Кратки вицове с Селяни

Стоичков разглежда Лувъра и в една от залите пита разпоредителя:
– Абе пич, това картината "Селянин люпи семки" ли е?
– Не, господине, това е кристално огледало от XV век.

Малко ученически бисери:
– Наоколо беше тихо, като че всички бяха измрели...Каква красота!
– В стаята гръмко тиктакаше слънчевият часовник.
– Неговите очи с нежност се гледаха едно друго.
– Стихотворението е написано в рима, което нерядко се наблюдава при поетите.
– Генерал Вазов бил истински мъж и спял с обикновените войници.
– Плътността на населението в Австралия е 4 квадратни човека на един... метър.
– Първите любовни успехи на Павел били лоши – оженил се.
– Изведнъж въстаникът се сетил, че в джоба си има кремъклийка.
– Тениската на моряка беше разкопчана догоре.
– Поетите на XIX век били леконравни: тях често ги убивали на дуел.
– От него не чу друга ласкава дума, освен глупачка.
– Кълвачът сяда и почва да гризе дървото.
– В клетката е пернатият ми приятел – хамстера.
– По площада, марширувайки, минаха танкове.
– Тръшнах се да спя и ме нападна мисъл.
– Селянинът бил заможен: имал свиня и жена.
– Кравата е голямо животно с четири крака по ъглите.
– Художникът бил поразен от позата на нейното лице.

Гражданин минава покрай селски двор и пита стопанина:
– Защо тази крава няма рога?
– Ами понякога кравите се бият между тях и рогата им се чупят, – обяснява селянинът.
– А понякога се раждат без рога.
– А тази към кой от двата случая спада?
– В случая тази крава няма рога, защото е кон!

На Великден:
– "Желая ви любов, доброта и смирение!"
На следващия ден:
– "Да ти е*а майката, селянин нещастен!"

Селянин – Човек, който живее на село или в малък град.
Селяндур – Живее навсякъде, най–много са в средните и големите градове. По селата не виреят (няма кой да ги търпи).

Един селянин си ловял риба, и хванал Златната рибка. Тя му казала:
– Добри селянино, пусни ме и ще ти изпълня три желания!
А той я блъснал в земята и я пребил с вика:
– Ти на кого викаш селянин ма!

Отива селянин при Лев Толстой и го пита:
– Кажи ми, батюшка, защо параходът е на пара и банята е на пара. Параходът върви, а банята – не, а?"
Замислил се графът.
– Разбираш ли, братле... Как да ти обясня?... Върви на майната си...

Веднъж Сталин решил да види как живее обикновения съветски човек. Отишъл в някакво малко селце. И влязъл в двора на произволно избрана къща.
На прага стоял белобрад старец. Сталин се приближил заедно със своята свита и казал любезно:
– Как сте, скъпи другарю? Добре ли живеете или зле? Моля, говорете спокойно и откровено! Обещавам тържествено – няма да има никакви последствия!
Дядката се двоумил за кратко. Пък събрал кураж и започнал:
– Да Ви кажа право, зле живея, Йосиф Висарионович!
"Бащата на народите" се зачудил:
– Ама – защо така?!
Белобрадият селянин обяснил:
– Ами, от колхоза ми взеха коня. И сега ходя пеша до града на пазар!
Генералисимусът кимнал:
– Писар! Запиши на другаря един ееей–такъв голям кон! Друго?
Старецът продължил:
– От колхоза ми взеха и кравата! И сега вкъщи нямаме нито мляко, нито масло, нито сирене!
Червеният вожд повдигнал вежди:
– Писар! Запиши на другаря една ееееей–такава голяма крава! Още нещо?
Смаян от благоприятното развитие на нещата, дядото се усмихнал:
– Нямам други проблеми, Йосиф Висарионович! Освен, дето с бабата... в леглото... вече не мога... Хи–хи–хи!
Сталин му казал с укор:
– Ама, другарю! Когато човек иска нещо, започва от най–важното! А за другото – може да почака! Писар! Задраскай коня и кравата! И запиши на другаря един ееееей–такъв голям х*й!

Новите ученически бисери:
– Наоколо беше тихо, като че всички бяха измрели... Каква красота!
– В стаята гръмко тиктакаше слънчевият часовник.
– Неговите очи с нежност се гледаха едно друго.
– Стихотворението е написано в рима, което нерядко се наблюдава при поетите.
– Генерал Вазов бил истински мъж и спял с обикновените войници.
– Плътността на населението в Австралия е 4 квадратни човека на един метър.
– Първите любовни успехи на Павел били лоши – оженил се.
– Изведнъж въстаникът се сетил, че в джоба си има кремъклийка.
– Тениската на моряка беше разкопчана догоре.
– Поетите на XIX век били леконравни: тях често ги убивали на дуел.
– От него не чу друга ласкава дума, освен глупачка.
– Кълвачът сяда и почва да гризе дървото.
– В клетката е пернатият ми приятел – хамстера.
– По площада, марширувайки, минаха танкове.
– Тръшнах се да спя и ме нападна мисъл.
– Селянинът бил заможен: имал свиня и жена.
– Кравата е голямо животно с четири крака по ъглите.
– Художникът бил поразен от позата на нейното лице.
– Кучето си тръгна, въртейки с благодарност опашка. Няма много хора, които могат да го направят!

Един селянин трябвало да си закара пикапа на ремонт в града. Механикът му казал, че ще му отнеме два дни да го ремонтира и човекът си тръгнал пеша. Минал през железарията и си купил кутия боя и една кофа, които му трябвали. Срещнал и един приятел, който му дал две кокошки и един петел, в замяна на едно агне, което бил взел за Гергьовден от селянина. И сега нашият бил изправен пред проблема как да се прибере с толкова неща пеша. Докато умувал, минала една красива госпожа, току–що слязла от автобуса и го попитала дали знае как се стига до имението на един негов съсед. Той и отговорил, че е в същата посока и би я съпроводил, но не знаел как да се справи с всичкия си багаж.
– Много лесно, сложете кутията боя в кофата и я вземете в едната ръка, двете кокошки по една под всяка мишница и петелът в другата.
Учуден от съобразителността и, човекът изпълнил заръките и тръгнали. Очаквали ги около пет километра пътешествие. След няколко завоя по пътя, селянинът казал на спътничката си, че знае една пряка пътека, която ще им спести километър и половина. Жената го изгледала недоверчиво и му казала:
– Вижте какво, аз съм една достойна вдовица, придружавана, в момента, от един съвсем непознат човек. От къде да знам, че по средата на гората няма да се възползвате от моята беззащитност, няма да ме подпрете на едно дърво и няма да ме изнасилите няколко пъти с този големия, който, виждам, Ви се люшка из потурите?
– Но, моля Ви се, госпожо! Как можа да Ви хрумне подобно нещо? Аз не бих сторил това на никоя жена! Дори и да бих искал, как бих могъл да го сторя с толкова багаж?
– Това е лесно, ще сложите петела на земята и ще го захлупите с кофата, отгоре и ще сложите боята, а кокошките аз ще ги държа...

Веднъж един селянин отишъл да лови риба. Не щеш ли, взел че хванал златната рибка, а тя му вика:
– Моля те, селянино, пусни ме!
Ония тръшнал рибата в един камък и извикал:
– А бе, кой е селянин, ма!?

Наш депутат се разхожда из Венеция.
Страхотна работа! Величествени сгради, канали, дворци. По едно време нашенецът се озовава в антикварен магазин.
Зяпа по стените и пита:
– Момиче, това ли е известната картина "Селянин люпи семки" от 17ти век?
– Не, господине! – отвръща продавачката, – Това е венецианско огледало от 17ти век...

Самолетът е в пламъци. Пилотът скача с парашут, но при приземяването се закача за клоните на дърво.
Един селянин дотичва и му помага да слезе.
– Исках да поставя нов рекорд – обяснява пилотът, – но не успях.
– Напротив, успяхте – казва селянинът. – Вие сте първият човек, слязъл от дърво, без изобщо да се е качвал на него.

Купува си един селянин млад и хубав петел. Пуска го в
курника при кокошките, където е и стария петел–титуляр.
Започва спор между двата петела за това кой ще оправя
кокошките. Стига се до бой, но стария петел казава:
– Дай да решим проблема цивилизовано без да се бием. Ще
се надбягваме. Който направи първи 10 обиколки на курника
печели всички кокошки.
Съгласил се новака и тръгнали да бягат.
Стопанинът като чул гюролтия излезнал и какво да види:
Стария петел бяга, а новият го гони. Вдигнал пушката и
гръмнал младока:
– Вече десети петел купувам за един месец и всичките
хомосексуалисти излязоха !!!