Вицове за София

Как се женят хората по градове:

София – женят се на 40–45, да улегнат малко. Там са хай–лайф и са над нещата. До тогава са ларж, наркотици, рокендрол и третото не помня какво беше.

Пловдив – женят се в пубертета, обикновено единия е от село другия е от града и така остават до края. Изневери, скандали, циркове, по 4–5 любовника, но не се развеждат, защото хората говорят все пак.

Бургас – в периода май–септември е "имам отворена връзка със жената и тя не се сърди, защото сега е момента да се опита от всичко". От Полша, Чехия, Дубай...
От септември до април живеят на семейни начала, защото иначе как сам да си плащаш отоплението в тази люта зима от плюс 28 градуса навън през зимните месеци?

Варна – същото като в Бургас, но там септември се женят, за да имат на януари 50 процента отстъпка на данъка на апартамента понеже са скръндзи. Март като мине данъчния период се развеждат.

Велико Търново – там въздишат пред телевизора до 35 после се женят за софиянци като се представят, че са на 40 и "колко много са видели от живота и е време да се задомят". То за кой да се оженят иначе? Все пак Търново е малката столица на България. Другите им са под нивото.

Габрово – там не се женят, защото севлиевци отказват да платят чужда сватба.

Ловеч – не се женят, защото там всички са роднини.

Плевен – там се раждат на 30 вече оженени и на толкова си остават. Няма млади, няма стари. Има поверие, че може би са вампири там...

Русе – женят се, за да могат да участват в риалити шоу "смени жената по русенски" с румънски семейства.

Враца, Мездра, Видин – там е бермудския триъгълник на България. Няма статистка за женени и разведени, защото който е отишъл там не се е върнал да разкаже.

Софиянец и пловдивчанин вървят из Подуене. Времето е отвратително: вали дъжд, кал и локви навсякъде по улиците. В един момент минава автомобил и здравата ги изпръсква. Пловдивчанинът възмутено се опитва да почисти калните си дрехи и мърмори:
– Това софиянците сте крайно невъзпитани хора! Карате си автомобилите из локвите, пръскате и дори не спирате...
– Защо се сърдиш бе, майна? Нима в Пловдив не е същото? – обижда се софиянецът.
– Разбира се, че не е така! Ако случайно някой те изпръска, той веднага спира, качва те в колата си и те закарва в първия магазин за химическо чистене. Там те събличат и оставят дрехите ти за няколко дни, а виновният те закарва в къщи, където любезно се грижи за теб, докато си без дрехи...
– Я стига си ми говорил глупости бе, не ви знам аз вас пловдивчаните какви сте... С тебе случвало ли се е някой път такова нещо?
– Е, точно на мен досега не ми се е случвало... но със жена ми вече три пъти.

Две жени се размечтали и взели да си представят какви биха били, ако са растения.
Първата жена казала:
– Мечтая да съм червена роза и да стоя на ревера на кмета Софиянски!
Втората се разсмяла и рекла:
– И каква полза ще имаш, скъпа? Аз бих желала да съм обикновена зелка, та кочанът цял живот да ме подпира отдолу!

Първия път се омъжих в София – неуспешно. Втория е Пловдив – неуспешно. Третия път се омъжих във Варна – успешно. Вече ще се омъжвам само във Варна.

София. Съпругът е в командировка, а съпругата–в спалнята с любовник. Обаче при всяко преминаване на трамвай, нещо в гардероба започва да чука и идилията се разваля. Става любовникът и влиза в гардероба, за да разгадае мистерията. В този момент влиза в спалнята по–рано завърналият се съпруг и разбира ситуацията. Отваря бясно гардероба и пита голия мъж:
– Ти какво правиш тук?
– Няма да повярваш, обаче чакам трамвая да мине.

Жена ми се завърна от командировка в София. Въпросът ми към вас е: „Може ли градушката, дето се изсипа в София, да й остави смучка на врата?"

След като изгледали всички сезони на сериала „Стъклен дом“, семейство Попстрелкови от село Голям Дъбовец решили, че е крайно време да посетят столицата и да видят на живо стъкления дом. Качили се на влака цялото семейство, баща, майка и син– тийнейджър, и отпрашили за София. И понеже никога не били напускали Голям Дъбовец, за Попстрелкови всичко било крайно интересно. Когато пристигнали в столицата веднага започнали да обикалят забележителности и да трупат впечатления.
Най–после стигнали и до Стъкления дом, влезли вътре и започнали да обикалят магазини и заведения, цъкайки с език или от лъскавите витрини или от високите цени. Но, нещеш ли, в суматохата бащата и сина Попстрелкови изгубили мама Попстрелкова в тълпата. Къде ли не я търсили, но така и не я откривали. Накрая спрели да си отдъхнат малко и бащата забелязал на десетина метра пред тях две врати, които се плъзгали от само себе си на страни, а над тях, след затварянето им, започвали да святкат цифрички. И докато бащата Попстрелков се чудел какво ли става зад тези врати, изведнъж се случило следното– вратите се отворили и през тях влязла възрастна, ниска и дебела женица, след това вратите се затворили и цифричките отгоре започнали да святкат последователно– 1,2,3,4 и после 4,3,2,1 , после вратите се отворили и от вътре излязла млада девойка висока 180см, с фрапиращ бюст, крака до сливиците, къса пола и дупе като детско барабанче. Девойката артистично отметнала дълга грива и с царствена походка минала покрай двамата Попстрелкови. Бащата и сина гледали след нея с увиснали ченета, но в един момент бащата се съвзел ръгнал сина си в ребрата и изсъскал:
– Бързо бягай да намериш майка си да я пъхнем в тая машинка, че иначе те утрепах!

– Мисля, че жена ми ме мами!
– Откъде пък тези глупави подозрения?!
– Преместихме се от Стара Загора в София, а пощальона си остана същия.

Един пич много си падал по Лили Иванова. Отишъл при нея предложил да й предложи брак. Цялото село го изпратило... Минали са три месеца от него никаква вест. Събрали се на събрание в селото и решили да изпратят брата на жениха да го издири.
Позвънил той на вратата и.
– Търся брат си, преди три месеца той дойде при Вас...
– Ах да, спомням си – махнала с ръчичка Лили – аз поисках от него ботуши от крокодил,... замина и оттогава не се е вясвал.
Излязъл брата на центъра на София и попитал един случаен минувач:
– Извинете, къде мога да намеря крокодили?
– Крокодили? – вдигнал в недоумение рамене човека – ами къде, в Африка... в реката Нил.
Хванал нашия самолета и право в Африка. Отишъл до реката, а там седи брат му с една бухалка в ръката и дебне като хищен звяр.
Един крокодил се подал, той замахнал с бухалката и прааассс по главата. При удара крокодила се зашеметил и обърнал крака:
– Пфуууу, маму му стара и тоя без ботуши...

Circullium Vitae (Автобиография)

1. Лични данни
   Име: Дуцко Дудев Каракочев
   Дата и място на раждане: не знам, около 40–50 годишен съм.
   Постоянен адрес: София, ж.к. “Факултето” на втория етаж
   Семейно положение: женен с 18 деца и 26 внуци

2. Образование
   3–ти клас до голямото междучасие

3. Трудов стаж
   – Пазарджишки окръжен затвор – 1985 – 1990
   – Бобовдолски окръжен затвор – 1992 – 1999
   – Поправителен дом – Кремиковци – 2001–2003

Назначенията в тези предприятия бяха в следствие на това, че често намирах парите на хората още преди да са ги загубили.
В Бобовдолския затвор съм завършил курсове по макраме, а в Пазарджишкия се научих да свиря на акордеон. Там свикнах и на работа в екип.

4. Чужди езици
   – Есперанто
   – Ромски – майчин

5. Допълнителни курсове, обучения и интереси
   – 15.11.2004 – Столипиново, Семинарно обучение на тема “По жицата”. Анализ на творбата от Йордан Йовков и обучение как да не ни хваща тока, когато крадем кабели
   – обичам черната музика – Кондьо, Софи Маринова, Бони (но не Бони М) и др.

6. Личностни качества
   – Тих, скромен и мързелив
   – Рядко идвам на работа, но не закъснявам
   – Работя малко, но с желание

Желая да се кандидатирам при вас за длъжността “SAP консултант” или в краен случай "Transfer специалист". Много съм добър и се надявам да се видим скоро, ако не почна работа преди това в Софийския централен затвор, щото и оттам яко ме канят.