Кратки вицове - Работа

• В живота има много трагедии и една от най–големите е самотата – Марлене Дитрих
• Светът е пуст, ако виждаш в него само планини, реки и градове. Ако знаеш, че някъде има някой, близък на теб, и заедно с него мълчаливо вървиш през живота, това превръща земното кълбо в обитаема градина. – Марлене Дитрих
• Не можеш да направиш някого, когото обичаш, щастлив, дори да изпълняваш всичките му желания – ако самия ти не си щастлив. – Орсън Уелс.
• Наистина не трябва да се срамуваме от сълзите си, защото те са роса върху ослепяващия земен прах, напластен върху коравите ни сърца.
• Не е нужно да преекспонираш това, което притежаваш, за да те забележат.
• Всяка жена, без значение каква е професията й, трябва да владее изкуството да подчертае най–красивото в себе си. – Десислава Банова
• Мога да устоя на всичко, освен на изкушението. – Оскар Уайлд.
• В час на опасност силният не показва пред други своята тревога и търси опора в самия себе си. – гр. митология.
• Не се прославя никога онзи, който бяга. – Омир
• Жената усеща, когато я гледаш и в нея виждаш друга. – "Тетрадката"
  " В училище младите стават съвсем глупави – защото не чуват и не виждат нищо от истинския живот, а слушат за пирати, титани и т.н." – Петроний
• "Ако царува царица Монета, какво е законът?"
• Ето какво е съдът: съдиите сядат и съдят – ако ги купиш, не съдят, а просто седят.
• Никой не е поглеждал към забраненото, без да бъде наказан.
• Лекарят не е за друго, а само за успокоение на душата.
• Никой не смята небето за небе, никой не спазва пости: всички са си затворили очите и броят пари.
• Който не може да набие магарето, удря самара.
• Каквито и да са хората, родината си е родина: днес не сме добре, но не сме само ние.
• Учението е богатство, а занаятът не умира никога.
• Защо смарагди, стъкълца и глупости и огнените картагенски камъни? От тях ли честна ще ти блесне къщата? Харесва ли ти по прозрачна дрешчица жена ти да събира минувачите?
• Защо жилят пчелите? Защото, където има сладко, има и горчиво.

Зидар – Трудова злополука
Допълнителна информация

Уважаеми господине,
Пиша Ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т.3 от доклада ми за злополуката. Причините за инцидента бяха наречени от мен "недооценяване на обстоятелствата" и Вие помолихте за по–обстойни обяснения и аз се надявам, че написаното по–долу ще Ви удовлетвори.

По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се 6–етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които след това се оказа, че са тежали 230кг. За да не ги пренасям на ръце, аз реших да ги пусна до земята с варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на новостроящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слезнах долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така, че тухлите да слезнат бавно. В т.11 от доклада за инцидента съм упоменал, че моето собствено тегло е 60 кг. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост.
Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т.3 от доклада за инцидента.
Продължих бързото си изкачване, като скоростта му бе съвсем леко намалена след сблъсака ми с варела и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе–долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 кг. Отново ви приканвам да обърнете внимание на моето собствено тегло. Както можете да си представите аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се качваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко порезни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последиците бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.
Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето. И единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започва отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мен. Това обяснява и двата счупени крака.

Ако имате допълнителни въпроси, можете да ме откриете в стая 216 в "Пирогов".

Закъсала кокошката за пари и решила да практикува най–древната професия. Наконтила се и тръгнала по горската пътека. Среща Мецан:
– Мецане, за пет лева съм твоя!
Мецан бил два месеца на мед и пчели и се съгласил. Оправил я, след което кокошката продължила. Срещнала вълка, който също я оправил. Навътре в гората тя срещнала заека. След малко Мецан и вълкът чули крясъците на кокошката. Отишли и що да видят – заека скубе перата на кокошката едно по едно.
– Какво правиш бе, Зайо?
– Платил съм пет лева за нея! Искам я гола!

Дебел, плешив мъж отива в агенция за запознанства и казва:
– Нямате ли в компютъра някоя особа, която да не я притеснява моя вид, да не се интересува от моята професия и доход и да има големи ц*ци...
Служителката щрака по клавиатурата:
– Хм...всъщност има един резултат....но за съжеление сте вие самия.

Дъщеричка разпитва майка си:
– Мамо, какво е това "прос*итутка"?
– Ами... това са едни лоши лелички, не ти трябва да ги знаеш. Викат им "ония от древната професия".
– А каква им е професията?
– Продават тялото си.
– А отпуски имат ли?
– Имат, като им дойде месечния цикъл...
– А пенсионират ли се?
– Да, като спре да им идва месечния цикъл...
– А по колко пари взимат?
– Не знам, за това иди да питаш баща си.

Дъщеричка разпитва майка си:
– Мамо, какво е това "прост*тутка?"
– Ами… това са едни лоши лелички, не ти трябва да ги знаеш. Викат им “ония от древната професия”.
– А каква им е професията?
– Продават тялото си.
– А, отпуски имат ли?
– Имат, като им дойде месечния цикъл…
– А, пенсионират ли се?
– Да, като спре да им идва месечния цикъл…
– А по колко пари взимат?
– Не знам, за това иди да питаш баща си.