Вицове за сутрешно кафе с Адвокати

От съдебните зали:
Прокурор:
– Активни ли сте сексуално?
Свидетел:
– Не, само си лежа.

Прокурор:
– Дата на раждане?
Свидетел:
– 18 юли.
Прокурор:
– Коя година?
Свидетел:
– Всяка година.

Адвокат:
– Имала е три деца, нали?
Свидетел:
– Да.
Адвокат:
– Колко от тях момчета?
Свидетел:
– Нито едно.
Адвокат:
– А момичета?
Свидетел:
– Ваша чест, мисля, че ми трябва нов адвокат. Може ли да ми назначите друг?

Адвокат:
– Каква е причината за приключването на първия ви брак?
Свидетел:
– Смърт.
Адвокат:
– Чия смърт?
Свидетел:
– Познайте.

Адвокат:
– Можете ли да опишете заподозрения?
Свидетел:
– Среден на ръст, с брада.
Адвокат:
– Мъж или жена?
Свидетел:
– Освен ако в града няма цирк, ще заложа на мъж.

Прокурор:
– Колко от аутопсиите сте извършвали на умрели хора?
Свидетел:
– Всичките. Живите много се съпротивляват.

Адвокат:
– Всичките ви отговори трябва да са на глас, ясно? В кое училище сте учили?
Свидетел:
– На глас...

Адвокат:
– Спомняте ли си в колко часа започнахте аутопсията?
Свидетел:
– В 20:30 часа.
Адвокат:
– И по това време г–н Дентън е бил умрял?
Свидетел:
– Ако не, то когато приключих, със сигурност вече е бил умрял.

Адвокат:
– Докторе, преди да извършите аутопсията, проверихте ли за пулс?
Свидетел:
– Не.
Адвокат:
– Кръвно налягане?
Свидетел:
– Не.
Адвокат:
– За дишане?
Свидетел:
– Не.
Адвокат:
– Възможно ли е тогава пациентът да е бил още жив, когато сте започнали аутопсията?
Свидетел:
– Не.
Адвокат:
– Откъде сте сигурен, докторе?
Свидетел:
– Защото мозъкът му беше в буркан на бюрото ми.
Адвокат:
– Разбирам, но възможно ли е все пак да е бил още жив, въпреки всичко?
Свидетел:
– Да, може да е бил жив и да е практикувал Право...

Прокурор:
– Същия нос ли счупихте, когато бяхте дете.
Свидетел:
– Ами аз имам само един...

Адвокат:
– На колко години е синът ви, който живее с вас?
Свидетел:
– 38 или 35, не помня точно.
Адвокат:
– От колко време живее при вас?
Свидетел:
– От 45 години.
Адвокат:
– Господине, колкото ви е IQ–то?
Свидетел:
– Мисля, че виждам добре.
Адвокат:
– По–малкият син, 20–годишният, на колко години е?
Свидетел:
– На 20, колкото е и IQ–то ви.

Адвокат:
– Бяхте ли там, когато ви снимаха?
Свидетел:
– Вие е*авате ли се с мен?

Адвокат:
– Значи сте заченали на 8 август?
Свидетелка:
– Да.
Адвокат:
– Какво правехте по това време?
Свидетелка:
– С*кс.

Млад и начинаещ адвокат отворил кантора, но дълго време при него не идвал нито един клиент. Най–после секретарката му се обадила, че един господин пита за него. Адвокатът поръчал на секретарката си да пусне господина в кабинета му след пет минути. След като изминали петте минути, докато господина влизал в кабинета му, адвокатът вдигнал телефона и се престорил, че води делови разговор с клиент:
– Г–н генерал, не мога да поема Вашето дело за по–малко от 5 000 долара, защото в сходни случай вземам около 8 000, но за човек като Вас мога да направя съответната отстъпка...
След като затворил телефона адвоката се обърнал към влезлия господин и го попитал:
– По какъв въпрос сте дошли?
– Аз съм от местната телекомуникационна компания. Получихме сигнал, че телефона ви е развален! – казал новодошлия.

Съдията към ищеца:
– Господине, разпознахте ли в обвиняемия, крадецът на Вашия автомобил?
– Като слушах адвоката му, започнах да се питам дали съм имал някога автомобил...

Лекар към пациент:
– Господине, спешно трябва да Ви се направи трансплантация. В момента може да избирате – сърце на зидар, на моряк или адвокат, но предупреждавам Ви, че сърцата на адвокатите са най–скъпи!
– А защо?
– Защото трябва да отворим няколко адвоката за да намерим сърце!

Баща–кърлеж обучава мъничето си как се пие кръв:
– Слушай татювото, ще ги смучеш един по един, бавно и полека, няма да се нахвърляш наведнъж да изпиеш на човека кръвчицата – ние сме кърлежи, не адвокати!

Адвокат към клиент:
– Аз ще ви защитя, дори това да ВИ струва последната стотинка.

– Г–н адвокат, съседът ми ме обиди.
– Какво Ви каза?
– Да вървя по дяволите.
– Вие какво направихте?
– Идвам при Вас.

Заради някакви си 99% от адвокатите, на останалите е излязло лошо име!

По време на едно дело във връзка с кражба на лека кола, адвокатът на обвиняемия пита тъжителя:
– Вие уверен ли сте, че именно обвиняемият е откраднал вашата кола?
– След като изслушах вашата защитна реч, започнах да се съмнявам имал ли съм въобще кола.

Един инженер умрял. Отишъл при свети Петър, цял ден чакал на опашка, за да получи разпределение, и накрая го насочили към ада. Минало време, започнали незапомнени жеги. Свети Петър си помислил:
"Тук в Рая не се диша от горещина. А какво ли е в Ада? Я да ида да проверя?"
Отишъл той в ада и какво да види? Прохладно, подухва ветрец, изобщо рай... Попитал дявола каква е тази работа, и той му отговорил :
– Абе, нали ми изпрати един инженер миналия месец, та ми сложи климатик.
– Дай го този инженер насам – казал св.Петър – горе в Рая не се живее от горещина!
– Ааааа, не! – отговорил дявола – щом си го изпуснал един път сърди се на себе си.
– Ще те съдя – разгорещил се свети Петър.
– Кого ще съдиш, бе? Нали всички адвокати са при мен?

Един престъпник обещал на адвоката си:
– Ако успеете да ме спасите с присъда от десет години, ще ви дам 4 милиона!
Подсъдимият наистина бил осъден на 10 години. След като прибрал парите, адвокатът въздъхнал:
– Ако знаете, колко трудно ми беше да изпълня желанието ви. Съдията искаше да ви осъди на три...

Двама се съдят в съда. Единият прегазил крака на другия. Адвокатът на потърпевшия става и говори:
– Моят клиент иска възмездие за морален ущърб в размер... ... сто хиляди долара!
Ответникът скача и крещи:
– Той какво си мисли, мамка му, че аз съм милионер!?
Потърпевшият скача и също крещи:
– А ти какво си мислиш, мамка ти, че аз съм стоножка!?

Търси се добър счетоводител, познаващ добър адвокат.

Адвоката:
– Преди да оглася завещанието на господин Голдщайн, бих искал да попитам неговата вдовица нещо. Уважаема, ще се ожените ли за мен?

Съдебен процес за кражба.
Адвокатът на обвиняемия се изправя пред съда и казва:
– Ваша чест, както е известно, моят довереник е откраднал златно колие от бижутериен магазин. Но, ваша чест, тази кражба е извършена от неговата ръка, защо тогава той трябва да носи отговорност за действията й?
Съдията се усмихва ехидно, удря с чукчето по масата и казва:
– Съгласен съм с вас. Осъждам ръката на обвиняемия на три години поправителен труд в затвора. Вашият довереник може да си избере – да я последва в затвора или не. Решението си е негово.
Адвокатът се усмихва още по–ехидно, отива при подсъдимият, сваля изкуствената му ръка, оставя я на масата на съдията и двамата с крадеца си тръгват...

Съдията пита подсъдимия:
– Имате ли адвокат?
– Не.
– Не мислите ли, че ще е по–добре ако наемете?
– Не, мисля да говоря истината.

Влиза секретарка при шефа и казва:
– От днес искам заплата 1200 лева и четири почивни дни в седмицата!
Шефът със ирония пита:
– И кой ти каза, че това може да стане?
– Гинеколога и адвоката!!!

Съд. Съдят местната квартална хубавица. Става адвокатът:
– Господин съдия! Как може моята подопечна да е виновна? Вие само я вижте! Какви дълбоки очи. Прекрасна шия. Изумителни коси! А каква възхитителна гръд! Какво дупе! Какви крака! Аз свърших, господин съдия.
Съдията:
– Аз също, но моля това да не се протоколира. Няма никакво отношение към делото!

Три американски прости*утки обменяли опит:
– Снощи забавлявах един каубой!
– Как разбра, че е каубой?
– Беше с широкопола шапка и ботуши с шпори!
– Аз пък имах за клиент един адвокат!
– Как разбра, че е адвокат?
– Като чу тарифата – подскочи и извика: "Възразявам! Ще обжалвам!"
– А аз се опитах да задоволя един фермер!
– Как разбра, че е фермер?
– Отначало мрънкаше, че му е много сухо. После взе да се жалва, че му е ужасно влажно. И накрая ме попита може ли да ми плати наесен!

– Каква е разликата между жена адвокат и питбул?
– Червилото!

Елегантна английска дама влиза в оръжеен магазин и иска да ѝ препоръчат хубав пистолет.
– За защита ли Ви е нужен, госпожо? – пита продавачът.
Дамата ледено:
– Не, разбира се! За защита ще си наема адвокат!

Адвокат:
– Докторе, Вие проверихте ли пулса му преди да започнете аутопсията?
– Не!
– А измерихте ли кръвното му налягане?
– Не!
– Уверихте ли се, че не диша?
– Не.
– Значи пациентът е можело да е жив когато сте започнали аутопсията?
– Не!
– Откъде сте толкова сигурен?
– Защото докараха мозъка му отделно от тялото.
– И все пак, абстрахирайки се от това, Вашият пациент все още би могъл да е жив!?
– Разбира се! Дори можеше да работи като адвокат.