Вицовете на деня - Магазини

Ню Йорк. Мъж се разхожда с жена си по магазините. Попадат пред парфюмерия, жената влиза моментално, а той пали цигара знаейки че ще почака. Приближава го проситутка и отправя офертата:
– Хайде да ме водиш у вас, хубавецо..
– Колко взимаш?
– 100$
– давам ти 5$..
– псувайки и с жестове тя отминава. Жена му излиза и те продължават. Докато пресичат, от ъгъла се провикнала проситутката:
– Видя ли сега какво водиш за петарка! ! !

Разговор между двама счетоводители:
– Здравейте, Елена Юриевна!
– Здравейте, Генадий Василиевич!
– Елена Юриевна, вие сте моят де*итен баланс! Искате ли да участвате с мен в консолидираните финансови отчети тази вечер, около 8 часа? Гарантирам пълна автономност на предприятието и брутен доход.
Взимам административни разходи и други оперативни разходи в баланса си.
– Хайде, Генадий Василиевич. Знам те, щом приемеш няколко инвестиции, веднага ще започнеш да надделяваш със своята същност над моите форми
и това е с нетекущите ти активи. Друго хубаво нещо ще приключи с лизинг.
И аз съм свестна жена, имам текущи задължения. Основателят на собствения ми капитал ме чака вкъщи, гладен и ядосан. И все още трябва да тичам до магазините, за да купя малко суровини. Така че, съжалявам,
не мога. Някъде през следващия отчетен период. Довиждане!
– Ех! – въздъхна на себе си Генадий Василиевич, гледайки след нея – Каква неразпределена печалба се губи...
И тя отиде все по–нататък по коридора, разтърсвайки активите си и въплъщавайки ползите от бъдещи периоди!

При известна фолк звезда след концерт идва мъж, който се представя за фен и пита:
– Кажете, а защо залите на концертите ви са полупразни?
– Как полупразни? Продават се два пъти повече билети, отколкото залата може да побере. И прекупвачи преди самия концерт по 50 лева билета продават.
– Е, добре. А ваши дискове в магазините защо няма?
– Как да няма? Аз имам най–големите продажби – два златни диска, три платинени и пиратски копия на всеки ъгъл. Какъв фен сте, ако сте толкова заблуден?!
– Всъщност аз не съм фен, аз съм данъчен!

14 февруари е не само ден на влюбените, но и официален празник на цветарските магазини!

Катаджия носи дневната заработка на своя началник.
Началника:
– Малко днес си донесъл. Какво се е случило?
– Когато бях малък мечтаех да стана тираджия, но нашите искаха да стана милиционер. И все се срамувах да поканя някоя съученичка на кино. Сега много обичам да ходя за риба, но жената все ме води с нея по магазините. Не разбирам къде ходя и защо...
Шефа:
– Тези глупости що ми ги плещиш?
– Извинете, господин майор. Просто преди един час спрях един психолог!

1. Секретарката не закъснява – тя ходи по магазини.
2. Секретарката не отсъства – тя мие чиниите у дома.
3. Секретарката не яде – тя дегустира храната на шефа.
4. Секретарят, не е секретарка – той е съпруг на Секретарката.
5. Секретарката не се подмазва – тя релаксира шефа.
6. Секретарката не седи без работа – тя пази спокойствието на шефа.
7. Секретарката не флиртува – тя проверява волята на шефа.
8. Секретарката не събира клюки – та подготвя отчет за шефа.
9. Секретарката не бърбори по телефона – тя си тренира речевия апарат.
10. Секретарката никога не се почесва по тиквата – тя си оправя прическата.
11. Секретарката не пуши – тя се освобождава от напрежението.
12. Секретарката мисли за това, за което не мисли шефа.
13. Секретарката не бива да мисли за това, за което мисли шефа.
14. Ако се налага Секретарката изобщо не мисли.
15. Ако Секретарката забрави поръчката, изпълнява по важната поръчка.
16. Секретарката не играе на компютъра, тя се упражнява за работа.

Мъж купил три съседни магазина, които решил да отдава под наем. Появил се първият потенциален наемател и обявил, че иска да наеме най–левия магазин като веднага склонил да плаща искания наем, без да се пазари ни най–малко.
– Чудесно! – казал наемодателят.
– В такъв случай, аз ще поема разходите по поставяне на табелата на магазина. Какво искате да пише?
– Мъжко облекло! – казал наемателят и си стиснали ръцете.
Много скоро се появил и втори кандидат, който пък харесал най–десния магазин. За изненада на собственика, той също обявил, че ще продава мъжко облекло. Наемодателят го предупредил, че в най–левия магазин ще има същата стока, но човекът казал, че това не е проблем и също приел предложението да му направят безплатно надписа над магазина “Мъжко облекло”.
Появил се кандидат и за средния магазин. Рентиерът се притеснил, защото третият кандидат също имал идеята да продава мъжко облекло. Предупредил го за съседните магазини и отново предложил да поръча табелата безплатно. На въпросът му за това какво да пише, третият наемател отговорил:
– Просто “ВХОД” е достатъчно.

Един мъж всеки месец ходел при един и същи фризьор. Фризьорът имал досадния навик да омаловажава всичко, което казвал клиентът му. Един пък клиентът казал, че си е купил нова кола.
– Каква? – попитал фризьорът.
– BMW. — отвърнал клиентът.
– Уф, не биваше да си купувате BMW. – казал фризьорът.
– Много по–добре щеше да е, ако си бяхте взели Ferrari. Много по–шик, по–удобно и по–стабилно.
Следващия месец клиентът съобщил, че си е купил скъпа къща в ново предградие.
– Уф, не бива да се местите там. – изсумтял фризьорът.
— Това е на километри от магазините. И няма прилични кръчми. Разбирате ли, скоро безплатно ще раздават тия къщи.
Следващия път клиентът казал, че заминава на екскурзия в Рим.
– Какво ще правите в Рим? – попитал фризьорът.
– Там няма нищо, само развалини.
– Винаги съм искал да видя папата и ако е възможно, да поговоря с него. – търпеливо пояснил клиентът.
– Невъзможно. – засмял се фризьорът.
– Няма да успеете да се приближите до него. Залагам сто лири, че папата няма да разговаря с вас.
На клиента толкова му омръзнало дрънкането на фризьора, че приел залога. След месец пак дошъл да го подстрижат и фризьорът го попитал, как е прекарал в Рим.
– Не забравяйте за нашия облог. – подигравателно казал той.
– Можете да платите с чек.
– Не, всъщност вие ми дължите сто лири. – възразил клиентът.
– Папата разговаря с мен.
– Какво? – изпелтечил фризьорът.
– Ами една сутрин се мотаех по площад "Свети Петър" с надеждата да зърна папата, когато за своя изненада го видях да се приближава към мен. И за мое удивление спря и ме заговори.
– И какво каза? – смаял се фризьорът.
– Попита ме – "Кой ви е подстригал толкова ужасно?"

Деветте чудеса на социализма.

1. Всички имаха работа.
2. Независимо, че всички имаха работа, никой не работеше.
3. Независимо, че никой не работеше, планът се изпълняваше на 100 процента.
4. Независимо, че планът се изпълняваше на 100 процента, а магазините нищо нямаше.
5. Независимо, че в магазините нищо нямаше, всички имаха всичко.
6. Независимо, че всички имаха всичко, всички крадяха.
7. Независимо, че всички крадяха, стигаше за всички.
8. Независимо, че стигаше за всички, всички бяха недоволни.
9. Независимо, че всички бяха недоволни, всички гласуваха "ЗА".

– Шефе... че ме пущиш ле по–рано от работа, жената иска да ода с нея, по магазините?
– Няма шанс, Мите!
– Много ти благодаря Шефе!

Иванчо идва на училище и казва на учителката:
– Госпожо! Аз повече няма да идвам на училище.
– Защо бе, Иванчо – заинтересувала се учителката?
– Заминавам за Америка. Получих писмо от дядо ми. Много му се е влошило зрението. Почти е ослепял. А той там в Америка има 2 завода, ранчо и верига магазини, затова аз трябва да отида там и да се грижа за него.
– Ама Иванчо, кажи на дядо ти да направи нещо друго. – предложила учителката – Да продаде всичко. Да дари парите на Червения кръст и да дойде тук. А тук ние в класа ще поемем шефство над него и ще се грижим за него.
– Ама госпожо – отговорил Иванчо – В писмото ясно си пише, че дядо е ослепял, а не е изкукуригал.