Яки вицове за Селяни

Тръгнал един човек на почивка, но точно се мръкнало и колата ми се развалила в едно село. Мъчил се да я оправи, но не успял. Видял един селянин да минава по пътя и го попитал има ли къде да преспи в селото пък утре да оправя колата и да продължи. Селянинът му казал:
– Навсякъде е пълно с курортисти, но има една вдовица на края на селото, нейната къща е празна, там може да преспиш.
Намерил човека къщата, почукал, отворила му жената, той я питал може ли да преспи. Тя му казала:
– Може, но имайте предвид, че аз от 5 години съм вдовица...
Мъжа я прекъснал:
– Госпожо, аз съм джентълмен!
Жената сложила вечеря, изкарала вино. Вечеряли, жената започнала да оправя стаята за спане и пак казала:
– Да ви кажа пак, че от 5 години съм вдовица и...
– Госпожо, аз съм джентълмен! Моля ви не се притеснявайте!
На сутринта човекът се събудил, излязъл на двора и видял жената да храни кокошките. Направило му впечатление, че има много петли, а малко кокошки и попитал:
– Защо имате повече петли, отколкото кокошки?
– Ами то само един от тях е петел, другите са джентълмени!

Как се чете приказка на 2,8 годишно?
– Ще ми прочетеш ли тази книжка?
– Да.
– Прочети ми я.
– Добре де. И такааа. Грозното Патенце…
– Къде е?
– Ето го тук. Един ден…
– Какво е това?
– Яйце. Слушай сега. Един ден една…
– Къде е майка му?
– Ето я майка му. Един ден една патица мътела яйцата си…
– Това ли е майка му?
– Това е патицата, да.
– Какво е това?
– Грозното Патенце. Черупката се пропукала и то се излюпило…
– Има крака.
– Да, патенцето има крака. То заплувало в езерото…
– Тук няма крака. Къде са му краката?
– Те са във водата, като плува. Патенцето тръгнало към фермата…
– Какво е това?
– Селянин. Той минал покрай патенцето…
– Не! Това е дядо Коледа!
– …!
– Какво е това?
– Дядо ти Коледа, нали така каза? Слушай сега. Той занесъл патенцето у дома.
– Къде?
– В тях!
– Тука ли?
– Да. Най–сетне то успяло…
– Защо спи?
– Защото било много уморено! Слушай. Но дошла пролетта…
– Какво е това?
– Грозното Патенце.
– Това не е грозно патенце!
– Красивите лебеди като малки са много грозни патенца.
– Не е грозно!
– Ще млъкнеш ли? То полетяло над поля и градини, над цъфнали дървета и видяло едно езеро с три много красиви лебеди…
– Къде са фтиците?
– Ето ги лебедите Фтици.
– Това са лебеди!
– Да, това са лебеди. Патенцето доплувало до тях и навело глава: ‘убийте ме!’
– Къде са лебедите?
– Ето ги лебедите.
– А това?
– И това е лебед.
– Лебед… Какво е това?
– Това е… пате някакво, летящо!
– Къде е грозното патенце?
– Аааа! (хвърля книгата и почва да гъделичка детето)
(истината за родителството #2)
(Горното е стенографски запис от редово четене на приказка, непълен поради чести пристъпи на неистов кикот)

Изчезнал селския милиционер. Цялото МВР почва да го издирва, къде може да е изчезнал. А един селянин им казва:
– Видях го вчера вашия Иван. Седеше на един пън и гледаше един мравуняк.
Отива началството там и го пита:
– Ваньо, къде се губиш? Какво се е случило?
А милиционера:
– Трети ден седя тук, гледам мравунявка. Нямат съвещания, оперативки, а работят!

Лозунги от времето на комунизма:

Събличай се бързо, и други чакат след теб!

Дръж маркуча си в изправност!

Да покрием навреме младите кобилки.

С всички сили – пет за четири! (Петилетката – за четири години)

Да не оставим неодрусана слива в нашето село!

Един допуснат брак – беда за целия колектив! Лозунг 1985 г.

Селянино изми ли си яйцата? (лозунг АПК)

Турист е впечатлен от разкошната дълга брада на един селянин. Пита го:
– О, как успяхте да си пуснете такава хубава и голяма брада?
– Когато жена ми за един рожден ден ми купи нова електрическа самобръсначка, аз изхвърлих стария си бръснач.
– И какво се случи с електрическата самобръсначка?
– Нищо, чакам да прокарат ток в селото ни…

Един човек си карал колата и гледа надпис "Село Педерасово".
Навлязъл селото и гледа – всичко нормално къщи, улици... .
Видял един селянин, който си косял тревата и го попитал:
– Абе, пич, що вашето село се казва така?
– Ми честно казано и аз не знам. Чакай да питам жената... Иванеееее!

Селянин имал бик и магаре. Те били вързани в един отбор – ясла до ясла. Нещеш ли, вечерта се чуло страшен рев и тропот. Отишъл селянина да види какво става. Бикът се качил и здраво оправял магарето. Разделил ги по–далеч един от друг и ги вързал да не се стигат. На другата нощ ситуацията се повторила. Този път бикът скъсал веригата и пак качил магарето. Вързал го с по–здрава верига да не я къса, а магарето покрил с един чаршаф да не се вижда. На третата нощ ревовете се разнесли отново. "Тая вечер няма да ставам" – казал си стопанина – "утре ще му мисля". На сутринта отишъл в обора. Този път магарето скъсало синджира и избягало. Тръгнал да го търси. Тук магаре, там магаре... гледа насреща съседа:
– Комшу, абе магарето ми избяга. Да е минавало някое покрито с чаршаф?
– С чаршаф не съм виждал, но преди малко от тук мина едно – бягаше като лудо и само една салфетка му стърчеше от задника.

Селянин кара колело в жегата нагоре по стръмния планински път към селото си. На моста решил да си почине. Гледа – на моста някакъв с въдица вперил поглед в плувката във водата. Приближава го и пита:
– Рибка ловим, а?
Мълчание.
– Риба ловим, казвам!
Отново мълчание.
– Да не си глух, бе?! Питам, риба ли ловим?
Онзи все в плувката гледа. Селянинът се изплюл, качил се на колелото и се заизкачвал по баира, обливайки се в пот. Отдалечил се доста, на един завой се обърнал и гледа – рибарят му маха с всички сили, демек "Бързо се връщай". Извъртял велосипеда, върнал се бързо, а рибарят му подвикнал:
– Колело караме, а?

Отваря евреин банка на село.
Отива при него закъсал селянин:
– Ще ми дадеш ли един лев назаем?
– Ще ти дам. За колко време?
– На есен ще ти го върна! – отговаря селянинът.
– Ще ти дам, но тогава ще ми върнеш два лева.
– Добре, съгласен съм.
– Но без залог не мога да ти дам заем.
– Че откъде да го взема този залог?
– Ето, имаш брадва.
– Добре, ето ти брадвата.
– Ето ти един лев! Само че на есен ще ти е много трудно да върнеш два лева.
– Вярно е това. – съгласява се селянинът.
– Ами дай ми сега единия лев, а на есен ще ми върнеш и другия. Един лев по–лесно се връща отколкото два.
– Да бе, вярно. Ето ти единия лев.
Върви селянинът и си мисли:
– Пари нямам, брадва нямам, вече дължа и един лев и... мамка му, всичко си е много правилно.

– Що не търкаш билетчета от лотарията?
– Ти луд ли си, бе?! Да взема да спечеля и после цяла България да ми вика „баси грозния селянин“…

Батман, се счепкал за нещо със Заличителя на време, и тоя набързо го запокитил някъде в 1848 год. в Ногалес, Мексико... Поизтупал прахоляка Батман и тръгнал из града... В миг му се обесил един мексикански селянин на врата, и през сълзи на очи му рекъл:
– Казах ти Зоро, казах ти, че тая к*рволетина ще ти тури рога... ама ти...

Семейство ловци на излет. Мъжът дава напътствия на съпругата си.
– И запомни! Много е важно, щом отстреляш дивеч да застанеш до него за да докажеш, че е твой. Защото могат да възникнат спорове с колегите!
Не след дълго, след като се разделят се чува изстрел и след това кавга и крясъци на жена. Затичва се мъжът и вижда, на една поляна съпругата си да крещи и тропа с крак. Пред нея стои селянин, мачкайки в ръцете си каскет, виновно гледа в земята и тихо говори:
– Добре, госпожо, всичко разбрах. Че е елен, елен е. Че вие сте го отстреляли, така е. Но мога ли да си взема поне самара с дървата?!

Селянин продава петел на пазара. Приближава се купувач:
– Я, какъв хубав петел!
– Хубав не, ами цяло чудо!
– А оправя ли кокошките?
– Оправя ги, разбира се! Че и не само кокошките – и гъските, и патките, и козите, един път и кучето оправи даже! Страшна работа!
– А защо го продаваш тогава?
– Абе, от вчера го гледам – нещо много странно взе да ме гледа...

Полицаи спира каруцар на улицата и решава да си направи майтап.
– Дай си книжката!
Селянина невъзмутимо вдига опашката на коня и казва:
– Бръкни в жабката и си я вземи!