- В затвора получаваш безплатно три пъти храна на ден, а на работа имаш почивка за едно ядене и трябва да си го платиш.
- В затвора получаваш отпуск за добро поведение, а на работа за добро поведение получаваш повече работа.
- В затвора можеш да гледаш телевизия и да си играеш на разни игри. На работа могат да те уволнят, ако гледаш телевизия и играеш игри.
- В затвора си имаш персонална тоалетна, а на работа ползваш обща.
- В затвора всичките ти разходи се поемат от данъкоплатците, като не се изисква да работиш. За да отидеш на работа, обаче, поемаш си всички разходи, а след това от заплатата ти удържат данъци за разходите на затворниците.
Нова Година. Леко пийнал Дядо Мраз влиза с торбата с подаръци при очакващите го деца в детската градина. Посяда тежко и пита децата:
– Деца, искате ли подаръци?
– Да–а–а–а!
– А ще ми решите ли една задачка преди това?
– Да–а–а–а!
– Слушайте задачката: Дядо Мраз носи подаръци в десет детски градини за една вечер. Във всяка градина му плащат по 50 лева. Колко пари ще вземе за тази вечер Дядо Мраз?
– 500! 500! – викат децата.
Дядо Мраз прави характерно движение със среден пръст:
– Ще вземе друг път! А данъците!
Историците още спорят какво е Отец Паисий – рожба или акушер, заченал новата епоха. Времето на възродителния процес протичало напред на бавни тласъци с неравномерна продължителност, но като цяло стъпаловидно нагоре.
Робството е арогантна намеса в живота на българите. Те били стресирани, ужасени, изживели шок, надянали тежки окови и тежък хомот.
Турците имали нечовешки и неприлични за Европа прояви.
Мъжете били избити, жените в хареми, а децата – еничари. Другите обаче оцелели. Хората се примирили с примитивната и сигурна схема на живот – семейството. Българите се съпротивлявали по обичайния начин, като не си плащали данъците. Хайдутите били предимно мъже, загубили семейната си чест.
Вятърът на промяната идвал от Европа, но султаните не го усещали. Интеграцията с Европа била наложителна, но уви! Султаните дори се изродили физически.
Турското правителство не закупувало нови технологии и държавата се разклатила из основи. Тя се разяждала отвътре, разлагала се и загнивала.
В същото време българите съзрявали, а плодовете били обрани през Зрялото Възраждане. Разложил се еничарския корпус. Дотогава той бил добре селекциониран биологичен материал доведен до съвършена целесъобразност чрез закаляване в ренегатство. Твърдият юмрук на властта омекнал. Отдадени на азиатска леност, мързел и съзерцание, едвам се самозадоволявали.
Постепенно започнал инкубационният период на възродителния процес. Но само в манастирите просветата се развивала трудно. Средно грамотни монаси дори използвали пергамента от книгите за консервиране на зимнината си. През XVIII век започнало просветление, закъснял отзвук от Просвещението. Изоставяла се догматиката и погледът се обърнал греховното човешко тяло. Навлезли необходимите западни, а не източни капитали. Стопанските промени били впечатляващи. Овчарството и козарството станали престижни професии. Българите се сблъскали с непознати стоки – кафе, индиго, порцелан, пирони тютюн. Врати отворили кафенета – непознати дотогава заведения. Българката раждала много деца, защото челядта е безплатна работна ръка. По–богатите българи ходили в Израел на хаджилък. Паисий е роден в родното си село, но не се знае къде точно.Той завършил висшето си образование в килийно училище. Убил един турчин, който изнасилил сестра му и бил заточен с Атонския манастир.
Мисълта да приближим светлото бъдеще човъркала Паисий отвътре. Той довършил своята история въпреки болките в стомаха и липсата на хартия.
Паисий бил принуден да се труди в пълно информационно затъмнение. Този слаб, болен и кльощав старец програмирал националната идея на Българина. Историята е бедна на исторически факти и богата на исторически грешки. Тя обаче била като смъртоносен бацил в злокачествените тумори и язви на империята. Най–известна е неговата реплика: "Аз ти юруде ...."; "Ей, ти люде...."; "Ти, безумний юда...". Това било бич за родоотстъпниците.
В духа на новото време, Паисий разгледал и въпроса за възстановяване на монархията. Той проповядвал за духовна и телесна свобода.
Прочитайки историята, всеки неграмотен българин ставал патриот. Паисий истински фанфарен тръбач в стил Петата симфония на Бетховен. Той обяснил на простия българин, че "светлина в тунела има".
Стойко Владиславов останал сам поради прибързаната смърт на родителите си. Той бил назначен за Софроний – епископ на Враца. Софроний Врачански се влюбил в Паисий от пръв поглед и преписал 60 пъти малката книжцица. Точно той я превел на разбираем български език, защото Паисий я написал на старобългарски(руски). Софроний предложил за българите Югославска федерация в рамките на руска губерния.
Паисий и Софроний са два ярки факела в тъмните векове. След смъртта им, българите останали с широко отворени очи и съзнание. Загасналото пламъче на държавната свещ било разпалено със страниците от книгата на Паисий.
Събудих се тази сутрин, изпих си кафето и си помислих:
– "Тоя живот трябва да се изживее! Еал съм ти и работата, еал съм ти и кредитите и банките, е*ал съм ти и данъците и държавата, майната му и на имоти и обзавеждане! Взимам си всички спестявания и тръгвам да обикалям по света".
И по обяд си бях вече вкъщи.
Умира милиардер. Свети Петър го посреща на вратите на рая:
– Здравейите – заглежда се в списъка – хммм имате вила на Хавайте и вила на Канарските острови?
– Да.
– Къщи в Ню Йорк, Лондон, Париж, Москва и Токио?
– Да. Имам. Цял живот работих и постигнах всичко сам и освен това и данъците винаги си ги плащах.
– Ролс–Ройс, Ламборджини и две ферарите?
– Да. Да. Да. Имам. Но какво значение има това? Не може ли да вляза в рая?
– Но, разбира се, че можете! Заповядайте... Просто се страхувам, че няма да ви хареса...