Вицове за Слави

Мъжът като музикални инструменти:

– От 16 до 20 години – Арфа. Докоснеш ли го, сам ще свири.
– От 20 до 25 години – Кларинет. Свири без настройка, но е трудно... Този, който разбира от музика, няма да е доволен от него.
– От 25 до 35 години – Цигулка. Най–добрият инструмент. Настройва се за минута. Качеството на свиренето зависи от изпълнителя и самия инструмент.
– От 35 до 45 години – Виолончело. Отнема един час за настройка и свири цели три минути.
– От 45 до 55 години – Тъпан. Много шум, малко блъскане.
– От 55 до 65 години – Тромбон. Не свири, но плаши.
– След 65 години – Калъф за съхранение на инструмента.

Жената като държави:

– На 20 е като Африка – далечна, тайнствена, гореща, мистериозна, недостъпна!
– На 25 години, като Индия – красива, уверена в красотата си, страстна, но много трудна за достигане.
– На 30 години е като Америка – демократична, богата, независима, но много скъпа!
– На 35 години е като Франция – премината надлъж и нашир, но все още предизвиква голям интерес.
– На 40 години е като Югославия – направила е много грешки, загубила е войната. Не представлява почти никакъв интерес!
– На 45 години е като Русия. Обича да пие! Да се разхожда. Вече никой не пази границите.
– На 50 години е като Монголия – има славно историческо минало, но, уви, без бъдеще.
– На 60 години е като Афганистан – всички знаят за нея, но никой не иска да отиде там!

Как се променят жените с възрастта:

МЕЖДУ 18 и 20 ГОДИНИ
Жената е като Африка или Австралия.Все още е наполовина открита, наполовина дива и естествено красива, с буйна разстителност около плодородната делта.

МЕЖДУ 21 и 30 ГОДИНИ
Тя е като Америка или Япония. Изцяло открита, много добре развита. Отворена е към търговия и преговори, по специално към страни с много пари или скъпи автомобили.

МЕЖДУ 31–35 ГОДИНИ
Като Индия или Испания. Много гореща, отпусната и убедена в своята собствена красота.

МЕЖДУ 35–40 ГОДИНИ
Жената е като Франция или Аржентина. Може да е наполовина разрушена от войната, но вероятно все още топло и желано място за посещения.

МЕЖДУ 40–50 ГОДИНИ
Тя е като Югославия или Афганистан. Загубила е войната и освен това постоянно я преследват предишни грешки. Наложително е да й се направи цялостна реконструкция.

МЕЖДУ 50–60 ГОДИНИ
Тогава жената е като Русия или Канада. Много обширна и тиха. Границите й на практика не са контролирани, но хладния климат прогонва евентуални посетители.

МЕЖДУ 60–70 ГОДИНИ
Жената е като Англия или Монголия. Гордее се със славно и завладяващо минало, но уви, няма особено бъдеще.

СЛЕД 70 ГОДИНИ
Жената е като Албания. Почти всеки знае къде се намира, но никой не иска да ходи там.

Може да се види в някои магазини шоколад Mozart Kugeln ("топките на Моцарт").
Нима Моцарт с тази част на тялото си се е прославил?

Югославия. Съобщение в местния вестник:
"Добре въоръжени граждани нападнаха, кротко стоящите си в танка войници. Има пострадали. Войниците получиха тежки морални травми. Демонстрантите се отърваха с лека смърт."

"Комиците" в отпуска, "Шоуто на Слави" в отпуска... и само ББ кара без отпуска.

Даниел Боримиров толкова го било срам от позорните загуби на Левски в Шампионската лига, че не можел да излезе от вкъщи. Един ден обаче решил да се поразходи като се маскира. Сложил си той перука, тъмни очила, малко грим и тръгнал. На улицата пред блока стояла една баба и си бъркала в носа. Минавайки покрай нея тя му казала: "Здравей Боримиров!". Боримиров много се изплашил и си казал: "Лелее щом тая откачена грозотия с криви крака ме позна, значи всеки би ме познал! Трябва да се маскирам по–добре!"
Прибрал се той вкъщи и се гримирал още повече, облякъл трикото на жена си, обул поовехтели дупчени обувки и наметнал небрежно един шал на Славия. Излязъл на улицата и си казал: "Таа мръхла ако пак ме познае се прибирам и няма да излизам повече!". Но минавайки покрай нея тя пак се провикнала:
– Здравей Боримиров!
Боримиров се ядосал и я попитал:
– Бабо, кажи ми моля те, как ме позна с тези очила?
– Е как няма да те позная бе, аз съм Топузаков!!!

Един ден от живота на една мама! 6 часа. Навън още е тъмно. Звъни телефонът. Ставам. Със силно нежелание. Кафе, зъби, обличам се... някак си...
6:30. Будя детето. Реве.
6:40. Будя детето. Много реве.
6:50. Будя детето. Не чувам нищо, но стана.
7:10. Водя едното дете до училището.
7:30. Нося забравеното домашно.
7:40. Будя второто дете. Реве. Не ми пука.
8:00. Водя второто дете до училище. Реве. Не издържам.
8:30. Вкъщи. Пера, чистя, мия чиниите от предишната вечер, гладя, простирам, обличам се. Отивам на работа. Работя. Звъни едната баба. Говори ми нещо. Не чувам. Работя. Звъни другата баба. Не я чувам въобще. Работя.
18:00. Тръгвам си от работа. Влача се, но го раздавам секси покрай автосервиза. Не ми се получава. Мрънкам си наум.
18:30. Прибирам едното дете от едната баба. Той мрънка. Не ми пука.
18:40. Той реве. Не ми пука, ще стигна до вкъщи.
18:50. Той бяга по булеварда, аз не мога да го стигна с тежката раница на гърба. Той ми прави засади. Аз крещя. Той бяга. Аз пищя. Таксиметров шофьор ми бибитка. Аз... да кажем крещя. Загубих детето. Намерих детето. Не мога да го стигна. Ще ми се да не бях ставала днес. Стигнах го. Той реве. Аз все още не. Стигнах някак си до вкъщи. Бабата нервна. Другото дете реве. Аз все още не. Пазар. Купих си ракия. прибрах се. Те се бият. Децата де. Бабата е тъжна. Аз още не рева. Сготвих. Те се бият. Нарязах си салата. Те изсипаха всички възможни играчки.
20:00. Сготвено, изкъпано. Има надежда. На масата, никой не сяда. Едното с руса перука свири на китара, другото играе компютърна игра. Шумно е. Много е шумно.
20:30. Никой още не яде. Котката направи беля. Аз още не рева. Пуша. Шумно е. Карат се. Бият се, никой не яде.
21:00. Бият се. Пуша. Още не рева.
21:10. Голямото се сети, че е на рожден ден утре от 19:00. Бърза сметка. Ще имам един час да си тръгна от работа, 20 мин. да стигна до бабата, 20 мин. да облека, обуя, озаптя детето и да изслушам бабата, 20 мин. да се прибера + 30 мин. гонене на Слави, 20 мин. да облека, направя прическа и заведа Вики до рождения ден. Някъде през това време трябва и подарък да купя. Пуснах една сълза. Сипах си ракия. Отново се бият. Не ми пука.
Сега е 21:35 и аз се чудя... а бе, не се чудя нищо. Ракията си пия, децата се бият, аз все още не рева. Може би утре ще бъде един приказен ден... може би..
П.П.: Простете за правописните грешки. Разстроена съм и пия ракия.